Премиера на Емилия Ованесян и Искра Йосифова за 40-годишния им юбилей на сцена

Емблематична пиеса за своя 40-годишен юбилей на сцена подготвят носителката на „Аскеер“ Емилия Ованесян и Искра Йосифова от Родопския драматичен театър. Премиерата на „Театър, любов моя“ от Валери Петров ще е на 27 март – Международния ден на театъра.

Пиесата е писана специално за две актриси от близкото минало – Таня Масалитинова и Славка Славова, и е базиран на техни лични истории и преживявания.

Режисьор на представлението е Емилия Ованесян, сценограф е Петя Караджова – дъщеря на покойния директор на театъра в Смолян Иван Караджов, а композитор – Петър Радевски.

„Таня Масалитинова и Славка Славова бяха най-големите фъртуни в театъра. Пиесата се занимава с вечните проблеми – живота на нас театралите в театъра и извън него, на хората, които обичаме и сме се отдали на това изкуство. Спектакълът е между смешното и тъжното, в двете крайности“, обясни Ованесян.

„Театър, любов моя“ – самото заглавие носи посланието. Спектакълът е тежък, но е невероятно удоволствие да работя с Емилия, Петьо, Петя. Надявам се успешно да износим това малко същество –представлението, и то да стане грандиозно за публиката“, сподели Искра Йосифова.

Ето как отговориха двете актриси на въпроса какво им е дал и какво им е отнел театърът:

„Давам си сметка дали си е струвало личните жертви, които направих за Негово величество Театъра, защото заради него съм се лишила от семейство и деца. Моят професор неведнъж казваше: „Театърът не търпи съперници!“ и се оказа прав“, отговори Емилия Ованесян.

„Театърът е моята голяма любов. И вкъщи живея с г-н Театър, това е моят съпруг“, отговори Искра Йосифова.

„Не искам да противопоставям поколения, но ние губим едно поколение, което следващото няма как да смени, защото то има различен бекграунд, друго отношение към театъра. Откак се помня, познавам тези хора – актьори и персонал, които не са тук. Сега времето е различно, всичко е различно и е нужна борба“, коментира Петя Караджова.

Тя каза, че им е лесно да работят в екип, защото не е нужно многословие, а се разбират без думи.

Равносметка за работата на театъра в Смолян през петте години, откак бе възстановен, направи директорът му.

„За тези години направихме много представления, с четири големи заглавия и около 20 детски пиеси. Това е забележително, имайки предвид че сме най-малкият театър в България. Винаги в сезона гледаме да има и едно представление с родопска тематика, тъй като театърът е родопски, а и негов патрон е писателят Николай Хайтов“, посочи той.

На журналистически въпрос за оцеляване ли работят, Бечев отговори, че за оцеляване и през ум не му минава. „Тук става въпрос театърът да си стъпи на краката, защото него ще го има и без нас. Ако ние не можем да се справим, други ще дойдат“, подчерта той.

С болка той сподели, че изкуството им прилича все повече на бизнес, но той е убеден, че не може да се оцени това, което става в душата на актьора.

По думите му след като е възобновен театърът е трябвало той да си потърси място на пазара, който е бил зает в затишието. „Смолян е пренаситен от театър – 8 представления на месец е уникално за нашия град. Всичко трябва да го опипаме, ние трябва да си намерим мястото, но се иска време, за да успеем“, допълни Бечев.

Той е благодарен на община Смолян, която с решение на местния парламент миналата година отпусна 20 000 лв. на театъра, с които били направени две представления. За тази година одобрените средства са по-малко – 15 000 лева. „Но ние ги разбираме, защото тази година предстои съборът на Рожен. На всяка подадена ръка сме благодарни“,  отбеляза той.

Facebook Comments