Машинният импулс на Смолян

Малко известен факт: със своите 30 000 души Смолян е най-малкият областен център в България според последното национално преброяване. Част от обяснението на тази статистика се крие в масовото изнасяне на много млади жители. Въпреки трудностите родопският град преживя спирането на неефективните държавни производства, няколко банкови кризи и безработицата, която днес остава една от високите в страната. Но може и да има преобръщане – заради възстановяването на производството на машини и оборудване, зад което стоят фирми като българската „Арексим инженеринг“ и германската Kostal. Те имат амбицията да утвърдят града като регионален клъстър за доставка на автомобилни и инженерингови компоненти за някои от най-големите компании в света. Днес двете дружества общо дават работа на около 1400 души в Смолян, а плановете им включват заетите в клъстера да надхвърлят 2000 заедно с други компании като „Ариете“ и „Фесто производство“, които също оперират в града .

От цех към завод
Всъщност българското предприятие работи съвместно с Kostal още преди германската компания да има завод в страната. В изградената на зелено фабрика „Арексим“ произвежда компоненти и детайли от инженерни пластмаси за западни гиганти като Schneider Electric, Bosch, Liebherr, Festо, Makita и самата Kostal. Именно собственикът на смолянската фирма Кирил Асенов убеждава германската група да инвестира в България.

„Фирмата ни е днешният вариант на производителя на куче касичка от филма „Опасен чар“, казва с усмивка Асенов, описвайки пластмасовите компоненти. Той създава „Арексим“ през 1991 г., когато с една счупена машина започва да прави пластмасови детайли за бита с едва десетина души персонал. Днес служителите са над 550. Постепенно компанията се разраства, като постоянно инвестира в нови машини и оборудване. През последните три години са вложени 15 млн. лв. в предприятието, а за 2015 г. са предвидени още 5 млн. лв. В момента фирмата преработва 5000 тона инженерна пластмаса годишно. Само през 2012-2013 г. са закупени 27 нови шприц машини и сегашният им брой е 68 от марки като лидерите в сектора Еngel и Krauss-Maffei.

Асенов показва с гордост новата супермодерна централна захранваща система, която доставя материал директно до всяка производствена машина. Така се отделят много по-малко вредни емисии и не може да бъде сбъркан материалът. Първоначално пластмасата е на гранули, след което се слага в специализираните сушилни, където се обработва според изискванията за съответния продукт, после се доставя по тръби до машините. „Всичко трябва да е много прецизно, защото дори най-малкото отклонение впоследствие може да даде дефект в продукта“, казва мениджърът. Според него това е единствената платформа от този тип в региона. Инвестицията е направена с помощта на програма „Конкурентоспособност“. Чрез такива капиталовложения в бъдещето си „Арексим инженеринг“ успява да убеди западните компании да си партнират с дружеството. „Нямате идея какъв одит правят компании като Вosch, за да работят с доставчик като нас“, казва Асенов.

„Арексим“ поддържа свой развоен екип и лаборатория, тъй като амбицията на Кирил Асенов е компанията да не зависи само от чужди поръчки „по материал на клиента“, но и да предлага собствени продукти. Такъв е новият пластмасов контейнер за индустриални акумулатори. Тези продукти се правят само от три компании в света, а според Асенов пазарът се оценява на 1 млрд. евро и фирмата му има шанс да се наложи в сегмента. „Технологията ни е съвсем друга от използваните досега и при много добра себестойност вече произвеждаме продукт, който е много конкурентен“, казва Асенов. Очакванията му са в бъдеще този сегмент да носи 50% от приходите на фирмата. Основна част от оборота на „Арексим“ продължава да идва от автомобилния сектор. Освен за Kostal фирмата доставя и за други опериращи в България производители на компоненти като Grammer и Witte.

Германският избор

Амбициите на машиностроителните фирми в Смолян са насочени именно към развитието на индустриалния клъстър. А успехът на Kostal и „Арексим“ зависи от доброто сътрудничество между двете компании. Германското дружество е един от големите играчи в сектора, а в цял свят за нея работят над 15 000 души при оборот от почти 2 млрд. евро. Преди няколко години семейната група избра България за новия си завод и започна бързо да развива бизнеса си тук. С помощ от общинската администрация тя открива производство в старата тютюнева фабрика в града, която тепърва ще разширява. „Започнахме с 16 човека в края на 2011 г. и днес сме над 800. През следващата година очакваме да се увеличим с още 400, стига да намерим нужните служители“, казва управителят на завода на „Костал“ в Смолян Мартин Сикора.

„Костал“ започна дейността си в България с производство на механични и електромеханични детайли за автомобили – например ръчките до волана за чистачките и светлините. Пластмасовите компоненти пък се доставят от „Арексим“. Сега германската компания вече прави тук цялата подкормилна система. Тя доставя за повечето от автомобилните гиганти като Fiat, Volskwagen и Ford, както и за луксозни производители като Bentley, Porsche и BMW, Daimler. Заводът в Смолян е разделен на отделни сектори, като във всеки се правят съответните продукти за отделните компании. „В момента правим по 20 000 ръчки за 10 000 коли на ден“, казва Сикора. И добавя, че „Арексим“ е била една от причините да изберат България.

„В автомобилния сектор процедурата на избиране на доставчик е много прецизна и точна. Понякога отнема дори години, за да започнете общ бизнес. С основния ни доставчик „Арексим“ работим от около седем години, тоест още преди да стъпим в България. Преди да започнем дейност тук, обиколихме България, за да търсим и други доставчици. Така намерихме  партньори и от Пловдив, Севлиево и други градове“, допълва Сикора. Според него досега не е имало проблеми с транспортирането на готова продукция от планинския град въпреки донякъде неудобната инфраструктура.

А работна ръка?

Ако се съди по резултатите на „Арексим“ и „Костал“, бизнесът между партньорите процъфтява. За тази година Асенов очаква приходите на компанията му да са 37 млн. лв., което е ръст от 300% за последните пет години. За следващата прогнозата е за оборот от 40 млн. лв. Според Сикора приходите на „Костал“ нарастват заедно с увеличената работна ръка и през тази година те ще са двойно по-високи – за 2013 г. оборотът на дружеството надхвърли 36 млн. лв. (виж таблицата). Бумът в новия клъстер обаче е застрашен по една прозаична причина – недостига на работна ръка.

Въпреки високата безработица в региона машиностроителните компании срещат сериозни трудности при намирането на нови служители. Което поставя под съмнение плана им скоро да надхвърлят 2000 работещи в сектора. Според Сикора млади хора в града с техническа квалификация вече няма. Налага се „Костал“ и „Арексим“ да правят собствени обучения. „Но е много трудно да развиеш човек, когато той няма база“, твърди и Асенов и допълва, че много често на интервюта кандидати за работа не могат да сметнат елементарни задачи по умножение без телефона си.

За да стимулират дуалното обучение, двете компании оборудваха местния Технически колеж със зала за компютърни системи и машини. Те държат в училището (което се намира точно до завода на“Костал“) да се изучават предмети като полимерознание и други технически дисциплини, които са им най-нужни. Но пък от учебното заведение твърдят, че са необходими минимум три години, преди новите учебни програми да започнат да дават резултати.

Според Асенов от българските университети продължават да излизат специалисти, за които няма нужда. „При нас най-големият брой висшисти са със специалност „Национална сигурност“, които работят като общи работници“, казва мениджърът. Заради недостига в един момент предприятието е принудено дори да връща поръчки. „Много е трудно – 100 работни места в машиностроенето се равняват на 300 в туризма и 500 в селското стопанство заради сложното им създаване“, допълва Асенов.

За да привлекат нови хора, машиностроителните фирми в региона предлагат и различни други стимули към заплатите като дрехи, карти за градски транспорт, купони за храна. С бусове се извозват служители от околни градове и села като Мадан, Рудозем и Девин, като се стига дори до села на 70 км от Смолян. Заради различните смени в заводите се налага някои от тези служители да остават да спят в Смолян, което допълнително усложнява целия процес. Работи се и за създаване на общежитие в града. Компаниите често имат и дни на отворените врати, през които се опитват да убедят ученици за възможностите за кариера в сектора. Средната заплата в бранша е около 800 лв. „Всичко е на светло и плащаме данъци за всяка стотинка“, казва Асенов. Според Сикора Смолян може да стане още по-привлекателен град за младите хора, като се отворят нови места за свободното време. Едно от малкото забавления в града е кино „Арена“.

Въпреки недостига на квалифицирани кандидати за работа в заводите в Смолян осъзнават, че успехът на двете компании работи за бъдещето на града. Запитани за проекта за клъстер, местни жители заявиха, че се надяват идването на нови хора или завръщането на млади специалисти да стимулира и сектора на услугите. Позитивизмът естествено не е обхванал 100% от населението. „Малко пари дават“, измърморва случаен минувач.

„Арексим“ и „Костал“ показват как със съвместни усилия може да бъде възстановен един замрял бранш и да се даде импулс на цял град. Но проектът е заплашен от недостига на квалифицирани служители. Което всъщност е проблем за не един и два сектора в България.

Източник: Вестник „Капитал“