Българското око към Вселената стана на 39 години

На 13 март 1981 г. е открита Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен. Тя е най-големия действащ научен комплекс по астрофизика на Балканите и в Югоизточна Европа, която е звено от Института по астрономия към Българската академия на аауките.

Научният комплекс е разположен близо до връх Рожен в Средните Родопи с надморска височина от 1750 метра, на около 25 км от гр. Смолян.

Построяването на НАО Рожен е сбъднатата мечта на няколко поколения български астрономи. Съоръжена с три оптически телескопа, в това число и мощен огледален телескоп с диаметър на огледалото 2 м., тя и досега остава една от най-модерните в Европа.

Момент от строителството на НАО – Рожен, и по-точно спускането на двуметровия телескоп в голямата кула.

Прочее, още в края на 50-те години на миналия век, основоположникът и пръв директор на Секцията по астрономия към БАН, академик Никола Бонев лансира идеята за построяване на модерна обсерватория, даваща възможност за достигане към високо световно ниво и на българските космически изследвания.

На 6 май 1967 г. със заповед № 203 на МС на НРБ е взето решение за построяване на модерна астрономическа обсерватория от национално значение. След проучване на астро-климатичните условия в различни райони на България, родопският връх Рожен се оказва най-подходящ.

Всъщност, самата надморска височина не е от решаващо значение, ала тук прозрачността на въздуха е твърде добра, ясните нощи са повече от 180 дни в годината и „светлинното замърсяване“ е ниско – макар, че напоследък, с разрастването на курорта Пампорово, то се повишава.

В началото бе визирано, че НАО – Рожен официално е открита през 1981 г., ала дейността й започва още през 1979 г.

Самият строеж се контролира от инж. Ради Радев, тогава помощник–председател на БАН, като „основното производствено средство” на астрономите в Рожен е 2–метровият огледален телескоп, система Ричи-Кретиен-Куде, произведен в германските заводи на Карл–Цайс–Йена (тогава ГДР).

Двуметровият телескоп.

Преговорите с германците води проф. Богомил Ковачев, а ръководител на инженерният екип приемащ телескопа е инж. Иван Памукчиев.

Успоредно с това, Катедрата по астрономия при СУ “Св. Климент Охридски” открива специалността “Астрономия”, подготвяйки висококвалифицирани специалисти.

„Изследванията на вселената са важни не само за да се разбере реда в хаоса, но и да се проникне в миналото, като се разпознаят знаците на бъдещето” – твърдят някои астрономи.

И не случайно постиженията на нашите учени са внушителни:
– открити са редица космически обекти (в това число и астероиди, носещи български имена);
– публикувани са стотици научни статии в реномирани световни издания;
– изградени или допълнени са множество теории;
– защитени са важни научни трудове и дисертации…

В Държавен Архив – Смолян, се съхранява преписка от 1971 г. между БАН и Община Смолян за определяне местоположението на НАО и началото на строителните дейности по изграждане на научния комплекс.

Автор: Ангел Г. Пелтеков – Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян