Недялко Славов: Ние ще завършим граничния пункт преди гръцките ни партньори да изградят пътя

Недялко Славов е областен управител на Смолян над пет години. Роден е в Златоград. Има висше икономическо образование от Икономически университет – Варна.  Работил е в „Горубсо Златоград“ АД и като старши експерт в община Златоград. Има опит и в частния бизнес. Владее английски език.  В периода септември 2009 г. – ноември 2011 г. е заместник-областен управител. Потърсихме го за информация, разяснение и коментар по изпълнението на няколко държавни инфраструктурни обекти на територията на област Смолян.

Г-н Славов, усилено се работи от доста време по пътя между Смолян и Девин, правят се подпори, тротоари, отводнявания, даже асфалтираха на места. Как трябва да изглежда обектът в завършен вид?

Обектът трябва да бъде завършен октомври месец тази година и предвид темповете, с които се строи, не очаквам да има някакви закъснения. Още повече, че до момента не възникват непредвидени работи. Всъщност пътното платно ще добие много добър вид, и не само асфалтовата настилка, а всички съоръжения. Особено впечатляващ ще бъде проектът в тези участъци, които преминават през населените места Смолян и Широка лъка, където се предвижда изцяло подмяна и на тротоарните настилки. Това е особено важно, тъй като пътят преминава през най-натоварения изходен участък в Смолян и съм сигурен, че ще бъдат впечатлени не само живущите, а всички, които посещават областния град. Това важи и за Широка лъка – място, което по традиция се посещава от много туристи и основната улица ще добие обновен вид заедно с тротоарите през цялата дължина на селото.

Виждаме, че скосяват скатове в доста завои, за да не се свличат земни и скални маси. Това скосяване включено ли е в проекта?

Целта при обновяването в сервитута на пътя – там, където може да се постигне линейна скорост и няма нужда от отчуждавания, това да бъде направено. Предполагам, че всичко е отразено в работния проект и съгласувано с възложителя, в това число и укрепването на скатовете са предмет от работния проект. Ако не са, допълнително се възлагат и съответно одобряват от възложителя и проектантите. Така, че не би следвало да имаме притеснения относно качеството на изпълнението и приемането на тези укрепвания.

Имаше вече отзиви – много хубави, но и критични, за пътя от Кричим към Девин, най-вече за поддръжката му. Какво не ни достига за адекватна реакция в поддръжката дори на новите участъци, като че ли не ги укрепват достатъчно добре?

Не бих се съгласил. Знаете, че по един от основните проекти, изпълняван през миналите години – Чепеларе-Асеновград, допълнително бяха договорени и укрепени свлачищата и, слава Богу, последните години нямаме свлачища по тези участъци. Никога не можеш да предвидиш къде ще се свлече, къде ще се срути, особено при този постоянно променящ се климат. Специално по пътя от Девин до Кричим, знаете, че има чисто юридически проблем с един участък, който все още не е прехвърлен на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това е обиколният път на яз. „Цанков камък“.

Тоест, т. нар. „златен път“?

Да. Обикновено най-сериозни проблеми имаме в този участък през зимата. Агенцията все пак поема поддръжката му, но не може да укрепва свлачища там, тъй като юридически това не е възможно.

По информацията, която постъпва при Вас, защо не върви работата по пътя Средногорци-Рудозем, да не би да не е платено на изпълнителя – консорциум от фирмите „Галчев инженеринг“ и „Фармвил“?

Не вярвам да има проблем с финансовото изпълнение и ангажиментите от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като проектът е финансиран с европейски средства по Програмата за трансгранично сътрудничество Гърция – България. Това, което знам, е, че възникна проблем с водопровода, който минава в сервитута на пътя и по мнението на надзорната фирма обектът беше спрян, за да се изясни какво да се предприеме с него. Моето становище, а и становището на надзорниците, беше, че там трябва да се предвиди ремонт и на водопровода, който захранва Мадан от яз. „Пловдивци“. Всъщност това допълнително проектиране и търсене на необходимите за водопровода финансови средства забави изпълнението на пътния проект. Доколкото имам информация, този ремонт вече е договорен и е възложен по съответния ред на консорциума между двете дружества като допълнително задание. Така че те първо трябва да подменят водопровода и едва тогава да завършат пътния обект.

Кога изтича срокът на договора им с АПИ?

При нормален ритъм на работа той трябваше да бъде завършен през есента на миналата година, ако не бяха възникнали тези допълнителни трудности по време на строителството. Предполагам, че до края на тази година ще бъде завършен.

Поръчката за другия обект – обход на Рудозем и виадукт, съвсем закъса. Първо я възложиха, но изпълнителите се отказаха, последва ново обявление, което е в ход. Проблем ли ще е закъснението на двата обекта, ако не са готови до финализирането на ГКПП Рудозем – Ксанти?

При всички положения има притеснения, защото всички тези обекти – Средногорци-Рудозем, обходът на Рудозем и граничният пункт от българска страна, са част от проектното предложение за отварянето на граничния пункт при Рудозем. Хубаво би било всички проекти от българска и гръцка страна да вървят успоредно и да завършат по едно и също време. Надявам се, че с обхода на Рудозем няма да има проблем и ще се стигне до сключване на договор. Между другото, първата поръчка бе успешно финализирана и имаше избран изпълнител, който впоследствие отказа да сключи договор. Не е ясно поради какви причини. Видно от втората поръчка цената е завишена с около 30% и предполагам, че това предизвиква по-голям интерес. Тази обществена поръчка се проточи заради извънредното положение и допълнителните разпоредби за удължаване на сроковете в този период. Знам, че има достатъчно оферти, които в момента се оценяват, и се надявам, че в рамките на 2 месеца процедурата ще бъде финализирана със сключен договор. Самият обходен път не е тежък за изпълнение, тъй като е около 3 км и за един сериозен изпълнител не би следвало да има съществени проблеми. По-особена е ситуация с мостовото съоръжение над река Чепинска, което е предизвикателство за всеки строител, но се надявам, че и то ще бъде изпълнено успешно. Преди да се избере изпълнител обаче не можем да се ангажираме със срокове.

Самото строителство на граничния пункт в график ли е, предвид извънредната ситуация, и имате ли информация как върви гръцкият участък?

Нямаме проблем до момента с изпълнението на граничния контролно-пропускателен пункт. Имаше известни забавяния поради лошото време през зимата и пролетта. В момента обаче е мобилизиран достатъчно технически и човешки ресурс. Работи се с удължено работно време, за да се навакса лекото изоставане, но нямаме притеснение, че обектът ще бъде просрочен. Основно се изпълняват водостоци и изкопно-насипни дейности паралелно на няколко участъка. Предстои да започне работа по площадката на самия граничен пункт, върху която трябва да бъде монтирана метална конструкция и да се изгради сградата. Успоредно с това ще се работи и на обходния път. Към момента нямаме някакви притеснения относно непредвидени дейности по строителство. Очаквам самият пункт да бъде готов в рамките на договорения срок – края на тази година. Забелязва се обаче леко забавяне на строителните дейности на нашите гръцки партньори, които строят пътя от Димарио до границата. Припомням, че срокът за изпълнение беше май месец тази година. Доколкото знам възникват непредвидени допълнителни дейности, които налагат удължаването на договора с една година. Това ми е предварителна информация от нашите партньори и се очаква през май месец 2021 г. да бъде завършен пътният участък от гръцка страна. Сами разбирате, че твърде вероятно е ние да приключим строителството на граничния пункт няколко месеца по-рано от тях.

Всеобщо беше очакването месец-два след изгражането на пункт да се отвори границата, но явно няма да е така?

Всички желаем колкото се може по-бързо да се отвори граничният пункт, но сами съзнавате, че без да е изградена пътната отсечка от гръцка страна и да е пусната в редовна експлоатация, това няма как да стане.

Да очакваме ли скоро да укрепят свлачището по пътя между Смолян и Мадан?

Имам такова очакване. Не мога да кажа обаче кога точно ще започне. Това, което знам, е, че на последния технико-икономически съвет към АПИ е приет вариант за укрепване и предстои изпълнителят „Автомагистрали“ да внесе за окончателно одобрение работният проект. След това ще се наложат известни отчуждения, за да бъде издадено разрешението за строеж, а успоредно с това Агенцията провежда и процедура за избор на строителен надзор не само на този обект, а и за още няколко десетки свлачища. Без избор на строителен надзор и без разрешение за строеж не могат да започнат никакви строителни дейности. Важното е, че финансовият ресурс е обезпечен. Той е близо 8 млн. лева. Считам, че това е важно условие за изпълнението на обекта, но преди да минат тези процедури не може да се ангажираме и със срокове.

Чии са имотите там?

Горски фонд са и е необходимо решение на МС за разрешение за строеж в горски имоти. Отчуждаването се прави в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като преминават от един собственик в друг.

Строителството на пътя Белица-Загражден на какъв етап е?

На територията на Смолянска област са изпълнени всички необходими строителни дейности. Положен е и асфалт непосредствено до границата между областите Пловдив и Смолян. За останалата част от пътя, който е изцяло в територията на Пловдивска област, Агенция „Пътна инфраструктура“ проведе обществена поръчка и сключи договор с „ИСА 2000“ за инженеринг – работно проектиране и изпълнение. Доколкото съм запознат стойността на предвидените дейности, които възложителят е приел, надхвърлят стойността на поръчката и тук имаме чисто юридически казус как да се постъпи с възлагането на допълнителните дейности. Очаквам решението на Агенцията, за да можем да коментираме детайлно.

Защо измежду проектите, планирани за изпълнение с държавни или европейски средства, не се откриват участъците Девин- Доспат – Гоце Делчев и Смолян-Баните?

Наистина тези пътни участъци, ще добавя и Златоград – Неделино – Бял извор, остават в най-лошо състояние, но не може изведнъж да се инвестира по всички държавни пътища. За тях имаше подготвени технологични проекти и се надявам с бъдещите приходи от ТОЛ-системата те да бъдат поетапно обновявани, защото не са предвидени европейски средства за тях.

Възложили сте изработването на проект за водопровод до яз. „Пловдивци“, какъв е обхватът му и какво следва?

Още няма осигурен финансов ресурс за проектирането. Надявам се и този въпрос да решим. Всъщност новият водопровод изцяло покрива съществуващия и няма нови участъци по трасето. Допълнително обаче са включени отклонките от главния водопровод към близките населени места, край които минава той. В това число са отклонения за Мадан, Средногорци, Рудозем, кв. Койнарци, Пловдивци, Елховец, Войкова лъка, които са някъде около 6 км общо. След приключване на работното проектиране и издаване на разрешение за строеж ще се търсят средства за поетапната или цялостна подмяна на водопровода.

Правили ли сте рекапитулация през годините, откак сте областен управител, колко километра държавни пътища са направени в областта и на каква обща стойност?

По груби сметки в областта за последните 5 г. са обновени или са в процес на обновяване и ще бъдат завършени тази година 180 км републикански пътища на обща стойност над 150 млн. лв. – основно с европейско финансиране, но има и със заемно финансиране, и от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това са пътищата Смолян – Пампорово, прохода Превала, Рудозем-Смилян, 16 км между Мадан и Златоград, Доспат-Сърница, Батак-Доспат, Девин- Михалково – Кричим, Чепеларе-Асеновград, сега Смолян-Девин, обходът на Смолян, Средногорци – Рудозем, обход на Рудозем.