Дядо Мраз – зевзек, забавлява децата на Триград от 35 години

Девинското село Триград си има собствен, при това уникален, Дядо Мраз повече от 35 години. Без да е назначен, нито платен, той ежегодно събира децата около себе си, и не само те на него, но и той им пее им песни, рецитира им стихчета, забавлява ги и им дава подаръци.

С тази подробност, че песните и стихчетата съчинява сам. В тях той е понякога Дядо Мраз, понякога Дядо Колета – зависи от нуждите на римата.

В безснежния днешен ден 80-годишният Веско Хаджийски, с прякор Мастиката, им подари най-новата си песен, малко тъжна, но звучаща като завет. Даже когато запя първите думи, някой подвикна: „Това не е новогодишна песен!“. Той обаче продължи и така го обяви:

„Ще минат може би години, ще стана старец белобрад

и мойте спомени ще имат малки, малките деца.

Щом`то снимката погледнат, ще върнат времето назад

и чак тогава ще си спомнят, че това е нашият дядо Мраз.

А пък ази ще ги гледам от високи небеса

и чак тогава ще си спомня, че са най-послушните деца“.

На днешния празник, към задължителните си аксесоари бе добавил и еленски рога, които лятото намерил в гората. Слагаше ги до децата, за да се снимат с тях. А шейната му бе двойна, заради многото подаръци, които трябваше да раздаде.

За първи път го поканили да стане Дядо Мраз в училището на Триград, когато имало много деца, от всеки клас по 2-3 паралелки. Сега в цялото училище са общо 7 малчугана. Мастиката толкова силно ги впечатлил със своята сценична изява  – деца, учители, директор се превивали от смях. Викнали го веднага и в детската градина.

Оттогава до  ден-днешен покрай Нова година той е неизменно до децата, които обожава.

Със смях си спомня, когато за първи път като Дядо Мраз се появил в забавачницата пред неговата внучка Радостина, сега на 29 години. След като тя му изпяла песничка и си получила подаръка, той й заръчал: „Да поздравиш и баба ти!“. Момиченцето се прибира вкъщи и смутено пита: „Бабо, Дядо Мраз и тебе поздрави, той откъде те познава?“.

Когато малчуганите го посрещнат с възгласи, той им пее специалната за тях песен:  

„Дълъг път изминах аз, за да дойда днес при вас

През гори и през полета мен докара самолета

Хай, хей, Дядо Мраз, добре си ми дошъл при нас!

От студени планини, Дядо Мраз се приземи

Със елече и шейна Дядо Мраз е със брада

Със чувалче Дядо Мраз дава спомени за вас 

Със ботушки Дядо Мраз тропка, тропка той пред вас

Хей, хей Дядо Мраз давай, давай ти на нас!

Тука ли са баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса

Катеричка, Котарак, Заьо Байо със мустак

Хей, хей, Дядо Мраз, днес играят те със нас.

Тук подаръци ще давам, на добрите аз деца

Камиони, автомати, кукли, топки,

самолети, въртолети, шоколади, бонбони и балони

Ох, ох, Дядо Мраз, давай, давай ти на нас!

Има лоши тук деца, само правят те беля

Хей, хей, Дядо Мраз, няма лоши тук при нас

Митко, Павел и Раден, те се бият всеки ден

Златка, Гинка и Малинка, най-послушна е Фатминка

Хей, хей, Дядо Мраз, давай, давай ти на нас!“…

Напевът продължава и с характеристика за леличките, учителките, директорката.

Казва, че за него това, дето е любимецът на децата, е „голяма работа, защото ми идва от сърцето“. Вече има деца, на чиито майки и татковци той е давал подаръци.

По Коледните празници го канят и в съседното село Гьоврен за  Дядо Мраз. Канят го и на вечеринки да забавлява гостите им. 

Мастиката – така го знаят в Триград и малки, и големи. Никой не го вика по име.  Прякорът му, както той разказва, идвал от неговия баща, който при раждането му почерпил в кръчмата с тази напитка през 1940-та година, защото друга нямало. По този начин тръгнали и прякорите на двама от братята му – Ментата и Джибрата.

Известен шегобиец, той винаги е в центъра на компанията. Обича да се кодоши с хората и да ги „връзва“, но никой не му се сърди. Всяко лято, на събора на Триград, се изявява на сцената и като самодеец. Там пък пее измислени от него „народни“ творения – по механизма на известна фолклорна песен, той няколко дни преди празника измисля шеговит неин вариант.  
Целият им род е от зевзеци, с вродена дарба, но той е най-ярък и неуморим, разказват в селото. Дори да вадят картофи, в почивките започват да се изреждат като на сцена един по един и разказват някоя смешна случка, останалите се заливат от смях. И после продължават с работата.  

Мастиката е живата атракция на селото, известно с пещерата „Дяволско гърло“, в което има множество къщи за гости и хотели.

За пред туристите измисля сложни и атрактивни сюжети и така ги въвлича в своя чуден свят. Разказва им нечувани и невиждани случки от невероятния си живот.

През 2004-та година, когато в Триград се състоя уникална и неподготвена среща на всички светове, с асистенцията на снаха си облече женска рокля, чорапогащник и токчета. Тя му сложи перука, грим, червило и руж.

С този си вид предизвика неконтролируем смях сред тези, които го познаха и озадачени погледи от непозналите го, които леко се оттегляха, ако ги приближи, тъй като се държеше предизвикателно.

Тогава Мастиката бе провокиран от присъствието на хора от всяка точка на планетата – Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В селото бяха дошли над 500 последователи на движението „Уудсток“ от цял свят, които бяха на бивак в местността Башиш край Буйново. 

Чужденците демонстрираха завидни акробатични номера, жонглираха с топки, пръти и бухалки, с огньове. И той не остана по-назад с „кръшното“ си облекло и поведение.

Зевзекът на Триград обича публиката. На ежегодния празник на Триград не само пее и танцува, той обикаля и насъбралите се наоколо групи и компании, поднасяйки им по някой номер или лаф.    

Иначе бай Веско е много работлив. На младини бил санитарен инструктор, обучен във военната болница в Русе. Работил към Граничното поделение на Триград. Имунизирал с БЦЖ ваксина всички военни от заставата в Кожаре та чак до Златоград по границата за 15 дни След 15 дена трябвало да мине да види положителен или отрицателен е резултатът. Пътувал пеш напряко.

„Като почнах заставите, пътувах и нощно време. Трябваше да знам каква е паролата на поделението, за да не ме застрелят. Като срещна наряд войници, ще ме убият, ако не я кажа. Знаете какви бяха времената тогава. Не можех да чакам автобуса, тръгнах напряко. Слагам инжекциите и продължавам нататък. До три дена лекувах войниците в казармата, за лечението беседвах с доктора. Ако е по-тежка ситуацията, ги карахме надолу, в града“, спомня си той. После бил шофьор в Наркоопа и в Горското.

От 20 години Мастиката е в пенсия. От селото казват, че наистина е неуморен – по цял ден ходи в гората и никога не се връща празен – реже и цепи дърва, бере билки, шипки, малини, къпини, ягоди, боровинки. Колкото и да е уморен обаче има блага дума за всеки срещнат и за съседите си.  

„Ако не мина 20 км на ден, значи нещо съм болен. Ходенето е здраве. 72 кила съм и не мърдам от тях с години“, хвали се Мастиката. За празник винаги тръгва със старовремска носия – потури, таке, елек от аба.

На миналогодишния празник, тази година заради пандемията бе отменен, торбата му бе издута от голяма стъклена чаша, подарена от единия му син. Шегата беше, че пиенето му е много малко и трябва да му се долее.

До края участваше в ежегодното новогодишно къпане на рода Аличковци, чийто зет е Мастиката.

„В семейството не ми позволяваха. Страх ги беше да не се удавя, да не настина, но аз се скривах и гол ходех до реката. Хващах се на хорото във водата, чакаше ни понч – греяна ракия. Много пъти съм се къпал. Докато Костадин Хаджийски беше жив, се къпахме с него, с  Гочето, с Гълъба и младите. Подготвяхме още през деня мястото, където ще се изкъпем, банята, понча, музиката. Беше пълно с народ, които идваха на моста да ни гледат. Още като почнат пиратките, аз бягах от вкъщи. Една Нова година реката беше много пълноводна, ако не се бях вързал с въже, щях да се удавя“, разказва бай Веско.

Това било през 2006-та година. Страхът, че пълноводието може да докара беля, го накарало да мисли как да предпази танцуващите. В новогодишната нощ той вързал въже с възли през метър, за които да се хванат по-лесно и останалите.

„Аз бях най-възрастен сред тях. Това е здраве да се изкъпеш, каквото лошо имаш, се отмива с водата и отива в тунела“, смята Мастиката.

Човекът, обичан от триградци, с много богата душевност, казва, че от ерген си е такъв. И благодари на своята половинка за добрината й. „Понякога й е трудно да издържа на шегите ми, но ме приема такъв, какъвто съм, и ми прощава“. Днес той беше й подготвил специален подарък – два шоколада, които й връчи пред цяло село.  

Благодарен е и на съселяните си за уважението. „Като ми продумат хората и се вижда тяхното отношение. Това ми стига“, казва в заключение зевзекът Дядо Мраз.