Крехката Ася, парализирана от 30 години, вчера се дипломира

На 34 години Ася Кьорова от село Стърница стана абитуриентка. Тя няма съученици, с които да отиде на бал. Никога е нямала. А закъсня с дипломирането си не защото не иска да учи, а защото не можеше. Твърде дълго. Но от вчера крахката Ася е със средно образование. И е невероятно щастлива.

Директорът на училището в Баните Пенчо Токучев връчи официално дипломата й на тържество, специално за нея.

Ася Кьорова с директора на училището в Баните Пенчо Токучев

„Г-н Токучев връчи дипломата на лъчезарната и жадна за знания Ася! Пожелаваме ти да си все така борбена, упорита и преследваща мечтите си!, написаха от СУ „Христо Ботев“.

„Завърших с 4,28. На матурата по български и литература имам петица, по география и икономика – също. Всичко ми беше трудно, но и много интересно. като седнеш да четеш, се научава. Щом имам петици, значи много съм чела. Всичко това е трябвало да го уча преди години и наистина всичко ми беше интересно, но разказите и романите ми бяха най-интересни. Напишете, че съм много благодарна на директора и на всички преподаватели, защото подходиха с огромно уважение и разбиране към мен“, каза Ася.

Тя е щастлива че се е запознала с толкова много учители и младежи.

„В днешно време не съм смятала, че има такива деца. Държаха се толкова мило с мен, толкова любезно. Всеки искаше да ми помага, да ме хване. Виждали са ме по коридора и бяха толкова мили, внимателни, дружелюбни. Не можех да повярвам, но те съществуват и е толкова приятно да общуваш с тях“, допълва младата жена.

Тя вече е записана в Бюрото по труда.

„Но казаха, че трябва да се чака, защото има икономическа криза. Кога ще има работа за мен никой не знае. Говорих с кмета, но и той каза, че в момента няма. Сега имам диплома и имам огромно желание да работя. Още от едно време съм си имала желание да работя, да съм сред хора“, споделя момичето.

Тя е на легло от 4-годишна възраст, но с усилия на волята се поизправи, за да получи жадувания от нея документ, даващ й възможност да си намери работа, за да е полезна на себе си и на обществото.

Момичето не бе излизало навън до 26-годишната си възраст, когато трима журналисти от Смолян разбраха за тежката му съдба.

На 4 годинки по време на партиен митинг то паднало от стена около метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и червено знаменце в ръка. Закарали го в болница в кома. Опериращите го лекари установили голяма линеарна фрактура около корема й.

Имала и тежка компресия на мозъка, контузия на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена инвалидност 95,25% и необходимост от чужда помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка й Дафина, която обслужва и баща й – също инвалид. До 4-ти клас тя носи дъщеря си на гръб до училище. После учители идвали у тях да й преподават, но до време.

За мечтата на Ася да има електрическа количка се разбра заради измама на стоматоложка. Д-р Венета Начкова лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Вземала им парите авансово и после се скрила, без да си довърши работата. Сред измамените била и тя.

Зъболекарката пилила зъбите на младата жена. Извадила й 5 зъба. Взела от нея 300 лева на няколко пъти и я зарязала.  Въпреки че лявата ръка не й служи, към онзи момент има рингова количка, която може да се кара само с две здрави ръце. В нейния случай това е невъзможно, а е имала право на електрическа количка. Просто никой не й я осигурил.

Журналистите събраха необходимата документация – становище на ЛКК за уврежданията й, епикриза и от психиатър – че е психически годна да управлява електрическа количка и ги подадоха в Социалната служба.

Държавата отпусна 3019 лева за момичето, което през зимата гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а лятото майка ѝ изнася до двора.

Ася с кметицата на Давидково Севда Чолакова

Изборът на електрически колички в страната не е малък. Журналистите избраха скутер – моторче за инвалиди от Германия. Проведоха консултации с д-р Ангел Попов – ортопед и травматолог от болница „Люлин“, който обясни, че скутер не е подходящ за пациент с толкова тежко увреждане на горния крайник, защото и електрическото возило може да се управлява с две здрави ръце. По негова препоръка бе осигурена възможно най-подходящата за нея акумулаторна количка.

После със съдействието на местния и общинския кмет изключително стръмната пътечка до нейната къща се превърна в асфалтиран път, достатъчно широк за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от дома и двора си.

„На стари години почнах да уча, защото нали има закон за хора с увреждания, на които се дава шанс да започнат работа. Звъннах на г-жа Елка Ашикова в Баните и тя ми каза, че трябва да имам средно образование. Затова започнах да уча, за да си намеря работа, да съм сред хора“, споделя Ася.

Попитана дали има надежда, отговаря, че тяхното село върви на провал, защото са останали много малко хора, но надеждата все пак умира последна.

Записала се да учи преди две години в средното училище в Баните. Пътувала е до там многократно, за да си вземе изпитите. Учила си е сама от учебници, които й дал директорът Пенчо Токучев, и от интернет.

С Елка Ашикова

„Нищо не ми е трудно, всичко ми е интересно. Българския и литературата най-много ги обичам заради разказите в тях. Надали ще си намеря работа, но ще търся, ще положа усилия. Сега трябва да се запиша и в Бюрото по труда като безработна, за да могат да ме наемат по програма. За три години мога да завърша, бих могла и за по-кратко време, но не зависи само от мен“, казва упоритата млада жена.

В почивката докато учи, плете терлици – красиви, с шарки. Помага си с краката и едната ръка. Ходи със състава на Давидково да пее на съборите за инвалиди в Смолян. В Перник я завела кметицата на Давидково Севда Чолакова да плете на сцена.

Не спира да хвали количката, благодарение на която видя свят, различен от дотогавашния й. А сега вече е съвсем по-близо до мечтата си да работи, ако някой й подаде ръка…