Покъртително от архивите на Смолян: Домът на здравето сред изгорелите тюютневи складове на Пловдив е трябвало да се ползва за вечни времена

Домът на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ в Пловдив е трябвало да се ползва като такъв за вечни времена. Във встъпителните думи за дарението, което е направил на своите сънародници, родопчанинът е написал: „Богатството, спечелено с честен труд, според мен, трябва да служи на човека, за да върши добри и полезни дела“.

А когато е описал в какво точно се състои дарението на здравния дом, той е посочил: „Благотворителността трябва да засяга само бедните хора. Заможните са длъжни да плащат за услугата, която им се прави. Това е справедливо и морално“. Това става ясно от документите за дарението, направено от родопчанина, с които разполага Държавният архив на Смолян.

През 1917 г. Кудоглу открива в Пловдив  безплатна трапезария за бедни. Само за няколко години дарява 42 милиона златни лева за изхранване и лечение на бедни, болни, военнопленници, бежанци. През 1927 г. създава  прочутия Дом на благотворителността, чийто правилник гласи – “никой не може да бъде  върнат”. Родопчанинът сам се е задължил да плаща до края на живота си по 800 000 лева на година за издръжка на Дома. Отделно от това дарил два тютюневи склада, приходите от които би трябвало да служат за издръжка на Дома за вечни времена.

640_beb8fc5c9227d317a2d0852ea592a5cbЗа съжаление обаче ние като нация явно наистина не умеем да спазваме волята на дарителя. През годините на соца прекратили дейността на здравния дом,  а след това съборили този уникален архитектурен паметник, за да разширят на негово  място сградата на пощата. Днес тази знакова къща може да се види само върху поизбелели  ретро снимки. Тютюневият склад на Кудоглу пък е най-красивият в града.

Изгорелите в центъра на Пловдив постройки в т.нар. Тютюнево градче са строени в началото на 20-те години на миналия век от Димитър Кудоглу. Известна е неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството.

Но кой е Димитър Петров Кудоглу?
Той е роден на 21 август 1862 г. в с. Малко Габрово, Ксантийско, в семейство на будни българи и е закърмен от ранно детство с патриотизъм и родолюбие. Първоначалното си образование получава в родното си село, после учи в гръцко училище на остров Хиос и завършва образованието си във Френския колеж в Цариград. Владеещ пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски), той продължава работата на баща си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти и скоро става голям и известен тютюнотърговец. През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва в големия център на търговия с тютюн – Дрезден, Германия.
Макар и далече от родината, той не забравя земляците си. С лични средства през 1908-1909 г. приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии за нуждаещите се. Той дава щедро лептата си на инвалиди, на старопиталища, на благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, на комисии и комитети, на църкви, манастири, на студенти, ученици, на бедни и болни. Изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева.
Още през 1920 г. в Българската академия на науките внася 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име, за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Ц. Бакалов.
Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив.

Встъпителните думи за дарението му са следните:

Роден съм в чисто българското селце Габрово (Ксантийско) на 21 август 1862 г. Моите скъпи покойни родители Петър и Стана Кудоглу, добри българи и благочестиви християни, вечна им памет, още в най-крехката ми възраст са насадили в душата ми любов към ближния и вяра в Бога. Това са ръководните начала във всички постъпки на моята досегашна дейност. Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, според мен, трябва да служи на човека, за да върши добри и полезни дела“. 1

А ето как звучи неговото „завещание“ за здравния дом (без употребените в текста на списание „Родопа“ от 1 февруари 1927 г. голям ер в края на думата, ятова гласна и голяма носовка – б.а.):

„За издръжка на Дома на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ в Пловдив предавам в пълна собственост и разпореждане моите два тютюневи склада, солидна пететажна постройка, находяща се в Пловдив, трета градска част, построена върху 1427-86 кв. м място, между съседи: складът на дружеството на Съединените тютюневи фабрики, ул. „Иван Вазов“, бивша „Станционна“, ул. „Стефан Стамболов“ и Ул. „Безименна“.

Използването на тия два склада остава върху мене до моята смърт, като се задължавам да внасям ежегодно за издръжка на Дома по 800 000 (осемстотин хиляди) лева като наем, по днешния курс. Ако този курс падне, ще допълвам разликата; ако ли се повиши, ще се прави съответното намаление. След смъртта ми, моите племенници г . г. Димитър и Константин Турдоглу могат да използват същите складове, ако поемат да плащат горния наем. Ако ли не, Ефорията (настоятелството – б.а.) ще ги използва както намери за най-целесъобразно. Но и в такъв случай те, племенниците ми, ще се предпочитат пред другите наематели, ако се съгласят да плащат наема, получен при конкурса, било за единия склад, било и за двата заедно.

4Ефорията се ще грижи за помещението на Дома, както и за складовете като най-добър домакин, щото да са всякога в изправност, та да могат да дават максимален доход.

Ако след издръжката на Дома остане някоя сума, от нея ще се образува фонд, служещ за непредвидени случаи.

Фондът за издръжката се ще се засилва:

  1. От таксите, които ще се вземат от заможни граждани, преглеждани или церени в Дома.

Забележка: Благотворителността трябва да засяга само бедните хора. Заможните са длъжни да плащат за услугата, която им се прави. Това е справедливо и морално.

  1. От таксите, които ще се получават от фонда за работнически осигуровки, за работниците, преглеждани и церени в Дома.
  2. От помощите на държавата, окръга и общините, в случай че приходите се окажат недостатъчни по причини, които не могат още от сега да се предвидят.

Дарението ми, прочие, се състои:

  • От пететажното здание, находящо се на площад „Цар Симеон“, което ще обзаведа съгласно изискването на науката, с мои средства, за да служи за Дом на благотворителността и на народното здраве в Пловдив и
  • 2) от двата пететажни тютюневи склада, за които се говори по-горе, приходите от които са назначени за издръжка за вечни времена на Дома.

Това дарение аз правя на българския народ, на България, от което ще могат да се ползват всички граждани и селяни, без разлика на вяра и народност.

Горещо моля членовете на Ефорията да поемат възложената им тежка, но благотворна задача, да вложат всички усилия и грижи, за да се гарантира правилно, редовно и вечно съществуване на Дома, за благото на страдащите, на обществото и на многострадалния наш народ.

В името на това благо, моля правителството и гражданството да указват своите симпатии, своята морална и материална подкрепа на Дома на благотворителността и народното здраве, без което и най-доброто, и най-хуманното дело не може да постигне желания успех“.

Facebook Comments