Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Главният мюфтия: Наследниците на човек в мозъчна смърт може да дарят органите му за трансплантация

По актуалната тема за задълженията на мюсюлманското изповедание към държавата и споровете около тяхното опрощаване, както и по въпросите за донорството на органи, тъкани и клетки след промяната на закона от декември`2018 и февруари`2019 разговаряме с главния мюфтия на Република България Мустафа Хаджи.

Г-н Хаджи, на каква стойност възлизат задълженията на Мюсюлманското изповедание към държавата, за които очаквате опрощение?

8 милиона лева са.

Те в какъв период от време са възникнали и каква е историята им?

През 2006 г. беше направена ревизия на доста настоятелства в страната. По това време нямаше централизация. Доста настоятелства, които имаха приходи от вакъфски имоти, не плащаха данъци. Тогава само „Мюсюлманско изповедание“ беше юридическо лице и впоследствие тези задължения бяха приписани на него.

А настоятелствата по места с какъв статут са били?

Не бяха юридически лица, а само настоятелства. Никой обаче не плащаше данъци, не изпращаха справки в София за дълговете. На практика са взимали парите от вакъфските имоти без да плащат данъци. Второ, на някои места бяха направени ревизии и наличните средства, открити в техните банкови сметки, бяха вписани като задължения към държавата. В Кърджали например беше така. И трето, такса смет към общините – всички храмове дължаха, но само от нас ги търсеха. Например само джамията в София имаше 600 000 лева начислена такса за битови отпадъци. Нито един православен храм не плащаше такъв данък, никой не ги търсеше. Обаче от нас ги търсеха. Ние имаме имот в София, който е парцел. От него не се изхвърля грам смет. Други хора на него изхвърлят смет, а ние трябва да плащаме данък за това. Следващо нещо, през 2010 г. по някакъв начин беше прекратено представителството на нашето изповедание. Г-н Генджев размахваше байряка, че той е представител на мюсюлманското изповедание. Постоянно ходеше по телевизиите като представител. Какви декларации е подавал в държавните институции, за какви средства става въпрос и какви средства са начислявани тогава, аз не знам.

Но те водят ли ви се сега?

Да, разбира се. Всичко се води. Следващ проблем, през периода 2009-2011 година той водеше дела срещу изповеданието. И като негов представител през 2010 г. дава пълномощно на свои адвокати, на които ние трябва да плащаме сега.

За какви суми става въпрос?

Трудно ми е да бъда точен, но някъде около 300 000 лева. Като сложим към тези пари и лихвите, се получава значително по-голяма цифра. Изпаднали в такова положение, ние нямаме възможност да плащаме и осигуровките на своите служители. Така са формирани тези задължения. В една телевизия днес един господин загатна нещо интересно. Той каза: „Нека да видим мюсюлманското изповедание дали са работили според законите на България, а така също и другите изповедания“, но разговорът беше спрян дотам, не продължиха нататък. На мен щеше да ми е интересно да чуя и за другите изповедания какви данъци дължат, какви данъци са им търсени, дали са им правени ревизии и на тях. Защото за голямо съжаление на този етап излизат само нашите.

А кога сте подали искане да ви бъдат опростени?

Не сме подавали такова искане. Когато стана въпрос за промени в Закона за вероизповеданията, ние предложихме това нещо, защото не само ние имаме задължения, и другите изповедания имат. Аз съм говорил с представители на Българската православна църква и на католическото изповедание – всички имат задължения. Не само ние.

Тоест, да се опростят на всички дълговете и да тръгнете от нула, такава ли ви е идеята?

Абсолютно. Законът не е само за мюсюлманското изповедание. Когато се приема, той трябва да е за всички.

Досега опрощавани ли ви са задължения, или при тази твърде ранна година – 2006 г., едва ли се е случвало?

Никога не са ни опрощавани.

Сега разчитате ли, че ще се случи?

Това ще го решат народните представители. Ако те приемат това в закона, ще е добре. За нас това е справедливо, защото от една страна държавата не дава никакви средства, а от друга – е обсебила наши вакъфски имоти. И трето – държавата е майка за едни, а мащеха за други. Тази справедливост трябва да бъде уредена по някакъв начин.

Какво визирате, като казвате, че държавата е обсебила вакъфски имоти?

Голяма част от вакъфските имоти, които са наследени от нашите бащи и деди, по време на комунизма са удържавени. Става въпрос например за безистена в Ямбол, за 40 декара земя на морето, в Несебър. Това са крупни имоти, които са удържавени. Ние сме завели дела, но за голямо съжаление няма резултат.

Какви са делата – за обезщетения ли?

Трябва да ни бъдат върнати тези имоти – поне тези, за които разполагаме с документи, за да може да се издържаме с приходите от тях. Ние имаме над 1000 имами в България, а само 620 получават заплати. Другите са оставени на самотек.

Кой ги издържа тях?

В повечето случаи мюсюлманските настоятелства, самото население.

Да преминем от административните към религиозните въпроси. Моля да обясните, г-н Хаджи, как в мюсюлманската религия се решават нововъзникнали проблеми, които не са съществували като предизвикателство по времето на пророка Мохамед?

Едно от доказателствата в нашата религия е аналогията, което в ислямската наука се казва „кияс“. При положение, че има някои въпроси, които възникват в нашето съвремие, учените се водят от два източника. Първият източник е основополагащият – да се запазят основните ценности на хората и да се направи всичко възможно да не се нарушат човешките права и човешките ценности в обществото. За да се постигне това, се стига до втория принцип  – при положение, че няма доказателства в Корана и в Сунната (пример от живота на пророка Мохамед – б.р.), се прави аналогия. Ако се появи нещо в нашето съвремие, което не го е имало по времето на нашия пророк Мохамед (С.А.С), учените са го отнасяли къмто друг въпрос, за който има тълкуване и яснота. Ще дам пример. По времето на Пророка не е съществувала ракията, ликьорът, не е имало уиски. Обаче учените правят аналогия с виното. По времето на Мохамед (С.А.С) съществува виното. Има яснота, че то носи вреда – както на индивида, така и на обществото. Учените казват, че щом виното е забранено с ает в Корана и със Сунната – тоест, че щом носи вреда за индивида и за обществото, значи е забранено.

В случаите, в които не намирате аналогия, събирате съвет от учени ли?

Не. Учените хора търсят аналогия винаги. Решават в зависимост от това дали даденото нещо е в полза на човека и обществото, или е в негова вреда. Ако е във вреда, не е позволено, ако е в полза – е позволено.

Какво е становището ви по актуалната тема за даряване на органи, тъкани, клетки, респективно за трансплантацията?

Въпросът за тъкани и клетки не е проблем да се даряват, тъй като тъкани, клетки, кръв, кожа се възстановяват в човешкия организъм. Същото е с кръводаряването. Човек обаче не може да ги продава. Това е така, защото те не са негови.

Чии са?

На Аллах. Втората причина да не могат да се продават е, че човекът, човешкото тяло няма цена. Не може да му бъде определена цена. Когато се касае за органи, които не се възстановяват – напр. бъбрек, око, ако човек е мъртъв, може да се вземе и да се сложи на жив човек. Защото живият човек е по-ценен, отколкото мъртвият. Остава един спорен въпрос – ако един човек е в мозъчна смърт.

Именно това е важно, ако е в мозъчна смърт – човекът е между живота и смъртта. И ако не е оставил приживе документ или не е изказал изрично волята си, тогава мюсюлманската религия какво казва?

Тогава неговите близки могат да дарят органите му от негово име. Това е така, защото, когато човек изпадне на смъртно легло, той губи правото си да се разпорежда с 2/3 от имуществото си. В този ред на мисли, след като приживе човек може да изяви воля, че ако изпадне в такова положение, позволява да му бъдат дарени органите, същото може да направят неговите наследници вместо него, ако той изпадне в мозъчна смърт.

Изглежда тук имате сериозни различия със Св. Синод, откъдето казват следното: „При даряването на орган задължително трябва да се взима “съзнателното съгласие” на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител“?

Може да имат различно мнение, разбира се, аз казвам становището на ислямската религия. Все пак това са съвременни въпроси, не се изключва и възможността да има различни мнения и от това, което аз казвам. Ако един човек е починал, не е в мозъчна смърт, а сърцето му е спряло – от него може да се вземат органи и да се присадят на друг човек, ако това е възможно. Що се касае за мозъчната смърт ние намираме, че ако неговите наследници се съгласят органите му да бъдат дарени за присаждане на друг човек, е благородно. Тук изпадаме в друг момент – дали е възможно човек, изпаднал в мозъчна смърт, да оживее? Ако е възможно да оживее – никой няма право над органите му. Ако обаче няма възможност да оживее, тогава неговите наследници може да дадат разрешение.

А какво е становището ви за даряването на орган от здрав на болен човек, бъбрек например?

Становището на учените е, че даряването на органи по принцип е позволено, защото това е благородно дело. Прави се с цел да се спаси нечий човешки живот. Необходимо е обаче все пак да има максимално висока степен на гаранция, че тази трансплантация ще бъде успешна. Необходимо е също да има гаранция, че когато здравият човек остане с един орган, той ще функционира нормално. Да не се стигне дотам, че вместо да помогнем на болния да оздравее, след това да имаме двама болни или двама мъртви. Трябва да се търсят специалисти, които дори да не могат да дадат 100% гаранция, да си дадат експертното мнение дали може да се помогне на този болен, или не.

Споменахте преди малко, че човек на смъртно легло не може да се разпорежда с цялото си имущество, как така?

Човек може да се разпорежда със своето имущество, когато е здрав. Когато е на смъртно легло, той губи правото си да се разпорежда с 2/3 от своето имущество.

Защо?

Право на това – да се разпореждат с неговото имущество, ще получат неговите наследници след смъртта му. Докато той обаче е жив, може да се разпорежда с една трета от него. А с останалите 2/3 не може да се разпорежда нито той, нито наследниците му. Това е така, защото ако е накърнен от негови близки, може да ги лиши напълно от наследство, да дари всичките си имоти на някой друг, а тях да остави без нищо. А е тяхно право да получат наследство от него. Човек на смъртно легло има право да завещае само една трета от него. Другите две трети са право на наследниците, но след неговата смърт. Да уточним, че наследниците не са само по низходяща линия, а и по възходяща. Ако човек почине, а майка му и баща му са живи, те също са наследници.

Facebook Comments