Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Две църкви една върху друга близо до Златоград откриха археолози

Две църкви една върху друга откри близо до Златоград археологът проф. Николай Овчаров.

При разкопките са открити също 8 християнски гроба на възрастни, 2 детски гроба и един на високопоставен и почитан човек.
Археологическите изследвания са проведени на границата между Смолянска и Кърджалийска област, на 8-9 км от село Добромирци.

„Тази църква щяхме да я копаем още миналата година, но се развалиха нещата, не можахме да намерим финансиране, докато сега вече със средства на златоградчани ще я разчистим. Тя е копана преди 50 години, но оттогава насам е напълно обрасла. Сега ще я разчистим. Доколкото се вижда, има около 2 метра запазеност на зидовете“, казва преди месец проф. Овчаров.

При представянето на резултатите от обследването днес свещеник Константин отслужи помен за душите на погребаните. А разкопките са спонсорирани от златоградчани по случай 240-годишнината на Делю войвода.

Запазените зидове са от съществуваща през 13-14 век църква, с характерния градеж за това време – дървени греди и подравняване с тухлени парчета, ломен камък и немного качествен хоросан.

„Църквата е еднокорабна с една полукръгла абсида. Според данните от снимките на първите разкопки, отстрани на абсидата е имало две малки ниши от север и юг, които са играели роля на свещените помещения в една съвременна църква“, каза Овчаров. 

Разкопките се оказали голяма изненада, тъй като вместо една, са разкрити две църкви. Под храма от 13-14 век археолозите откриват още една, по-ранна църква от 9-10 век. Открити са 2 гроба на деца, направени много прецизно почти като саркофази, и извън църквата – на високопоставено и почитано лице отпреди 11 века.

„Това е ктитор или много уважаван дарител, който е помнен и по време на строежа на втората църква отгоре му е направено специално помещение за поклонение“, посочи Овчаров.

Археолозите разкриват 8 гроба от 13-14 век с погребани по християнски обичай със скръстени на гърдите ръце хора. 

„Долната църква може да датираме в 9- 10 век или началото на 11 век. Тя е характерен тип, т. нар. скъсени базилики. Една преходна форма между класическата базилика от ранно-християнския период и кръстокуполната църква – класическата византийска средновековна църква. Това е трикорабна базилика с три абсиди на изток, полукръгли, а вътре корабите са били разчленени с редове от стъпки. Това е характерно за периода от 9 -10 век, след възвръщането на иконопочитането“, обясни археологът.

По думите му този район през Средновековието е бил много мощно населен с християнско население. На 2-3 км от сегашните разкопки има още 5 такива обекта.

Турското наименование на местността е Папаз тепе – Попското тепе. Населението сега е мюсюлманско, но преди 6-7-8 века това е бил християнски край.

„Неслучайно това е свързано с хипотезата, че тук, в този прекрасен район между Бенковски и Добромирци е изкарал последните си дни Патриарх Евтимий. Това, което разкрихме при тези разкопки, не противоречи на тази хипотеза. Може би най-интересната находка е, че само на 2 км от тук е открито съкровище от 135 сребърни монети на цар Иван Шишман в района на Пресека. Тук българските монети от втората половина на 14 век са били много редки, това си е бил византийски район в онова време. Наличието на монети пък на цар Иван Шишман за мен лично е необяснимо, изключителна е тази находка, но не е изследвана“, анализира проф. Овчаров.  Той допълни, че доц. Дочев от Велико Търново ще я изследва от кое от 4-те монетосечения на Шишман е. Според него обаче от което и да е, тя е след 1371 г., когато умира Иван Александър. 

„И веднага си задаваме въпроса, след като в същата година турците превземат цяла Южна България, какво прави само на няколкостротин метра съкровище на цар Иван Шишман!? Изследването на това съкровище ще даде светлина и върху тези базилики“, каза археологът.

Facebook Comments