Региона

Емигрант в САЩ превърна в скулптура табелата за родното си село

Емигрант в САЩ превърна в скулптура табелата за родното си село Бръщен, като вгради в нея предишния символ.

Преди да замине за Америка със семейството си, което получи зелена карта преди 15 години, Здравко Кьойбашиев и двамата му сина Димитър и Красимир изработиха табела с името на доспатското село и огромна човешка ръка с тютюнев лист, символизиращ препитанието на местните жители. С техни приятели построиха по негов проект и беседка на входа към селото, за да отдъхват хората там, да се радват на чудесната гледка.

Табелата с орлите на фона на планините зад тях.

Сега, по време на лятното си гостуване, след като 5 години не беше се прибирал в България, реконструира основно табелата и на върха ѝ постави двойка скални орли. Посланието е за здраве, каквото е обичайното пожелание в този край за дългогодишен живот: „Да остарееш, да побелееш, да живееш с белите орли!“

Тютюневият лист е запазен, но е вграден, „опакован“ в скулптурата. Вътре в него са поставени сечивата, характерни за бита на бръщенци – коса за косене, тютюневи игли, зидарско чукче, длето, подкова, стар ръчен часовник, ножица за стрижене на овце, сърп и др. Като капсула на времето. Скалите са изработени с технология, наречена „арт бетон“ и наподобяват прочутите мегалити в Перу. Тази технология е един от начините да се правят филмови декори.

„Единият от орлите – големият, прелетя дълъг път, за да стигне до Бръщен. Чаках близо месец да дойде от Италия в Америка и от там го понесох с мен в самолета до село. Този орел прелетя океана два пъти, за да си намери мястото. Виж как е сграбчил листа, но го опаковах като скала. Малкият орел прелетя от Америка до Бръщен“, обяснява 58-годишният родопчанин. Той е завършил строителния техникум в Смолян, обучавал се е рисуване и моделиране с глина.

По думите му тютюневият лист си е изпълнил задачата на символ. „Хората отлетяха в различни посоки. Никой вече не отглежда тютюн. Листът си остана като скрита история, като капсула на времето. Ние сме част от еволюцията – светът се развива и ние сме част от него. Затова заменихме листа. Това може да не е последната форма на табелата, бъдещето ще покаже“, пояснява той. 

Здравко припомни, че първата табела е финансирана от Салих Ходжов, който също е емигрант, но в Англия и ръководи огромна ферма за отглеждане на плодове и зеленчуци, а в нея понастоящем работят около 400 души от родното му село. Беседката пък е построена с дарения от местните жители. Покривът й това лято е сменен.

Старата табела с тютюневия лист, който сега е „опакован“ като капсула на времето за идните поколения.

„Преди около 15 години бях направил скици за табела. Краси Пехливанов беше кмет тогава. От дума на дума решихме да я направим. Тютюнът беше основното препитание и тютюневият лист беше символ. Направихме я с помощта на много задружни младежи. Осигурихме материал и маркуч, който да доведе водата от преливник в м. Чуката. Бях направил голямо корито. Срещу табелата има скали. Идеята беше там да има водопад – табелата, беседката, водопадът да се впишат. Но се убедих, че парите и материалите могат да се разпилеят, ако няма кой да реализира идеите с работа. Когато се прибрах година по-късно от Америка, всички тези материали бяха отишли по други направления. И така до ден-днешен. За следващото ми идване, здраве и живот, имам идея да си довършим водопада, ще се оформи идеална композиция“, допълва Здравко.

Във времето всичко бива оставено без поддръжка. На всяко идване от САЩ Здравко боядисвал буквите.

„Но това лято сложих работните дрехи, свалих ги за 10 дена, за да отидем със съпругата ми на лечебни бани. После пак ги облякох и ги свалих след три седмици, буквално преди да отпътуваме за летището. Когато работехме първия път, с голям ентусиазъм искахме да завършим проекта. Не се получи, за разлика от този път, но сам нямаше да свърша нищо. С помощта на Лютви Кичуков и Салих Джурелов, които работеха безвъзмездно, успяхме. Тази работа е различна – повече е творчество“, сподели Здравко.

Кадър от задружната работа на Здравко (в средата) с помощниците му Салих и Лютви.

Мястото вече има завършен вид. В селото коментират, че табелата е уникална, защото е скулптура – паспортна снимка на Бръщен.

„Повечето табели са потънали в треви и храсталаци. При нас е почистено, оформено. Хубавото и лошото са без граници. От хубавото има по-хубаво и от лошото има по лошо“, допълва майсторът.

И дава за пример направеното от друг емигрант в САЩ, който е родом от съседното село Црънча – Васил Байрактаров. Той дари един милион лева и върху площ от 6 декара изградиха огромен парк за отдих, спорт и туризъм. Паркът бе открит това лято на празника на селото.

„Много ме впечатли как направеното се вписва с природата. Това място вече има душа. Разбрах, че всичко е направено с много ентусиазъм. Идеята и изпълнението си е тяхно, с изключение на озеленяването. Парите са много важни, но ако няма добра идея и хора, които да я изпълнят, всичко увисва като кръчмарска приказка. Много хубави неща също така може да се постигнат без пари или с малко пари, стига човек да има креативно мислене. Може да подкастриш няколко дървета на подходящо място, да личи човешката намеса и резултатът е налице. За добрите дела има място навсякъде“, обобщава родопчанинът. Той е с две бъбречни трансплантации – една в България и една в САЩ.

Негова слабост от малък е изкуството. Правил е многобройни скулптури от глина. Като дете, когато за първи път вижда паметника на граничаря Вергил Ваклинов, застива срещу него и дълго време гледа удивен. Мислел си: „Колко са малки моите паметници, а кой ли е този човек, дето може да направи такъв голям!?“.

През 2004 г. при проливни дъждове плевнята им се срутва и събаря чешмата, от която цялото село е точило вода в годините, когато в Бръщен няма водопровод.  

Селската чешма, възстановена от Здравко и синовете му, изглежда така в момента

„Бяха останали малко пари от табелата. Добавихме и наши. Заедно с децата и техни приятелчета плюс помощ с материали от кметството я направихме наново, но в различен от първоначалния стил. Тя е комплекс, който се вписва с околността. Всичко е от камък. Имитирахме девинското слонче. Изградихме умален вид на римски мост. Направихме каскада, по която вървеше вода, която излиза изпод моста. Сега е малко позанемарена. Тя също като табелата чака новия си образ. И това ще стане“, сочи още Здравко. Но пояснява, че работите му нямат състезателен, нито показен характер.

   

error: Защитено Съдържание!