Болниците няма да загубят нито лев заради здравната карта, твърди министър Москов

Нито една болница в двете области Смолян и Кърджали няма да бъде закрита. Не произтича от здравната карта да бъде закривана болница. Няма и такова политическо намерение. Който говори обратното – лъже. Нито една клиника в тези болници няма да бъде закривана, независимо от формата на собственост. Няма да се закриват звена като бившите диспансери. Нито има такава идея, нито има такъв замисъл. Това бяха първите думи на министър Петър Москов при срещата му с членовете на областната здравна комисия, шефовете на болници и здравни структури от област Смолян. Той съобщи, че предстои да се разкрие инвазивна кардиология в областната болница и че дефицит от тази медицинска помощ е бил доказан от областната здравна карта. 10 кардиологични легла в Смолян са заделени за трето ниво на компетентност заради бъдещата кардио структура.

„Това че в няколко града има свръх наситеност с инвазивни лаборатории, не значи, че в Смолян, в Делиормана или някъде другаде, където логистично е нужно спасението на човешки живот в рамките на половин час, когато е най-доброто време за интервенция, държавата няма да интервенира и хората няма да получат нужното, за да бъде спасен живот“, изтъкна министър Москов.

„Нито една болница вследствие на здравната карта и параметрите на сключване на договор със Здравната каса няма да загуби нито един лев от достигнатите обеми и финансирането от миналата година. Всичко друго е лъжа. Картата няма за цел да сатрапства и да реже. Философията на това политическо мнозинство е, че присъствието на болници не само в областен център като Смолян или Кърджали, а и там, където ги има в малки населени места – е част от социалната сигурност на хората. Въпросът е те да се напълнят с реална структура, съдържаща възможност за отговор на реалните потребности на хората. Съответно за по-тежките случаи, при по-сериозна патология, изискващи по-специална апаратура, има областни центрове, регионални центрове, национални центрове“, посочи министърът.

„Смолян и Кърджали са в средното за страната ниво на хоспитализации. 1 джипи на 1500 души – това е европейски стандарт, който гарантира оптимална осигуреност на населението с достъп до първична медицинска помощ. За да си гарантира този стандарт страната трябва да има минимум 4856 общопрактикуващи лекари, а в момента в системата работят 4400“, каза шефката на дирекция „Медицински дейности“ д-р Ивелина Георгиева. Министър Москов обаче уточни: „Това не значи, че картата определя таван на пациентските листи. Колкото души изберат даден личен лекар, толкова ще бъдат записани“.

Д-р Георгиева уточни, че 10 000 медицински сестри са нужни на страната, а в момента работят под 4 000, по-голямата част от тях са болнични сестри, които доработват в доболничната помощ. Основна грижа в следващите години на държавата ще бъде да търси здравни услуги, които са близо до хората –  дневни центрове, от които застаряваща Европа и по-застаряваща България тепърва ще имат нужда. „Оттук-нататък ще търсим политики чрез образование, мотивиране да търсим необходимия брой медицински сестри и специалисти по здравни грижи в доболничната помощ“, добави тя.

Министърът отбеляза, че общините имат нов сериозен ангажимент в сферата на здравеопазването  – това са патронажните грижи, сестринските грижи.

Най-сериозното отклонение за Смолян е в областта на ендокринологията. В три болници има такива структури – Смолян, Мадан и Девин.

Данните за заболеваемостта са наложени върху средните стойности за страната и съседната област Кърджали. Оказва се, че в Смолян има 15,4 случая на 1000 души, които годишно постъпват в болница с декомпенсиран захарен диабет. Средно за страната такива пациенти са 6,4 на 1000.

„Погледнахме ендокринолозите в извънболничната помощ и общопрактикуващите лекари, защото ако има някаква причина пациентите да не получават добър контрол, да им се налага да влизат в болница с декомпенсиран захарен диабет, може би има проблем в доболничната помощ“, каза Москов.

Според него няколко обяснения може да се дадат за това изкривяване. Едното е, че в Смолян има нещо, което нито на областно, нито на национално, нито на болнично ниво не е отчетено като тежка единична обстановка, свързана със състоянието на диабетно болните – 2 пъти и половина по-висока нужда от прием на пациенти с декомпенсация.

„Не става въпрос за отклонения от нормите на кръвна захар, а за декомпенсиран диабет – тоест, стойности, които имат нужда от моментално лечение н тежки препарати, трябва да мине на инсулин, да се лекува в болница“, отбеляза министърът.

Втори вариант е да има нещо, заради което хората от Смолянско да боледуват повече от диабет. Трето обяснение според него трябва да се даде от РЗИ защо се е стигнало до там, че личните лекари и специалистите от доболничната помощ по същество да са компрометирали здравето на смолянчани, защото за да стигне човек до декомпенсация на диабет, означава липсата на какъвто и да е здравен контрол. Следващо обяснение е, че вероятно тази висока заболеваемост прикрива зад себе си невъзможността болницата в беден район да изпълнява и социални функции.

Министърът нареди на местните здравни структури да обследват и анализират тази аномалия. И даде ясно да се разбере, че ако има измама или злоупотреба, тя ще бъде разкрита – „като се гоним, се хващаме“.

Констатирано е, че в Смолян имаме висока използваемост на хирургичните легла и доста по-висок престой тук, отколкото средно за страната. Според анализа това се дължи именно на лекуваните пациенти от селата – „Не можеш да го върнеш в махалата, трябва да го държиш, макар че касата няма да ти плати“. Отсега нататък касата ще потрива това продължително лечение.

Областният управител Недялко Славов заяви, че националната здравна карта отчита в недостатъчна степен обективните характеристики на отделните региони. Той каза какво отличава Смолянска област от останалите, което прави здравеопазването по-трудна мисия.

„Нашите най-сериозни опасения са, че броят активни легла, които са предложени, до голяма степен ще са предпоставка за свиването на обема дейност в общинските болници. Притеснението ни най-сериозно е свързано с Мадан, Златоград и Девин. Ако тяхната дейност бъде редуцирана, считаме, че населението до голяма степен ще бъде изоставено по отношение на здравни грижи“, посочи Славов. Неговото становище е, че леглата за активно лечение не трябва да се намаляват. Той поиска да се разясни проблемът с леглата за долекуване заради опасението, че те ще отидат основно в областната болница, а не в общинските.

Министър Москов отговори, че всички предложения за промени в здравната карта ще бъдат добронамерено разгледани от националната здравна комисия. Според него обаче трябва да се дадат ясни аргументи. Заяви, че изречението „Ние сме уникални“ не е достатъчно.

Той допълни, че картата трябва да даде рамката и спрямо потребностите да даде посоката, в която да се развива системата. Според него е хубаво нашите 4 болници под егидата на областния управител и с народните представители да изработят обща стратегия. Попита откъде идват опасенията, че леглата за долекуване трябва в голямата им част да останат само в областната болница. „Те трябва да бъдат равномерно разпределени спрямо количеството пациенти със съответната патология, които преминават през тези болници“, обясни той.

Шефката на РЗИ д-р Мими Кубатева притесненията идват от факта, че две от трите нови пътеки за продължително лечение изискват второ ниво на компетентност. И само едната пътека от първо ниво ще даде ограничени възможности на общинските болници.

Шефката на дирекция „Медицински дейности“ обаче уточни, че леглата за продължително лечение нямат изискване за нива на компетентност и всяка болница може да ги разкрие. А Москов отсече: „А после ще се разправяме защо собственото ни РЗИ не е наясно с това“.

„Болницата ни обслужва Златоград, Неделино и една трета от жителите на община Кирково. 83 легла – казвате, ще бъдат компенсирани с легла за долекуване. Притеснението е, че това намаление ще ограничи възможността да се формира приход по клинични пътеки, които сега нашата болница сформира. Тя има пет отделения – хирургия, вътрешно, нервно, педиатрия и АГО. В рамките на 5 г. сме платили над половин милион лева средства от данъците на община Златоград. Ние сме съпричастни със здравеопазването, покривали сме загуби, дейности, които са били много важни за болницата. Имаме ли основание да се притесняваме!? Вие казахте: „Няма да се закриват болници!“. Ако това е така, в каква степен биха могли да бъдат гарантирани тези клинични пътеки, по които досега е работила болницата? Златоград е отворена за дебат за консорциум с друга болница, областна – Кърджали или Смолян. Водени сме от идеята така да се осигурят специалисти, апаратура. Дали това юридически е възможно с цел повишаване качеството на здравеопазването в нашите общини?“ – попита кметът на Златоград Мирослав Янчев.

„Обемите, достигнати през 2015 г. от всяка болница, съответно финансирането, което върви с тези обеми, ще бъде гарантирано“, отговори министър Москов. „Касата не финансира болници. Касата финансира лечението на пациентите, които държавата е задължила да внасят здравни осигуровки. Гаранцията за това, че практически навсякъде за достигнатия обем дейност, тоест количество прием на пациенти, които от ваша гледна точка гарантират стабилност на болница, от моя гледна точка гарантират достъпа на пациенти до здравеопазване, и се плаща. Той е гарантиран, защото количеството легла, за които имате реално изработена дейност, ще бъдат финансирани. Обемът, достигнат от вашата болница, ще бъде обемът за следващата година“, бе категоричен Москов. По думи му комисиите – национална и областна, трябва да търсят „златната среда“ между това, което е предвидено по картата и реално достигнатите обеми. А за създаването на болнични консорциуми той предложи помощта на експертите от МЗ.

Анализът на д-р Георгиева за АГО и педиатрията в Златоград е, че няма намаление на леглата по принцип. В неврологията обаче обемът е малко повече, отколкото по здравна карта. „Тоест, вие имате изключително дълъг престой в неврологично отделение. Това значи, че пациентът с инсулт не го изхвърляте на третия ден както е по каса, а го държите да го лекувате. Това е мястото на първата клинична пътека за продължително лечение – за пациенти след инсулт. Тоест, няма никакво отклонение. Това са пациентите, които вече ще ви бъдат финансирани по касата. Останаха вътрешните болести, където няма никаква драма. Тя е под това, което ние сме дали по карта. Тоест, вие в Златоград имате всички шансове за лекуване на пацчиентите, които имат вътрешни болести, защото те ползват по-малко легла, отколкото са по карта“, посочи тя.

Председателят на Лекарската колегия в Смолян д-р Лиляна Апостолова заяви, че трябва от 100 кладенеца вода да се докара, но да се защити дейността в съответните болнични заведения. По думите й големите притеснения идват по отношение на болничното обслужване. Според нея обяснение за историята с декомпенсирания захарен диабет е, че може би наистина в нашата област има селища просто откъснати от света, където живеят възрастни хора. Те не могат да получат адекватна доболнична помощ и грижи. И затова най-близката болница се оказва спасителния оазис за тях. Колкото и да звучи нереално една част от тези болници изпълняват и социални функции. Тя се обърна към РЗИ с искане да направи анализ на трите ендокринологични отделения в областта, след което медиците да седнат лице в лице и да си кажат истините, за да се потърси адекватно решение.

Д-р Апостолова попита какъв е срокът на здравната карта, която трябва да дава не само снимката, но и перспективата в здравеопазването.

Москов отговори, че по закон веднъж на три години трябва да се преразглежда здравната карта, но в момента, в който нещо се е открило и изисква промяна, картата може да бъде отваряна. Той добави – 36,40 лв. на леглоден ще плаща Здравната каса за долекуване и продължително лечение.

„Касата ще сключи с вас договори за обемите и съответно финансирането, което върви с тези обеми, достигнати от миналата година. Защото в рамковия договор ние сме заложили следното нещо – 2 милиона дехоспитализации. Ей, хόра, 2 милиона хоспитализации на 7 милиона население е брутално. Няма човек, който да е казал, че това е малко. Това гарантира, че целият за хоспитализиран обем, всички български граждани, които миналата година са били хоспитализирани, приемаме, че за това нещо е имало съответната адекватност“, подчерта министърът.

От изказването му стана ясно, че тази година са осигурени допълнително 36 млн. лева в системата на доболничната помощ, което означава над 5 млн. нови изследвания, над 630 000 броя направления, които личните лекари ще могат да дадат на пациентите си за специалисти в доболничната помощ.
„Не забравяйте, това правителство, обвинявано от опозицията в това, че намалява достъпа, в рамките на две години всъщност увеличава финансирането на доболничната помощ с над 56 млн. лева, това е повече от 15% увеличение в рамките на две години“, добави Москов.

Facebook Comments