Евродепутатът Владимир Уручев: Това, което се случва в енергетиката, е безпрецедентно

Това, което се случва в енергетиката, е безпрецедентно. За 4 години откак е създаден Европейският енергиен съюз имаме тотална законодателна промяна, заяви на пред журналисти в Смолян евродепутатът от ЕНП Владимир Уручев, който е ядрен инженер.
Той и колегата му от Момчил Неков (група С&Д) взеха участие в семинар за журналисти, организиран от Европейския парламент.

Уручев е инженер по топлоенергетика и топлофизика. Има специалност по „Електрически централи и мрежи“, а също по „Атомни централи и инсталации“. Преди да го изберат за депутат в ЕП е бил главен експерт по експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“.

Той уточни, че за австрийското европредседателство, което започва от 1 юли, ще останат само две-три досиета, с което ще бъде завършено цялото законодателство на ЕС в енергетиката.

„Това означава нови правила за пазар, нови цели по отношение на ВЕИ, нови цели за енергийна ефективност, за въглеродния диоксид (СО2), които са приети и ще действат от 2021 г. Става въпрос за 40% намаляване на СО2 в енергетиката. И това е едно от най-големите предизвикателства, с които трябва да се пребори ЕС, защото единственият местен източник в ЕС са въглищата. А те точно изхвърлят най-много СО2. В това отношение България е една от страните, наред с Полша, най-силно засегнати от този проблем“, посочи Уручев.

Много от страните в ЕС са приели програми за прекратяване използването на въглища. 

Евродепутатът обясни, че по определени теми в ЕС има безпрецедентна солидарност. И енергетиката е една от тях. А причината е, че Европейският съюз няма собствени енергийни източници и внасяме енергия отвън.

„Всяка година ЕС плаща 400 млрд. евро за внос на енергийни ресурси отвън – най-вече на Норвегия и Русия, като Русия е с 1/3 от всичкия внос на въглища, нефт и газ. От тази огромна зависимост на ЕС е обусловено  създаването на този Енергиен съюз. Затова има солидарност и разбиране и нещата се придвижват с голяма скорост“, каза Владимир Уручев.

Накъде отива Европа в областта на енергетиката?

Към постепенно изоставяне на въглищата като енергиен ресурс и развитие на възобновяема енергия.

Към 2016 г. са въведени мощности от ВЕИ – основно вятърна и слънчева енергия, произвеждащи 400 гигавата енергия.

„Това е равносилно на 400 ядрени реактора като в Белене. Темповете са огромни, защото в тази индустрия навлязоха нови технологии. Има голямо субсидиране от ЕС и от държавите членки. А също и голямо желание на бизнеса да инвестира. Технологиите се развиха и цените паднаха драстично. За 4-5 години са паднали повече от два пъти. И всички виждат ,че това е следващ потенциален източник на енергия“, посочи той.

Очаква се новата цел до 2030 г. да е около 30% възобновяема енергия в крайното потребление.

Какво означава на практика това?

Възобновяемата енергия е различна. Една част от нея се потребява в електричество, а друга – в заводи, индустрия и т.н., но не е електричество. Това означава, че в областта на електричеството към 2030 г. над 50% от произведеното електричество трябва да бъде от възобновяема енергия.

Така, че след 10 години картината в Европа ще е съвършено друга. Предстои да се види възможно ли е да се управлява една енергийна система, която в голяма степен зависи от това дали има вятър и слънце.

Сметките и техническите предложения, моделите и пазарът на електроенергия ще стане съвършено друг.

Според Уручев след 10 години сигурно всеки от нас ще участва в този пазар.

„Вие ще кажете примерно: „Тази вечер от 19 до 20 часа ще ползвам само хладилник, телевизор и крушка. Няма да готвя, няма да пускам пералня. Значи ще ползвам 200 киловата в този час“. И за това ще ни се плати, за да се намали консумацията, когато няма производство. Това е пример, за да усетите колко ще се промени енергийният пазар“, поясни представителят ни в ЕП“, допълни ядреният инженер.

Енергийният микс трябва да е много динамичен. Единствените централи, които могат да реагират на голямо изменение в товарите, са ВЕЦ-овете, защото там няма топлинни процеси. Всички други налични мощности не само в България, а и в ЕС, с изключение на новите газови централи, са бавни, мудни и не могат да участват в този процес. Нужни са огромни инвестиции, за да се подобрят.

При ВЕИ-тата целта е намаляване на СО2. ВЕИ-тата ще ни освободят от постоянната покупка на външни енергоресурси. Зависимостта ни ще бъде значително намалена. Чистотата, която те предлагат – природа и въздух, е несравнима.

Ядрената енергетика

Тя също е чист източник, защото там няма процеси, които довеждат до горене.

И забележете, ядрената енергетика на Европейско ниво не се разглежда като възможно решение. Причината за това е, че има държави членки, които са категорично против нея. Гърция, Австрия и Португалия са водещи в това отношение. А без тяхно съгласие няма как дори да спомене за ядрена енергетика в европейски документ.

Поради това ядрената енергетика е от компетенциите на всяка държава.

Тук има две тенденции. Едната е за отказ от ядрена енергетика. Германия прие закон за постепенно излизане от ядрената енергетика и го спазва. От 18 централи там в момента са останали 9.  А това,което се случва в Германия, е пример за подражание и от други страни.

Техният пример ще го последват много други държави с ядрени централи – Белгия, Холандия, Швеция. Франция си намали дела на 70% ядрена енергетика.

На практика по думите на Владимир Уручев на Запад ядрената енергетика ще се намалява, а на Изток ще се увеличава.  В Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния строят ядрени централи и са в различни фази.

Унгария взе руски заем за строителство на цялата централа.

„Когато ЕК одобряваше тяхното предложение, имаше серия от преговори, повечето технически, когато се появи информация, на която не обърнаха внимание, а беше много важна: че прогнозите за цените на ел.енергия в близките 20 г. в ЕС са такива, че те няма да се отличават съществено от тези в момента. Има малко плуване около 2030 г. нагоре, след това отново слизат надолу, даже по-ниско, отколкото са в момента. Това се дължи на възобновяемата енергия, която няма разходи нито за поддръжка, нито за първоизточник. Информацията беше, че цената, на която се сключват договорите за връщане на инвестицията, в един момент става по-висока, отколкото е пазарната цена“, допълни Уручев.

Експертът е категоричен, че подобни проблеми ще имаме и ние в България.

Той казва, че неслучайно правителството толкова настоява рискът за строителството на една нова централа да бъде разделен и да не е само на държавата. Засега България казва, че твърдо няма да поема никакви гаранции, никакви дългосрочни договори, за да провери кои са тези инвеститори, които владеят достатъчно пазарна информация, разполагат с достатъчно ресурси и имат съвсем друг технически бекграунд. Кои са тези инвеститори, които могат да поемат такъв риск?

„И тук става много интересно. Ние ще направим ядрена централа, ще продаваме тока навън. Откъде-накъде ще направим нещо, което да захранва чуждата икономика. Представете си ,че на пазара има ток, който се продава за 50 лева и вносен ток за 30 лева. Какво ще си купите вие!? И ще мислите ли, че онази държава храни нашата икономика!? Просто ние сме в Обединена Европа, в общ пазар. И идеята е онези източници, които наистина са евтини, екологично чисти, те да могат да определят цената на пазара, а не скъпите производства“, добави той.

Според Уручев дебатът по темата тепърва започва.

„Аз лично не знам дали ядрената централа „Белене“ трябва да се случи или не, докато не видя дали ще се появи инвеститор, който може да поеме някакъв риск. В противен случай, ако само държавата го направи, ще се случи историята с „Марица – Изток 1“ и „Марица – Изток – 3“ – дългосрочни договори или в друга форма – пазарен договор с добавки и премии. Тук обаче ще е за 30 години, тоест няма да има спасение“, подчерта евродепутатът.

На тези инвеститори, които идват и заявяват интерес, той лично им обяснявал какви са условията на България. И те казвали: „Можем да ги поемем“.

„Но когато ги поставиш условията на реална процедура, нека тогава  да видим дали ще поемат този риск. Тогава можем да говорим за бъдеще на ядрена енергетика“, подчерта евродепутатът.

Между другото той поясни, че реакторите за Белене са годни и в това нямало никакво съмнение. „Един реактор се произвежда, за да служи поне 60 години. Така че 10-15 години е една шеста и една трета част от техния живот“, уточни той.

Facebook Comments