Мадан е сред първите общини с договори по ПРСР за новия програмен период

Община Мадан е сред първите бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за новия програмен период 2014-2020, които днес на официална церемония получиха договор за изпълнение на проект, съобщиха от местната администрация.
Финансовата помощ от ЕС касае създаване на Местна инициативна група /МИГ/ , както и разработването на Стратегия за развитие, която представлява съвкупност от дейности, групирани в мерки от ПРСР 2014-2020 с определен финансов ресурс за тяхното изпълнение.
Идеята за създаването на партньорството произтича от няколко факта. Мадан и Рудозем са общини, свързани с обща териториална граница, близки в социално-икономическото и културно-историческото развитие на териториите си и попадат в селските райони на България. С тези и още много други общи характеристики двете общини отговарят на критериите за кандидатстване и прилагане на ПРСР.

По време на проведените предварителни срещи представители на всички заинтересовани страни се обединиха около идеята за подобряване качеството на живот на териториите на общините, създавайки Местна инициативна група и изготвяйки Стратегия за местно развитие, която ще се прилага с всички положителни аспекти, дейности и резултати, обуславящи бъдещото успешно развитие на населените места в общините. По тази причина ръководствата на миньорските общини обединиха усилията си в общ проект и стартираха подготвителните дейности по създаването на такава Местна инициативна група.
В състава на МИГ са включени всички населени места, попадащи в административните граници на общините Мадан и Рудозем, както и представители на стопански и нестопански сектори на техните територии. Помощта, която те ще получават, е по мярка 19 – „Водено от общностите местно развитие” (ВОМР).

Съгласно подписания договор от градоначалника на Мадан, в качеството си на представител на МИГ, инициативната група започва работа по създаване на Стратегия за местно развитие.
Възможности, които ще се използват при създаването на Стратегията за местно развитие /СМР/:
– Макроикономическа стабилизация;
– Трансгранични връзки и сътрудничество;
– Създаване на пазар на земята;
– Кандидатстване по национални и международни програми, финансиращи дейности по развитието на инфраструктурата, благоустрояването и хигиенизирането на населените места и енергийна ефективност, както в общинските сгради, така и в жилищния фонд на териториите на общините;
– Съхраняване и използване на биологичното разнообразие и екологичните и природни дадености;
– Развитие на алтернативни видове туризъм, за което са на лице сериозни природни и културни предпоставки;
– Прилагане на национални и регионални програми за трудова заетост;
– Подобряване на структурата на земеползване, чрез земеустройствени и комасационни проекти в землищата, което заедно с пазара на земята ще създаде възможност за по-уедрено земеделие;
– Създаване на трайни насаждения с качествен посадъчен материал;
– Активно използване на водните ресурси;
– Изграждане на пазарна инфраструктура за пласмент на селскостопанската продукция;
– Създаване на система за научно и информационно обслужване на селскостопанските производители;
– Създаване на конкурентноспособни на международния пазар ферми в животновъдството;
– Стимулиране създаването на малки и средни предприятия за преработка на земеделска и животновъдна продукция;
– Развитие на търговията;
– Използване на Европейските програми за развитие на общинската и регионална инфраструктура;
– Разширяване на сътрудничеството и формите на взаимодействие с НПО и бизнеса;
– Развитие на концесиите като форма за привличане на капитали;
– Използване на благоустрояването, чистотата и озеленяването на местата за обществено ползване като един от първостепенните и икономически фактори за развитие на туризма.

Цялото финансиране по проекта се осигурява от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Общата стойност на проекта възлиза на 57 054.90 лева, в т.ч.
– 80 % съфинансиране от Европейски съюз;
– 20 % съфинансиране от Държавен бюджет на Република България.

Предвидените дейности ще се реализират в рамките на 9 месеца.