Международен астрономически консорциум проведе годишния си форум в Смолян

От 16 до 19 май  Смолян беше домакин на престижно за българската астрономия събитие – годишната работна среща на  консорциума VLT FLAMES Tarantula, съобщиха от Националната астрономическа обсерватория – Рожен (НАО).

Консорциумът обединява световно признати изследователи в областта на физиката на горещите масивни звезди  от над 20 водещи научни институции в Европа, между които университетите в Амстердам и Утрехт (Холандия), в Бон и Мюнхен (Германия), в Кеймбридж, Оксфорт, Шефилд и Единбург (Великобритания); университетът в Ла Лагуна, Тенерифе (Испания) и др.

България  е единствената държава,  участник в косорциума VLT FLAMES Tarantula, която не е член  на Европейската Южна Обсерватория в Чили. Наш представител  в този впечатляващ по мащабите си научен проект е проф. дфн Невена Маркова от Института по астрономия с НАО към Българската академия на науките (на груповата снимка, на първия ред вдясно). Домакинството на нашата страна при провеждането на годишната работна среща на VLT FLAMES Tarantula е безспорно признание за постиженията на българската астрономия, на Института по астрономия с НАО в изследванията на горещите масивни звезди. Научната програма на консорциума включи детайлно изследване на физическите характеристики на над 800 горещи масивни звезди, родени в  сърцето на мъглявината Tarantula, в галактиката Голям  магеланов облак. Поради високата си светимост тези звезди се използват от астрономите като своеобразни „сонди“ за изследване на най-отдалечени части на Вселената.

Наблюдателният материал, необходим за реализирането на тази амбициозна програма, е  получен с флагмана на Европейската наземна астрономия, телескопа VLT, който се  състои от четири отделни телескопа с диаметър на главното огледало 8.2 метра, носещи екзотичните  имена Antu, Kueyen, Melipal and Yepun. На езика на племето Mapuche, населяващо южните брегове на реката Bio-Bio,  тези имена означават Слънце, Луна, Южен кръст и Венера. С всеки един от тези телескопи могат да се  “видят” звезди с блясък  4 милиарда пъти по-слаб от този на звездите, видими с просто око.

Едно от най-атрактивните за широката публика постижения, направени в рамките на тази изследователска програма, е откриването на звезда, която се върти с умопомрачителната скорост от два милиона км/час, т.е. триста пъти по-бързо от Слънцето. Измерената скорост е много близка до скоростта, при която подобен обект би избухнал като фойерверк, разпилявайки  съдържащото се в него вещество на милиони късчета в околозвездното пространство.