Д-р Маргаритов от Смолян: Единствено ние в България правим три вида термография (интервю с продължение)

Д-р Васил Маргаритов е от Смолян. Той е син на известния уролог доц.д-р  Асен Маргаритов. Завършил е медицина през 1986 г. в Пловдив. Работил е към „Бърза помощ“ в Смолян, в университетската клиника по урология в Пловдив, в чужбина. Последно преди да се прибере в България е работил в Канада. Оттогава насам ръководи различни медицински проекти. Бил е до 2000 година и директор на плаваща между Сингапур и Гибралтар болница. Потърсихме го за интервю, в което да разкаже защо внедрява в практиката си медицинска термовизия (термография) и какви са ползите от нея. Той е в Смолян от понеделник и утре (петък) приключва изследванията в родния си град. Преглежда средно по 10 пациента на ден в хотел „Кипарис Алфа“.

Д-р Маргаритов, откога сте въвели в практиката си термографските изследвания?

Този стандарт, който правим, с възможност за разчитане в чужбина – в Америка, е от две години. Иначе термографски изследвания в България се правят от 15 г. най-малко?

На много места ли?

В София сме двама, във Варна имам колежка, в Пловдив имаше също, но замина за Америка. Стоматолози в София започват да го използват. Две научни дисертации има написани вече. Професор по ревматология го използва за ставите. Може би има 6-7 такива камери в България.

Какво представлява термографията, какви резултати дава?

Интересен метод е, с бъдеще според мен. Нашето тяло излъчва постоянно сигнали и част от вълните са инфрачервени, които ние не виждаме. Затова измислят камери и програми, които да улавят и записват тези вълни. Тук логиката се основава на факта, че кожата е най-големият орган и най-интелигентният. Когато има промяна във вътрешната среда, ние излъчваме сигнали, които не винаги успяваме да разчитаме все още. Но все повече се увеличава знанието по този въпрос. Неочакваният тласък на този вид изследвания се получи заради коронавируса, защото всички видяхте по летища и други обществени места, че се мери температура – безконтактно, термографски. Пациентът при нас е на разстояние, няма контакт с лекаря. Няма радиация, няма облъчване, може да се повтаря многократно. По този начин се избягват основни рискове на т.нар. червени зони в болниците. Записват се червените вълни, които минават през кожата и с различни програми и знания от лекаря и разчитащият екип се дават заключения за медицинските рискове. Важно е да се знае, че методът не е образен, а функционален.

Каква е разликата между тях?

Примерно рентгенът ще снима 10-милиметров камък в бъбрека, но той няма да ви каже функцията му. Функционалните изследвания не казват колко е голям камъкът, а дали бъбрекът работи добре, или не. Ако отидете в поликлиниката и дадете кръв за изследване, това е функционален метод. Второто деление на методите е на инвазивни и неинвазивни. Тези, които минават през кожата и въздействат на вътрешната среда, са инвазивни. Всяка инжекция, всеки рентген, всяка пломба дори, всички ендоскопски методи влизат в нашата вътрешна среда и са инвазивни.

Това изследване е неинвазивно?

Да.

Фактически с камерата вие снимате кожата и оцветяването й ви дава яснота за проблемни зони?

Не оцветяването, а какви топлинни вълни има. Оцветяването се променя с всякакви програми, но има софтуерни програми, които ги разчитат. Нашето око е несъвършено, не може да намерим разликата, но програмата отчита 0,05% от 1°C. Най-популярно е за изследване на млечните жлези. Знае се коя зона от съседната симетрична не може да е с еди-колко си по-студена или по-топла. Има параметри. Често се пише и за това, че повечето тумори образуват собствени кръвоносни съдове. Процесът се казва неоангиогенеза. Там винаги е по-горещо. Кръвта е повече, съдовете са много по-активни. И обратно – ако има фиброза или кистоза, ще бъде по-студено. Казвам го много опростено, за да се разбере. Има състояния, които се гледат по друг начин, например затопляне на пръстите – т-нар. червена ръкавица. Това е диабет. Ние не измерваме състоянието на панкреаса или кръвната захар. Ние гледаме реакцията на кожата спрямо вътрешните органи.

Кожата винаги ли реагира?

82% е достоверността на този метод. Ехографията също е средно 82%. Съчетанието на двата метода стига до 96%. Няма 100%. Медицината не е точна наука, затова трябва да се интерпретира с повече от един похват. Заснемат се части от тялото или цялото тяло.

Пациентът вероятно ви казва къде да бъде сниман?

Тази американска програма в софтуера си има една анкета. Тя обхваща основните направления на здравната профилактика. Вижда се каква е критичната зона и какво иска човекът. Ако има артрит на коленете или гонартроза, той иска да се снима долната част. Ако жена има фиброза или фиброаденом на гърдите, тя иска да снимаме горната част. Най-често се практикува събличане до кръста, заставане в определена поза – лактите далеч от гръдния кош, за да изстине кожата, да е еднакво охладена. Човек не може да излезе от сауна и да дойде тук, нито от жегата, нито от студа. Също така не бива да е вдигнал температура.

Каква подготовка прави пациентът преди да дойде при вас?

Никаква, просто 3 часа не трябва да има гореща сауна, горещи душове, масажи, лосиони, епилация. Да няма въздействие върху кожата. Тя трябва да е непроменена от нощния сън.

Може би и да не е скоро опериран?

Зависи от операцията. При големи коремни операции трябва да се изчака известно време, ако ще снимаме корема. Но ако го боли врата и снимаме главата, не е проблем. Има цяла таблица след какви процедури не трябва да се снима. Примерно колко време след химиотерапия, след PET-скенер, зависи какво натоварване има, колко килограма е човекът. От много неща зависи, но още като се записват, им се изясняват основните неща. Проблемът е, че в България здравната култура е предимно насочена към дълго време самолекуване. Пациентите се делят на два вида. Единият е като си порежат пръста и обикалят пет кабинета, а другия – не може да ходи една година и след това трябва да му ампутираме стъпалото, защото има диабет.

Кои преобладават?

Трудно ми е да кажа такава статистика. Но трябва да залегне в образованието от 3-ти клас какво трябва да се прави при какви състояния, защото истината е по средата. Да не се пренебрегва рискът и да се казва „Махнете ги тези доктори, нищо не разбират“, нито обратното: „Много съм зле, умирам“. Трябва да има обективна оценка и от двете страни. Тук това е трудно, както се видя и при епидемията. Във всички държави обществата се разделиха на коронаскепцити и на коронаоптимисти, а при нас нито едното, нито другото. Просто ново заболяване се появява и това е.

На два етапа ли правите разчитането – първо вие тук, а после в Америка със специалния софтуер?

Почти е така, но нека обясня. Ние сме единствените, които правим три вида термография. Първият е най-сложен – заснемаме пациента по стандарт и изпращаме информацията в Америка. Там има екип за разчитане и връщат на пациента снимките с доклад на английски, в който са описани основните рискове. Средно след 4-5 работни дни се получава обратната информация, но струва много по-скъпо – 80$ за цяло тяло. Там е доста голям екип, имат голям опит в разчитането, специална академия. Вторият вид е това, което сега правим като профилактика. Заснемаме цяло тяло или части, тук разчитаме резултата и се съобщава на човека, като се плаща много по-малка цена – 40 лв. Третият вид, който сега не го правим, е контактен. Той е с течни кристали, допира се специален уред до женските гърди – лява и дясна последователно. Специална програма обработва термограмите от течните кристали, които записват температурните сигнали от гърдите, изпращаме ги в Полша. Там се разчитат и идват на български. Това изследване е само за неоперирани млечни жлези. За оперирани още няма програма. Този метод го изоставихме, заради контакта по време на епидемичната обстановка, но и заради изчакването да довършат софтуера, който разчита и оперирани млечни жлези. Ние имаме голям контингент с рак на млечната жлеза, много от които са оперирани, взимана е биопсия или е сложен имплант.

Защо този метод на изследване не е толкова популярен?

Една от причините е, че не е включен в учебната програма. Второ, той е мобилен и всички шефове на болници гледат първо да си сложат скенера и пациентите да идват в болницата. Много методи в медицината са били дискриминирани дълго време, както сега се спори за мамографията, за някои видове скенери на мозъка, които правят революция. Чувам за корейци и японци, които боравят с такава разделителна способност, че може да се прави церебрална селекция – да се определи кои хора могат да живеят и работят заедно. Аз и семейството ми живяхме известно време в Канада. Там методът е популярен, в САЩ – също. Само за последните 3 г. в Холандия и Белгия от нула вече имат 24 центъра за термография. В България само ние сме във връзка с американската академия. Следващият по близост е в Словения и след това чак в Англия. В Европа сега навлиза. Другият проблем е, че този метод изисква стабилен канал за пренос на данни. Трябва да си сигурен, че както заснемеш пациента, изображението със същото качество ще пристигне в Америка.

Средно колко отнема едно изследване?

Час общо. Самото заснемане отнема около 40-45 минути. Програмата казва как да застанете, дали нещо да се повтори. Преди да излезе пациентът, трябва да се дезинфекцира столът, да се запишат. Има подробности. Първоначално мислех да преглеждам по 8 човека на ден в Смолян, но няма как.

Успяхте ли да си направите някакви изводи, с какви оплаквания идват и какво установявате?

90% са жени. Не само в Смолян е така, а навсякъде. Общо млечните жлези като оплакване са на първо място.

Да не би да сме малко по-грижовни за своето здравословно състояние, отколкото вашия пол?

Мисля, че жените са по-отговорни. Показва го средната продължителност на живота и средната заболеваемост.

Когато приключите изследването и кажете на човека какво сте констатирали, какво следва, рецепта давате ли или насочвате към други специалисти?

Не, не. Това е оценка на здравните рискове. Казвам къде има здравен риск, къде да се насочи вниманието. Най-добре е като минат към 6 месеца до 1 г. да направи повторно изследване, за да сравним. Всички данни се архивират на сървъри във Флорида и Торонто, с деперсонализирани данни, не с името на човека. То е и библейска истина: „Познанието идва със сравнението“, но това е наука в развитие. Медицината трябва да се приучи не първо да облъчва пациента, а да улавя това, което инфрачервените лъчи дават като информация. Скоро гледах камери, които са с ултравиолет. Струва ми се, че скоро ще има нов медицински стандарт и във връзка с коронавируса. Това ще е тласък за развитието на този метод. Както СПИН-ът даде нов стандарт и при лекари, и при зъболекари.

Ако дойде човек с коронавирус, какво се очаква да видите?

Зависи какво е направил коронавирусът. Ако той е просто в кръвта и човекът е здрав заразоносител, нищо няма да покаже. Ако е засегнат белият дроб и е нарушено снабдяването на кръвта с кислород, имаме оксипулсиметър, който веднага показва проблема. При коронавирус се засяга много често белият дроб, но не е пневмония, а васкулит по-скоро. Нашите червени кръвни телца не могат да се свързват с кислородни молекули и да ги закарат до органите – от мозъка до петите, което е много опасно. При под 90% кислород човекът трябва да е в болница. Когато има пневмония, се виждат различни температури в ляв или десен бял дроб. При инфаркт може десният бял дроб да изстине повече, защото сърцето дърпа кръв към лявата половина. При инфаркт на белия дроб или белодробни емболии се виждат други картини. Около 70 вида болестни състояния можем да проследяваме, а те имат и подвидове. Голям процент от хората, които идват при нас, са с хронични заболявания. И сега, с интернет те са много добре информирани за тяхното състояние. Идват с конкретен проблем и въпрос, защото той за неговото заболяване знае почти всичко. Това е новото в медицината – ние интерпретираме знанията заедно с пациента. Някой път той е прочел нещо преди аз да го прочета, защото публикациите годишно в медицината са милиони.

(Очаквайте продължение. Втората част от интервюто може да прочетете ТУК)