Ботаникът Михаела Йорданова: Борбата ще е колосална, ако скоро не ограничим Гигантския девесил

Инвазивните видове причиняват щети на човешкото здраве, унищожават полезни местни видове и ценни местообитания. Те може да причинят катастрофален ефект в земеделието, в икономиката. С проекта „Младежки принос за гражданска наука – обучения на младежи за събиране на данни чрез съвременни дигитални приложения“, финансиран от МОСВ, война на иназивните чужди видове обяви читалище „Проф. Асен Златаров“ в село Смилян. Повече информация за щетите и начина на борба с тези вредители ни предостави Михаела Йорданова – ботаник.   

Г-жо Йорданова, чрез различни инициативи се опитвате с колеги и приятели да привлечете вниманието на обществеността към битката с инвазивните чужди видове, защо?

Европейският съюз има специална политика, свързана с тях. Водеща роля има Регламент №1143/2014, в сила от 2015 г., задължителен за всички страни-членки, които трябва да прилагат съгласувани действия за ограничаването на тези видове. Има списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. България има и национална политика за изучаване, ограничаване на разпространението и контрола на тези видове. Изработени са качествени материали, информиращи обществеността за заплахата. Създаден е филмът „Пришълците”, чийто автор Цветелина Атанасова обяснява защо са вредни инвазивните видове растения и животни. Съществува наръчник за разпознаване на инвазивни чужди видове в европейските гори на английски език. Публично достъпни са множество презентации на български специалисти по темата.

И въпреки свършената огромната по обем дейност по информиране на обществеността, установяваме, че тя все още остава встрани от гражданите, особено от земеделците, фермерите и малките стопани на горски, земеделски и вилни имоти. Може би хората не осъзнават, че тези видове не са само научен проблем, а са бъдещ проблем на всеки един стопанин, защото те не се интересуват от имотни граници. Независимо откъде са тръгнали, се разпространяват, навлизайки в съседни територии и грижа на всеки стопанин е да реагира в границите на имота си. Ситуацията край с. Борино, например, се задълбочава всяка изминала година.

Те как се появяват или как са се появили в България?

Основно с човешки дейности като транспорт, движение на селскостопански стоки и суровини, корабоплаване, глобална търговия с дървен материал и градински растения, туризъм. Също така с отглеждането на екзотични домашни любимци, като червенобузата костенурка, засаждане на декоративни градински, лечебни и селскостопански растения, като кактуси от род Опунция например и медоносните Асклепиас, Салкъм. Използваните като противоерозионни дървета и храсти като Салкъм, Черна акация, Ясенолистен клен днес за повечето хора са част от естествената ни флора, но те са завзели територията от местните видове.

Така изглежда Гигантският девесил. Има го в изобилие близо до Борино и се разпространява много бързо.

Конкретно за района на гр. Смолян могат да се посочат и добре известните стари практики по изхвърляне на растителен материал от дворовете и градините в реките, потоците и в близост до открити торища.

Всички тези видове са въведени случайно или умишлено на наша територия, където се развиват агресивно, черпят от ресурсите на местните, променят средата им на обитание. Водят до загуби на природни местообитания, на селскостопанска продукция и до екологични и социални щети.

В световен мащаб икономическите загуби от инвазивни видове се изчисляват на трилион долара. Работещите в тази сфера подчертават, че проблемът се влошава от климатичните промени, разширяването на световната търговия, селското стопанство и инфраструктурата. Щетите от тях често са необратими, затова се набляга на превенцията и недопускането им. Според специалистите нито едно правителство или международна организация не е готова да се справи с последствията в подобни размери поотделно. Необходима е обща реакция!

Защо са заплаха, част от тях даже за живота и здравето ни?

Находище на Гигантски девесил край Борино

Заплахите са преки и косвени. Преките са свързани със здравето на хората – отровни или причиняващи астма, алергии, като по-уязвими са децата. Инвазивните видове разполагат с богат арсенал от защитни средства, някои от които са отделянето на вещества, причиняващи кожни изгаряния. Пример за такива опасни видове в област Смолян са Сосновският и Гигантският девесил, открити в района на с. Борино. Те вече се разпространяват и към Буйновско ждрело, с. Чала и по р. Въча. Те застрашават съществуването на природните местообитания, намаляват обработваемите земи, водят до сериозни разрушения в сграден фонд, тъй като имат мощни коренища, с множество издънки.

Защо ги наричате инвазивни?

На първо място те са чужди за българската флора. Често пъти са „преселници“ от друг континент. Много жизнени и устойчиви са в неблагоприятна среда. Имат богат арсенал от приспособления, свързани с успешно размножаване – атрактивни са за опрашителите, създават огромна семенна продукция, могат да се развият от минимално късче коренище или друга част от растението, нямат естествени вредители, отделят вещества, с които да потискат развитието на местните растителни видове. Изсичането стимулира развитието им и са трудни за контрол.

Преди около година от Южноцентралното държавно предприятие съобщиха за огромна популация на инвазивен девесил около Борино, експерти ходиха на оглед. След това обаче нищо. Какво всъщност трябва да се прави, когато се открият такива вредители?

Гигантски девесил край Борино

Процедурите, свързани с ограничаването на инвазивните видове, са сложни по няколко важни причини. Едната е, че често пъти те са в частни територии, включително върху изоставени терени, без видимо стопанисване. Друг проблем е мащабът на дейностите по разпознаване, контрол и ограничаване на инвазивните видове. Нямаме разписан алгоритъм и инструменти, които да се прилагат за всички случаи на откриването им. Те могат да са в частен, общински, държавен имот и респективно да има или да няма описани законови действия, които да помагат или ограничават контрола над тях. И тук не става дума само за растения, както е случая в Борино. Може да инвазират насекоми – вредители по различни култури, а също и бозайници, гъби, микроорганизми. Конкретно за Борино – по-голямата част от популацията на девесила е на територия, раздробена на множество частни имоти. Ако самите собственици не инициират готовност за борба с това растение, институциите няма как да се справят без тях. С всяка изминала година този проблем ще се разпростира все повече към съседните населени места. След съобщаването на вида през 2017 г. от ботаници край с. Борино е открит и още един инвазивен вид девесил – Гигантския девесил. Двата вида са близки по външен вид и опасни за човешкото здраве. И вече са се разпространили извън находището в с. Борино.

Специално за него се сочи, че може в един момент да създаде монодоминантна популация – какво значи това?

Накратко, това означава, че този вид ще е единственият доминиращ в тази територия. Той е с огромен потенциал за размножаване и макар у нас за първи път да се чува за него сравнително наскоро, той вече представлява проблем в много други страни и то на големи площи. Нашият шанс е, че още не се е разпространил много и ако скоро не бъде ограничен, по-късно борбата ще е колосална.

Кои са на този етап в България най-агресивните и опасни чужди видове, за които е нужна според вас стратегия за премахването им?

Започнахме разговора с акцент върху растенията, но когато говорим за инвазивни видове, става дума за такива от различни организмови групи. Текуща информация за състоянието у нас спрямо различните групи, може да се намери подробно на сайта на МОСВ. Аз ще спомена някои от най-проблемните видове: от дърветата – Салкъм, Айлант и Ясенолистен клен; от храстите – Синя акация (Черна акация, Аморфа) и Давидов летен люляк (Будлея); от тревистите растения – Бохемска фалопия, Мерджан. От животните ще спомена различни чуждоземни видове раци, Азиатски стършел,  Слънчева риба, Червенобуза костенурка, Американска жаба бик, Сива катерица, Нутрия и др.

Със сигурност голяма част от имотите, в които се разпространяват, са частни. Там как трябва да се процедира?

Проблемът с инвазивните видове категорично е общ. Затова е нужно да се разбере от всички, включително собствениците на земя. Без лична активност, инициативност и конкретни действия от самите собственици няма как да се преборим. Когато хората не ги разпознават, не се интересуват от потенциалната им инвазивност и игнорират информацията за тях, губим всички. Със забавяне на разпознаването и подаване на сигнал се губи ценно време в ограничаването и контрола на инвазията. Без участието на всеки човек прогнозата не е оптимистична.

Когато собствеността е изчистена държавна, каква е реакцията? Има ли я изобщо или само се говори?

Зависи от институцията, стопанисваща територията. Въвеждането в природата, вносът, развъждането и отглеждането на неместни дървесни, храстови и ловни видове става с писмено разрешение на от Изпълнителната агенция по горите. Въвеждането на всички останали неместни видове става с писмено разрешение на министъра на околната среда и водите. Ако е в горски фонд, съгласуването става според лесоустройствения проект. Относно тревистите инвазивни видове на този етап няма активни действия, което е пропуск. В други случаи при планове за залесяване на горски стопанства или преди реализация по програми, проекти или инвестиционни предложения, става съгласуване с РИОСВ. Ролята на тази институция се състои в недопускане на умишлено засаждане на видове с инвазивен потенциал. Би трябвало да съществува и Национална система за наблюдение на инвазивни чужди видове, както и допълване на националната нормативна уредба, за да може да се реагира на сигналите. Какво се случва в тази посока не мога да кажа, но институциите имат задължения, свързани с националното законодателство за инвазивните чужди видове.

Тук бих искала да отворя една скоба. Парадоксално на фона на всички усилия, но у нас, в частност и в Родопите, продължават залесителни мероприятия с участие на граждани, фирми и граждански инициативи, които залесяват със салкъм, тоест с вид, който е подчертано инвазивен и за когото е писано и изговорено много. Докато се опитваме да спрем инвазията на този вид на едни места, в други места се раздават с хиляди фиданки за залесяване. Тази порочна практика трябва просто да спре!

Една група се опитвате да направите нещо по въпроса с проект, финансиран от МОСВ, какво по-точно?

Районът на община Смолян беше сравнително пощаден на този етап от масово навлизане на инвазивни видове растения, спрямо други райони на страната. Една от причините е изолираността му, а и планинският му климат, който служи като бариера за част от видовете. С промените в климата и увеличаване на транспортния трафик започна навлизане и трайно установяване на такива видове в последните 15 -20 години. Цел на нашия проект е да направим конкретни стъпки за въвличане на гражданите в този проблем чрез т.нар. гражданска наука. С работна група от младежи на възраст 15- 29 години стартирахме събиране на данни за наличието и разпространението на инвазивни видове дървета и храсти, които представляват заплаха за местообитанията и биоразнообразието по бреговете на р. Арда, в горното ѝ поречие.

Проектът е част от дейностите в Регионалния план по Програма „Политики за младежта в сферата на околната среда“ и се финансира по договор с РИОСВ-Смолян. Беше отпечатана образователна брошура „Наръчник за разпознаване на инвазивни растения“, като основно помагало за проведените обучение и теренен практикум в с. Смилян, с. Арда и с. Горна Арда с 31 младежи от ППМГ „В. Левски“ – Смолян и ПГИ „К. Маркс“ – Смолян, и трима младежки работници. Заключителното събитие по проекта – форум „Младежки за гражданска наука“, се проведе на 12 ноември в Смолян, с участието на 32 младежи, 5 младежки работници, представител на РИОСВ – Смолян, представител на РУО – Смолян. Младежите представиха резултатите от своята работа.

Как трябва да се борим с инвазивните чужди видове?

Има няколко основни метода с известен успех: механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да прилагаме комбинация от методи в зависимост от конкретните условия, с дейното участие на всички заинтересовани. По мое скромно мнение, в България нещата остават на ниво прехвърляне на отговорност. Но дори и да не беше така, в случая не можем да се борим без включването на цялото гражданство. Хората трябва да разберат, че ако не помогнат, институции и закони не могат да спрат тези видове, защото самото разпространени на инвазивите е посредством широк кръг човешки дейности. В тях всеки един от нас е участник.

error: Защитено Съдържание!