Причината за високата бъбречна заболеваемост се крие в детството

Бъбречните заболявания засягат почти един на всеки 10 души. Наричани са още „тихи убийци”, защото често хората не разбират за промените в организма си, докато не достигнат до бъбречна недостатъчност. В този стадий вече е късно за лечение и единственият начин за оцеляване е доживотна диализа или трансплантация за щастливците, за които се намери донор. Това заяви в Смолян доц. д-р Анелия Буева – национален консултант по детски болести, републикански консултант по детска нефрология във форум по темата „Причини за заболявания на отделителната система в детска възраст”, организиран от Регионална здравна инспекция – Смолян и Областна администрация – Смолян. В него взеха участие директори и медицински специалисти от училища и детски градини в региона, лекари, родители и здравни инспектори.

В качеството си на член на екипа, провел първия в Европа скрининг за скрита бъбречна заболяемост сред 5200 български деца и ученици (505 от които от област Смолян), доц. Буева оповести резултатите, които отнесени към всички 1 200 000 деца  в страната ни, са доста тревожни:

  • 3600 деца у нас имат по един бъбрек. Аномалията е установена при 0,3% от прегледаните момичета и момчета.
  • 23000 деца имат хидронефроза т.е. разширено бъбречно легенче поради по-дълго задържане на урината.
  • 14400 деца са с раздвоен бъбрек.
  • 118 800 деца имат мегацистит ( голям пикочен мехур).
  • 19 000 деца са с увеличено количество на остатъчна урина
  • 62 400 деца са с нискостепенна протеинурия ( малки количества албумин в урината).

Установени са още случаи на кисти на бъбреците (при 3 деца) и камъни в бъбреците (при 10 деца).

Доц. Буева подчерта, че в резултат на направените от нея и екипа, извършил скрининга, предложения, в България вече са включени и поети от НЗОК ехографски преглед на отделителна система през първата година от живота на новороденото и ежегодно определяне на белтък в урината на децата в училищна възраст. Според специалиста обаче това не е достатъчно. Чрез елементарни профилактични мерки от ранна възраст – прием на достатъчно течности и редовно уриниране, някои от проблемите (в т.ч. и уроинфекциите ) могат да бъдат избегнати.

Ако за възрастните се знае, че ежедневно трябва да приемат поне 2 литра течности, то при децата количеството зависи от възрастта, сезона и дори от темперамента. От значение за здравето на бъбреците е и видът на водата. Ако тя е твърда, т.е. с голямо съдържание на соли, се повишава рискът от бъбречнокаменна болест. За подрастващите е препоръчителен приемът на изворна вода.

Навиците за редовно и навременно уриниране също трябва да се възпитават от най-ранна възраст. На около годинка децата вече имат контрол върху пикочния си мехур и могат да съобщят, ако е пълен. Отговорността на родителите в този период е да приучат детето възможно най-рано да ходи на гърне и да премахнат памперсите.

„Пиенето на течности и редовното ходене до тоалетна не трябва да се възпрепятства нито в детската градина, нито в училище“, подчерта доц. Буева. Отлагането на посещението в тоалетната е рисково за здравето, тъй като може до доведе до възпалителни заболявания на отделителната система, смущения при уриниране, увреждане на бъбреците. Увеличава се и рискът от бъбречно-каменна болест.

Децата, които се въздържат от използване на тоалетната в училище (поради лоша хигиена, предварителна негативна нагласа или др.), по правило избягват да консумират течности, а това води до проблеми със стомаха и до запек.

От последвалата дискусия стана ясно, че санитарните възли в училищата на територията на област Смолян са в добро състояние в началото на всяка учебна година. Проблемът, констатиран  при извършваните от здравните инспектори проверки е текущото им поддържане, което налага оптимизиране на организацията и контрола в учебните заведения.

Според доц. д-р Буева отговорността за детското здраве е обща – на родители, учители, медицински специалисти и здравни инспектори, а намаляването на заболеваемостта от бъбречни заболявания може да се постигне чрез общи усилия и открит диалог с подрастващите.

В заключение д-р Кубатева подчерта, че за да се намалят болестите при децата, в частност и бъбречните, е наложително повишаването на здравната ни култура, за да водим здравословен начин на живот, включващ рационално хранене, хигиенни навици, закаляване и задължително провеждане на профилактични прегледи.

Пресцентър РЗИ – Смолян

Facebook Comments