Бисери от полицейския бюлетин в Смолян

(Лично мнение на автора)

Полицията е известна с характерния си изказ. Всички сме чели данни, фишове, актове, описанията в които не съответстват на начина, по който всички говорим и пишем – дори да е чисто книжовно. Специфичен е – техен, професионален.  Гилдията на адвокатите и съдиите също си служат с особена реч.

В полицията има един странен, неистов стремеж да не повтарят дума, вече написана. Заменят я обаче не със синоним, а със „същия“, „същата“ „такъв“, „такава“. Отделно от това, никога не бихте срещнали в полицейска информация примерно „трима човека“, „3 души“. Винаги са „лица“. Да речем, че е приемливо. Но част от днешната сводка, изпратена от пресцентъра на ОДМВР – Смолян, определено е забавна. Показател за твърде неумело боравене с родния ни български език.

Цитирам едно към едно, със запетаите (само 2 са правилно поставени, има 2 излишни и 1 липсваща – б.а.):

„След проведена специализирана полицейска операция на територията на обл. Смолян, за противодействие на престъпленията, свързани с наркотични вещества, през вчерашния ден, са задържани двама водачи управляващи МПС под въздействие на такива и други  двама за притежание на същите“.

Давам си сметка за съществуването на професионални гόвори, защото езикът на различните социални и професионални групи се различава. Принципно езикът е жива „субстанция“, която непрекъснато се променя в зависимост от потребността на съответните групи хора. Така те го разнообразяват и обогатяват. Но това се получава, когато (дори неосъзнато) има стремеж.     

И за да покажа до какви абсурди може да доведе непохватната употреба на езика ни, цитирам няколко действителни полицейски записки:

„– Върху потърпевшия са открити четири рани. Две смъртоносни, а другите две, за щастие – не.

– Заподозреният се качи в асансьора и отпраши в неизвестна посока.

– Патрулиращ полицай: „Съобщаваме за убийство на улица „Сан Стефано“ № 13. Пострадали няма.“

– По време на атаката на наркобароните беше зверски убит капитан Петров. След три дни състоянието на капитана се нормализира.

– …тя беше изнасилена при самоотбрана…

– След обиска на спиртоварната на Цар Киро, аз и сержант Георгиев по никакъв начин не можахме да намерим входната врата. Когато сержант Георгиев се измори и заспа в тоалетната, аз все пак открих вратата. Но виж – защо съм я донесъл в участъка – не помня…“

В обобщение (при целия ми респект към полицията в Смолян): Малко повече любов към родния ни език, повече старание и прилежност, особено когато пишем, не са излишни.