Д-р Ружана Чекичева: Здравето е най-добрата инвестиция – ако сме здрави, всичко друго е постижимо
Днес разговаряме с д-р Ружана Чекичева – млад лекар ендокринолог, специализирал неотдавна в МБАЛ-Смолян, започнал самостоятелна практика, за това как да се предпазим от диабет и други болести на обмяната, от наднормено тегло и усложненията, до които то довежда. Тя се оказва и единственият диетолог в Смолянска област.
Д-р Чекичева, вие сте млад лекар ендокринолог, защо се насочихте към тази специалност?
Ендокринологията за мен е една от най-интересните дисциплини в медицината, много бързо развиваща се. Смятам, че има изключително много интересна патология в нея и човек може да се „развихри“.
Първото заболяване, с което свързваме ендокринолозите, е захарният диабет – едно социално значимо заболяване в днешно време. Явно не само наследствеността го предопределя. Стресът ли е основен фактор за отключването му, за да се разболяват толкова много хора?
Захарният диабет бива два типа – тип 1 и тип 2. Ако говорим за втори тип захарен диабет, то стресът е изключително важен компонент, заедно с хранителните навици и наследствената предразположеност. Всички тези фактори, взети заедно, в един момент може да доведат до отключване на заболяването. Хубавото е, че ние можем да бъдем полезни. Там е и моята насока в момента. Хранителните навици могат да забавят както отключването на диабета, така и необходимостта от медикаментозно или инсулиново лечение. Казвам го така, защото с хранителен и двигателен режим можем изключително много да си помогнем.
Какво се е променило в храните ни в последните 40 г., че диабетът стана толкова често срещан?
На първо място ежедневието ни е изключително напрегнато и забързано. Нямаме време да се храним качествено, да отделим достатъчно време за приготвянето на храната или да се замислим какво ядем. Включително и ние, медиците. Храната, която консумираме, не е от най-високо качество. С това едва ли ще изненадам някого. Много често през деня или хапваме нещо на бързо „на крак“, или изобщо не се храним и като се приберем, наблягаме на вечерята. Нямаме време за активно движение навън, разходки или планински преходи, но хубавата новина е, че все по-често както млади, така и по-възрастни хора се обръщат към здравословния начин на живот. Забелязвам, че хората започват все повече да мислят за своето здраве и да полагат усилия за него. Много по-полезни бихме могли да бъдем ние, ендокринолозите, още преди да са настъпили тежките усложнения от заболяванията. Изключително добри резултати наблюдавам в моята практика при работата си с младите пациенти. Те са много ангажирани и мотивирани както за своето здраве, така и за външния си вид. Разбира се, много по-лесно е да промениш хранителната и двигателната култура на един човек, който има мотивация и желание, който разбира, че действията му сега определят доброто бъдеще занапред .
При какви симптоми трябва да се запитаме дали не развиваме диабет и да потърсим лекар?
Захарният диабет е заболяване, при което много често пациентите идват с усложнения и това е плашещото. Затова превенцията и профилактиката в тази посока са от изключително важно значение. Винаги трябва да имаме „едно наум“, ако в рода ни има диабетици. Водещите симптоми, на които трябва да обърнем внимание и да се консултираме с личните си лекари, са сухота в устата, жажда, често уриниране, отпадналост, липса на енергия и тонус.
До какви усложнения може да доведе той, ако не се лекуваме?
Диабетът засяга всички органи в нашето тяло. Той води до микро и макроваскуларни усложнения, които могат да бъдат очни, неврологични, бъбречни, сърдечно-съдови усложнения и други. При голяма част от пациентите се наблюдава артериална хипертония и дислипидимия, а след като добавим и ние диагнозата захарен диабет – рисковите фактори стават много.
Реално какво се разстройва в организма на човек?
Обмяната на въглехидратите и всички последствия, до които води тя. Едни от водещите усложнения на захарния диабет са инфарктите, инсултите, ампутациите на крайници, както и хронично бъбречно заболяване, при което немалка част от нашите пациенти, за съжаление, стигат и до хемодиализа.
Диабетът изобщо има ли лечение или веднъж появил се, няма връщане?
Точно това е разковничето и точно тук се опитвам да бъда максимално полезна на моите пациенти – още при първи симптоми, още дори без да сме поставили диагноза диабет. При т. нар. нарушения на въглехидратната обмяна или нашумелия напоследък термин „инсулинова резистентност“ се стремя да променя хранителните и двигателните навици, за да може поставянето на диагнозата да се измести години назад. И това е възможно. Всяко едно медикаментозно лечение не би било ефективно, ако то не е комбинирано с правилен хранителен и двигателен режим.
Кои други болести на обмяната са най-често срещани в практиката ви?
Болести, свързани с обмяната на липидите /мазнините/, с дефицит на микроелементи – витамини и минерали, както и много други. Изключително често наблюдаван е метаболитният синдром, който представлява комбинация от артериална хипертония, захарен диабет и дислипидемия. Затлъстяването е пандемията, която аз наблюдавам. Всеки четвърти-пети пациент, влязъл в кабинета ми, е със затлъстяване. Затлъстяването се разделя на няколко степени, но определено има отношение към здравословния статус на населението и е нещо, на което трябва да се обърне достатъчно сериозно внимание. Ендокринолозите лекуваме още заболявания на щитовидната и паращитовидните жлези, надбъбречните и половите жлези, хипоталамус и хипофиза. Остеопорозата също е патология, с която ендокринологът се занимава. Голяма част от нашите заболявания не са познати на масовото население.
Кои от тях са лечими?
Този въпрос е много труден. За всяко заболяване, в зависимост от стадия, в който е диагностицирано, може да се каже дали е лечимо, или не. Повечето от тях, разбира се, са лечими, но налагат и много прецизно проследяване във времето, защото търпят динамика.
Във всички случаи обаче явно говорим за активно участие на пациента в лечението, процесът не е еднопосочен: лекарят изписва лекарства, а пациентът ги приема?
Категорично. Отношението на пациента трябва да е достатъчно сериозно към здравето му, за да изпълнява препоръките. Здравето е най-добрата ни инвестиция. Ако сме здрави, имаме тонус и енергия, всичко друго е постижимо.
А какво виждате вие като отношение на пациентите към здравето им?
Един немалък процент от моите пациенти наистина не подхождат с достатъчна ангажираност към здравословното си състояние. Но по-големият процент се отнасят сериозно. Те идват, доверяват се на това, което им казвам, за което безкрайно благодаря, разбира се. Изпълняват препоръките и предписанията ми и виждам резултатите. Старая се да обяснявам на всеки един какво е заболяването, как се лекува и до какви последици може да доведе.
Отношението ви към пациенти, които много са чели форуми от рода на бг.мама и други подобни?
Аз много се радвам на пациенти, които идват информирани. Разбира се, има една граница, която не трябва да се прескача. Все пак медицината не е интернет. Неслучайно ние учим толкова много години и не спираме да подобряваме квалификациите си. И на тези пациенти се опитвам да обясня на нормален, разбираем за тях език за какъв проблем става въпрос и как мога аз да бъда полезна. А дали те ще приемат моето мнение, е изцяло в техните ръце.
Каква е спецификата на вашата практика в Смолян?
През 2013-та завърших медицина, от 2019-та съм ендокринолог. По време на второто си майчинство завърших втора магистратура „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, а от тази година съм лицензиран диетолог – ако това се приема за специфика на практиката.
Вие сте единствен лицензиран диетолог в областта?
Да, доколкото разбрах, е така.
Като диетолог на какво могат да разчитат пациентите, идвайки при вас?
Ендокринологията е много тясно свързана с диетологията. Доказва го и всичко, което говорихме до момента. Все по-често има пациенти, които идват и без притеснение споделят за проблема си с килограмите. Смятам, че бих била много полезна на пациентите си както с ендокринологична патология, така и на тези, които нямат други заболявания, но са с наднормено тегло. Спецификата се изразява в изцяло индивидуалния подход към всеки пациент и съответно изготвянето на индивидуален хранителен режим. Това е нещото, с което се занимавам в момента, и смея да твърдя, че има доста голям интерес.
Когато видим много пълен човек, обикновено си казваме, че е заради някаква болест. Кое е първичното – първо е пълен, след това се разболява, или първо е болен, след това пълнее?
В повечето случаи първо е затлъстяването и то е довело до поредица от заболявания. Затлъстяването може да е причинено, разбира се, от някои нарушения в обмяната или неправилен хранителен режим. Обездвижването е голям показател, който също наблюдаваме. То, заедно с неправилното хранене, води до затлъстяването. Все по-млади хора, за съжаление, имат такъв проблем.
Включително и деца. Там има ли какво да се промени, като държавна политика примерно?
Според мен трябва да се заложи много повече на активната физическа подготовка на децата, защото с този застоял начин на живот, с всички устройства, които заобикалят нашите деца – телефони, компютри, игри, телевизори и т.н., активното движение остава на заден план, а то е от изключително значение. Пълноценното хранене с качествени продукти е другият важен елемент. Децата са тези, които сега трябва да възпитаме и да им дадем едва добра хранителна култура.
Колко часа им трябват движение и спорт като препоръка?
Аз не съм специалист в тази област. Според мен трябва да е не по-малко от три път седмично, като това в никакъв случай не е достатъчно, ако, след като се приберат вкъщи, седнат на компютъра и хапват чипс. Необходимо е да възпитаме децата си на допълнителна активност. Можем да измислим най-разнообразни занимания, както за тях, така и за нас самите.
А за нас самите трябва ли да „гоним“ тези 10 хиляди крачки дневно? Колко активни трябва да бъдем зрелите хора?
10-те хиляди крачки – добре, някакъв показател са. Много е важно движението да бъде достатъчно натоварващо за нашата мускулатура. Тези крачки може да ги направите, докато вършите домакинската си работа вкъщи, но това в никакъв случай няма да е достатъчно да изгорите калориите, които сте приели с храненето. Тоест, на нас ни трябва физическа активност. Не говоря за бягане, скачане или нещо силово. Просто трябва да има движение, в което мускулът започва да работи и не спира, за да се изразходи енергията.
По-интензивно ли искате да кажете?
По-интензивно и без паузи, защото вкъщи, докато вършим ежедневните си домакински задължения, тръгваме, спираме, сядаме, ставаме. Там също можем да направим 10 000 крачки, но ефектът не е този, който търсим, за да бъдем здрави и ако искаме да намалим теглото си.
И това е минимумът, нали?
Да. Който иска повече, трябва да положи повече усилия.
И да ви потърси в кабинета, който се намира къде?
На втория етаж в болницата, №20. Приемам пациенти всеки работен ден с предварително записан час на личния ми телефон: 0887 095 057.