В Златоград отвори врати първият частен музей
В Златоград отвори врати първият частен музей в страната ни, съобщи вестник „Отзвук“. Внушителната археологическа сбирка бе открита по време на празника на миньорския град. Музеят е дело на Александър Митушев – създател на Етнографския ареален комплекс, който повече от 15 години събира и изкупува артефакти от праисторията до Средновековието.
„Успях да опазя от изнасяне от страната това, което виждате, да го запазя и съхраня до днес. Връзката с музеите в Смолян, Пловдив и Кърджали даде облик на нашия музей и в Златоград да се вдигне на по-високо ниво музейното дело”, каза Александър Митушев. Той уточни, че освен археология, са се опитали да направят и два опознавателни къта с антична история.
„В момента откриваме първия частен музей в България. Досега реално такъв в страната ни няма. Тази компактна сбирка е ясна, точна и много добре експонирана, вече е факт и може да бъде видяна от всички хора, които посещават града”, посочи проф. Николай Овчаров. Като специалист той обясни, че всяка една от витрините показва нещо много точно, с много добре обмислени текстове, а добавката – оръжието, което е слабост на Митушев, е много интересна от опознавателна гледна точка. Запазена е и паметта на Борис Тумангелов, чрез етнографска сбирка на носии. „Едно от най-интересните неща, откривани в археологията на късната бронзова епоха, се намира тук. Това са трите съда, както и двата предмета – ритуален кинжал и тринога с птича глава и очи от карнеол. Досега никой не е намерил на това аналогия. С него са се занимавали най-добрите праисторици. Това е предмет за гадаене. Явно са били тайнствени култове. Може би с това са гадаели през стените на Троя кой ще спечели – троянците или ахейците”, обясни Овчаров. Той не пропусна да отбележи и за фалшификатите, които неминуемо попадат в ръцете на колекционерите. В музея се представят няколко фалшификати – лампа, която представя раждането на природата, преди няколко месеца се появи една плоча, която Митушев откупил от антикварен магазин в София със старобългарски надпис. След направени консултации се оказало, че е фалшификат, в който неизвестният автор буквално е вкарал историята от 9-10 век под формата на надпис. „Така и не знаем защо го е правил, не е за пари, може би като начин за изява”, добави професорът.
Според проф. Иван Маразов в музея има предмети, които са сред много важните за изучаването на тракийската култура. Много сполучливи са направените реконструкции на въоръжението.