Как в доспатското село Бръщен се подпомагат при погребение

Дали милосърдието в днешния динамичен свят е още живо – мнозина ще заспорят по този въпрос. И двете страни ще имат пълното право, а и достатъчно аргументи в своя полза.

Днес ще ви разкажем как жителите на едно родопско село си помагат при погребение. В доспатското село Бръщен тази традиция датира неотдавна – около 20 години. Но я споделяме, защото е уникална. А и защото добрият пример на съпричастие и взаимопомощ трябва да се предава, може да е заразителен.

Селото е мюсюлманско и за починал човек се съобщава сутрин рано по микрофон от джамията.

В дома на съкрушеното семейство започват да подготвят покойника, за да го изпратят в последния му земен път. Роднините застават пред дома като армия и се разпределят кой каква задача има да изпълни. С тиха скръб – без говор на висок тон и сърцераздирателен плач. Когато наближи времето за самото погребение, в дома на починалия започват да прииждат неговите съселяни, за да изкажат съболезнования на близките му.

Но не идват само заради това. Носят тави с изпечени баници, пити, кексове, бутчета, ориз с месо и много други готвени ястия. Отделно от това донасят пакети с брашно, ориз, леща, захар, фасул, фиде, спагети, бутилки олио, шоколадови бонбони. И питат опечалените дали имат нужда от още нещо.

Когато приключи погребалната церемония, следва второ важно задължение. Стаята, в която до последния му час е бил покойният, трябва основно да се почисти и измаже, коридорите и стълбите до нея – всичко да блесне. Роднини и съседи отново са на линия и помагат усърдно. Почистването и подреждането на мебели и килими приключва преди да се свечери, когато започват да идват гости от цялото село.

Това за опечалените домакини не е допълнително натоварване, защото всичко е чисто и подредено, а сготвени ястия вече има. Донесени са преди погребението, само трябва да се стоплят и наредят в чинии по масите. Всички идват, за да споменат починалия, да споделят мъката на огорченото семейство и да не ги оставят сами в скръбта им.

С брашното, дарено преди погребението, домакинството в продължение на 52 дена ще пече сладки и соленки и ще раздава на своите съселяни в памет на своя близък. Така ще изпълни своя религиозен дълг. А другите пакетирани храни ще послужат за дълготрайна материална помощ на покосените от тежката загуба. Идеята на тази подкрепа е семейството да не изпадне в беда след като разплати всички разходи по погребението.

 

 

Facebook Comments