В обществен интерес ли е подкрепата за инвеститор – спор в Смолян  

Оживена дискусия се развихри напоследък в Смолян заради предложение на кмета Николай Мелемов да се отстъпи за 30 години право на строеж за фотоволтаичен парк в скалиста местност над пътя за кв. Устово.

Става въпрос за четири имота с обща площ от 38 641 квадрата. Правоспособен оценител е дал за тях обща цена на правото на строеж 384 388 лв.

Първоначалното намерение на местната администрация бе да предостави това право без търг или конкурс на местната фирма „Линк асист“ – еднолична собственост на 36-годишния смолянчанин Костадин Кисьов. Дружеството е заявило конкретно инвестиционно намерение.

Мотивът на градоначалника за механизма на реализирането му е чл. 62, ал. 2 на Закона за енергетиката, който се явява специален спрямо Закона за общинската собственост.

Регламентът в него е, че когато изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електроенергия се извършва върху общински имот, компетентните общински органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за общинската собственост без търг или конкурс.

„Инициативата и проектът, който ние искаме да реализираме, се състои в това да изградим наземна фотоволтаична инсталация с инсталирана мощност около 5 мегавата на съответните имоти, които сме заявили и които са общинска частна собственост. Очакваната стойност на проекта е между 3 и 3,5 милиона евро. Не може да се каже точно, тъй като виждате колко е динамичен пазарът на всичко в момента“, заяви по време на общинското заседание инвеститорът.

По думите му той ще допринесе за развитието на този тип бизнес в Смолян, където досега са изградени едва 3 мегавата мощности. Според него всяка възможност, дори и за малка енергийна независимост и произведена на място на енергия, е изключително важно да се случва.

„Не на последно място, особено в процеса на изграждане на този проект, ще се осигурят доста работни места. Разбира се, в по-намален състав и по време на експлоатацията му. И рано или късно, надявам се в нашата държава, и в нашата община да се случат тези така прословути смарт мрежи, смарт електроразпределения. Тогава вече наистина ще има огромно значение дали енергията, която потребяваме, е произведена на място или е привнесена. Имам предвид, че това сериозно ще се отрази в цената. И още повече, съвсем скоро общините ще могат да търгуват със спестените емисии от такъв тип проекти, което също ще бъде някакъв плюс за общината“, допълни Кисьов и поясни, че с този проект ще се спестят около 2 500 тона въглеродни емисии годишно.

Той допълни, че през изминалите седмици са правени доста внушения в местната преса и в социалните мрежи, че този проект би бил в ущърб на обществения интерес.

„Аз твърдя обратното. Бих искал да кажа, че в публикациите в медиите бяха засегнати единствено цената, която се предлага, която беше разделяна на дни, на месеци, на часове, само на минути не беше разделяна, за да се покаже колко е ниска цената, но в нито един момент не беше споменато къде са тези имоти. Това са имотите над пътя за Устово. Говорим за скален сипей с около 40%-ов наклон, чийто ландшафт ще бъде доста труден за реализацията на какъвто и да е проект. Не мисля, че тези терени имат какъвто и да е бил инвестиционен потенциал“, посочи още Кисьов. Той уточни, че след 30 години общината отново става собственик на тези имоти.

„Аз съм казал и винаги е било така – всеки, който е подал заявление, то ще бъде разгледано от Общинския съвет. Законът за енергетиката може би неслучайно допуска тази възможност да се дават без търг и конкурс. И това е така, защото, за да се стигне до този ден, независимо коя фирма, за да хареса един имот и да кандидатства за него, тя трябва да свърши доста черна работа. Сигурно има и разходи. Не съм се занимавал, но поне така си го обяснявам. Защото не случайно по този Закон за енергетиката, в цялата страна има доста фотоволтаични паркове. Ние сме в самото начало. Затова много е важно вашето решение, защото както тръгнем сега, така ще вървим натам. Чувам, че има доста фирми, които проучват различни терени, както частни, така и общински. Ние говорим тук за общинските. Да се надяваме, че ще има много такива общински терени, които ще бъдат поискани и за които Общинският съвет ще вземе решение как да се разпореди“, заяви Мелемов.

Според адв. Филип Топов (МК „Новото време“) трябва да се проведе обществено обсъждане на това бизнес намерение, за да бъде максимално защитен общественият интерес. Целта е да се включат много специалисти и да се потърси възможност общината също да се включи в този проект.  

Салих Аршински (ДПС) изчисли, че годишната печалба на Кисьов от фотоволтаичната централа би била около 1,6 млн. лева, а за 30 години – около 45 млн. лева.

По думите на Димитър Кръстанов (БСП) критичният въпрос е за цената, която собственикът на поземления имот в регулация, в случая трябва да получи възмездно честно и справедливо.

„Справедлива ли е тази цена от 400 хиляди лева за общинското участие в това? Както и криво да седим, както е казал един велик българин, дайте право да съдим! Въз основа на какви критерии и до колко е спазен принципът за пазарна оценка? Ние нямаме пазар на ОПС и на земя в този инвестиционен сектор. Тоест, нямаме съпоставимост“, посочи Кръстанов. Неговото мнение е цената да се установи при условията на публичен търг.

Като представител на частния бизнес Тодор Митов (ГЕРБ) счита, че е важно какво послание се отправя към потенциалните инвеститори.

„Сега може много хора в социалните мрежи, които аз честно казано не следя кой знае колко, да са се изказвали по тази тема, но колко от тях са в частния сектор? Колко от тях са поемали инвестиционен риск, особено за такъв период от време? Когато казваме, че цената е ниска, ние даваме ли си сметка за риска, който поема инвеститорът? Ами при една сериозна градушка кой ще поеме разходите за рехабилитация на тези фотоволтаици? Сега може и да е застрахователят, но при положение, че имаме инвестиционно намерение, което е обосновано, експлицитно, нямаме правни пречки тази докладна да бъде одобрена, аз смятам, че е налице принципен въпрос и че може да загубим инвеститора, дошъл да защити своето инвестиционно намерение“, допълни Митов.

Юристът Иван Гавазов (БСП) го репликира, че общинските съветници трябва да защитят не само интереса на инвеститора, а и интереса на гражданите на Смолян. Той каза, че в условията на конкурса може да се заложи изграждане на обект за нуждите на общината: „Ами 10% от този фотоволтаик, ако остане собственост на общината, това са 4 милиона. Осветлението на община Смолян дали може да бъде покрито с тези пари? Защо не разсъждаваме върху това нещо?“.

Обратната на Гавазов теза изказа Милен Журналов (ДПС), според който подкрепата на инвеститорите е в обществен интерес.

„Искам да попитам г-н Мелемов – всеки ден ли имаме инвеститори тука? Колко инвеститори има, които искат да инвестират в Община Смолян? Искам да ви попитам, когато спрете г-н Кисьов като инвеститор, какво ще се случи с това място, което всички знаем какво представлява? В следващите 30 години вероятно ще си стоят камъни и дървета. И още нещо искам да попитам г-н Мелемов – община Смолян има ли още такива места? Ако има още желаещи, да вземат и да инвестират. Това е. Смятам, че трябва да се облекчава бизнесът. Смятам, че трябва да се помага“, категоричен е той.

Юристът Петър Мирчев (ГЕРБ) каза: „Ние търсим инвеститори. Когато тези инвеститори се появят, се опитваме да поставяме пред тях, всячески невъзможни условия и едва ли не „Ама вижте сега, вземете го за по-късен период“, „Ама дайте сега тука цената да е по-висока“. Да, общественият интерес е водещ за нас. Затова сме тук и сме събрани всички. Но аз също смятам, че когато има инвеститори, не трябва да се създават пречки пред тях, а напротив. Трябва да им се дава шанс да реализират това начинание. Аз не смятам, че условията, при които г-н Кисьов предлага да реализира това начинание, не са в обществен интерес“.

Репликата на адв. Топов бе, че и пътят към Ада е постлан с добри намерения.

А тази на Мирчев е, че с поведението на ОбС, гонейки максималния обществен интерес, ще са прогонили този инвеститор.

Гавазов каза, че в условията на конкурса може да се заложи изграждане на обект за нуждите на общината: „Ами 10% от този фотоволтаик, ако остане собственост на общината, това са 4 милиона. Осветлението на община Смолян дали може да бъде покрито с тези пари? Защо не разсъждаваме върху това нещо?“.

В края на дискусията инвеститорът отново взе думата: „Тъй като така няколко пъти чух името си, г-н Киьсов – инвеститорът, и така нататък. Г-н Кисьов ще направи своите инвестиционни намерения без значение дали те ще бъдат на тази скала в Устово, в София, Пловдив, Варна или Бургас. Това е, ако съм жив и здрав, със сигурност. Тук по-големият въпрос е какъв сигнал се дава на инвеститорите и на младите хора, след като аз съм си направил труда, отворил съм Закона за енергетиката, в който пише, първо да вметна, аз не съм юрист, но все пак мисля, че мога да чета закона, в който пише, при все това той се явява специален закон над Закона за общинската собственост, не пише, че „може“ или „не може“.

И подчерта, че законът е много ясен и конкретен – че при такива енергийни обекти на терени, собственост на държавата или на общината, се учредява право на строеж без търг или конкурс.

„Никога не бих вложил няколко така месеца работа, за да разбера там може ли да се реализира такъв проект, не може ли, ако нямаше такава дума в закона. Следващото нещо, което искам да кажа, е по темата и жонглирането с цифрите за печалбите. Би било чудесно, ако това са печалбите, които могат да се реализират от такива проекти. Аз искрено се надявам с моите проекти да реализирам такива печалби. Но само ще ви кажа, много е добре да отворите сайта на енергийната борса и да видите откак вече имаме нормално слънцегреене, откак сме в пролетно и лятно време, в обедните часове, в уикендите цената на електроенергията става отрицателна. Не 400 лева, не 40 лева, а отрицателна. И така вместо да правим сметките на инвеститорите, да се опитваме да пресмятаме техните печалби, може би е по-добре да оставим бизнеса сам да си ги смята“, допълни Кисьов.

В крайна сметка предложението на местната администрация не се прие.

В коментара си след това кметът Мелемов даде пример от 2012 г. Тогава местен предприемач поиска да купи училището, построено през 1949 г. в село Белев дол, с около 60 души население. Деца не учат там от 1990 г. Инвеститор поиска да открие дърводелски цех и предлага 5000 лева цена за сградата

„Тук има един съветник, г-н Милко Гавазов (сега член на Управителния съвет на ЮЦДП – б.р.), става и казва: „Не може, няма да се продава! Там ще има деца“. Е, идете да видите училището. Човекът отиде в община Мадан, направи си цеха, работи си. Идете да видите училището в Белев дол“, припомни Мелемов.

И допълни, че вече като дойде инвеститор в общината, го съветвал да си търси частен терен, защото в Общинския съвет на Смолян такива предложения не се одобряват.  

В дискусията между другото се включиха и двама депутати. Според Зарко Маринов („Демократична България“) това е „поредният“ опит на кмета Мелемов да обслужи личните интереси на някого в разрез с тези на града. Той смята, че общината трябва да продава и дава имоти под наем за инвестиции, но на пазарни цени.

Михал Камбарев от „Продължаваме промяната“ пък публикува заключение на лицензирания оценител инж. Анета Петкова за същите имоти, като нейната оценка е 1 058 733 лв.

„Щастливи сме да кажем, че въпросното предложение беше отхвърлено!“, написа във фейсбук профила си Камбарев. И допълни: „Надяваме се искрено, че сме помогнали това да се случи и благодарим на всички членове на Общински съвет, които не са позволили прекомерното разграбване на общинското имущество в гр. Смолян“.

Следващият ход е на кмета Николай Мелемов, който вероятно ще пусне имотите на търг или конкурс, за да даде шанс все пак на инвеститора да реализира проекта си преди да си тръгне окончателно.