Съби Мезински с уникална изложба и музика от ретро радио

Уникална изложба на 263 стари и ретро радиа, едно от тях като на Сталин, ще представи довечера Съби Мезински в Смолян. Колекцията ще бъде открита в 18 часа, а мястото е ТПК „1-ви май“, на втория етаж, бившата СИБанк.

Всички радиоприемници са работещи, но за средни и дълги вълни почти няма станции, защото са спрени. Работят само на къси вълни, а УКВ е нямало.

Апаратите са произведени в почти цяла Европа и САЩ. Те са събирани, ремонтирани и реставрирани в продължение на 36 години от радио-телевизионния техник, а изложбата ще се съчетае с неговата кръгла 70-годишнина.

„Довечера ще поканим гостите да послушат музика от най-старото радио, а може и да потанцуваме, защо не!?“, смеят се дъщерите на колекционера Юлия и Миглена.

Действително, любимото му и най-старо радио в цялата колекция  е „Филипс“, произведен в Холандия  през 1927 г. До него е немският „Телефункен“ от същото време – кръмчарско радио, наричано „Котешка глава“. Навремето го ползвали за забави, като изкарвали колоната пред заведението.

Сред експонатите на Съби Мезински е и радиото „Мир 154“, като в кабинета на съветския диктатор Йосиф Висарионович Сталин.

Имаше приказка, че съм притежавал и радиото на Хитлер, което не е вярно. Когато излезе тази информация, една седмица не съм излизал от вкъщи, защото постоянно ме питаха: „Къде ти е радиото на Хитлер?“, смее се родопчанинът .

Такива апарати Хрушчов е подарявал на премиерите на Китай и Монголия. Произведени са само определена бройка.

Придобил го със замяна. „Запознах се с аташето по културата на Русия в посолството. Баща му в Москва е колекционер като мен. Пращах му руски радиоапарати от тук със самолет. А те ми подариха това. Тежи 56 килограма“, горд е Мезински.

Но има и още по-тежко (100 кг) и много по-мощно, от Кувейт, ползвано от шейх. Докарано е от ТИР-аджия със специално разрешение. 10 години в София го ползвали за танци в „Славянска беседа“.  Освен УКВ-радио, има и грамофон. „ Като излизат новите неща, един колега ми се обади: „Мезински, тук има нещо за тебе, но трябва да дойдеш с камион!“ , споделя той.

Фантастично, в 1958-ма година в Русия произвели радио „Фестивал“, което е с дистанционно. Може от кухнята са си пуснеш музика в хола. На Олимпиадата през 1960-та година на всички златни медалисти им подарили по едно такова. На Мезински му е дарение от морски капитан във Варна.

Негово притежание е немски приемник „Браун БСК 239Ф“. Когато нашите войници гонили германците в Югославия, го открили в един окоп.

Райковец дарил за езкспозицията батерийно радио „Нора“, което оставил в дума му командващият немските войски в Смолян.

Изумителен екземпляр за времето си „Олимпия 401“ проектира станцията като на електронно табло, а е произведен през 39-та година. Съби го получил в насипно състояние, с много сложна механика вътре и диск, а лещите, които усилват светлината на проектора, поръчал от Германия.

Интересно е руското лампово от 1957 г. Наглася се за колкото искаш часа и само почва да свири.

Удивителна е и българската му колекция. Тя е цял сектор от 72 лампови радиоприемника. Най-старият е от 1939 г., произведен от Братя Алтимирови във  фабриката за радиоапарати „Бралт“ – Русе.

Има два ръчно правени радиоприемника от царско време. Изработени са по поръчка в Пловдив тайно, тъй като радиата били запечатвани, за да ловят само една станция. Те не са завеждани в пощата, което тогава било задължение за всички, не са плащани и данъци за тях.

„Баща ми ги е поръчал. Като са ги донесли, са били скривани, властта да не ги знае, защото в онова време хората не трябвало да научават много, а само това, което трябва“, разказва въодушевен колекционерът.

Началото на хобито му е от 1975-та година.

„Отидох да ремонтирам един телевизор в Райково на едни мои познати. Собственикът Манол Гечев – шофьор на линейка, ми даде за части едно радио, което държи на тавана. Той ми го свали, беше силно прашасало. Аз го прибрах. Възстанових го, реставрирах го и го сложих вкъщи, в библиотеката. Преди да дойде в Смолян радиото е било в кметството на Ксанти, Гърция. Баща му работил там и когато си тръгва за България, му го подаряват, защото имали ново. В Славейно го слушали 15-ина години. След това идва при мен. Беше първото, а след това още и още. И това е резултатът“, казва радио-телевизионният техник.

Оттам-насетне започнали да изхвърлят ламповите радиоапарати, понеже навлизат новите, транзисторни модели. Познати, приятели, колеги знаели, че Съби Мезински от Смолян колекционира и му носели дарове, но над 65% са купувани от него.

„В България има много колеги, които държат приемници в стаи, изби, но изложба никой не е правил. А аз правя четвърто изложение“, казва със задоволство притежателят на уникалната сбирка.

Съби Мезински научил занаята от своя баща, който бил първият радиотехник в Смолян с работилница от 38-ма година на Чинара.
Работил и като техник в „Кинефикация“. Монтирал и поддържал всички машини в СБА – първият диагностичен апарат, първата миялна машина за автомобили. Поел цялата техника на Родопския драматичен театър.

А на любимото си занимание – да реставрира стари и ретро радиа, се отдавал вечер, след работа.

„Най-много време отнема обработката на кутията. Ако е дърво, което са го почнали дървояди, се маже с отрова, слага се в бидон с газ, след това се маже отвътре, отвън се чисти, лакира и т.н. Цял месец отнема само кутията“, разказва родопчанинът.

Нерядко получавал двойни и тройни апарати от един модел. От всичките сглобявал едно. И по поръчка правил радиоприемници като му донесат стара кутия.

Неотлъчно до него в професионалния път и хобито му е неговата съпруга Събка, с която се запознали в „Кинефикация“.

„Имало е и трудни моменти, но сме си справяли. Подкрепяла съм го винаги. Разбирам, че това, което той прави, е важно, интересно и смислено“, казва тя. А дъщерите му се хвалят с изключително щастливо детство.

„Като деца си играхме много със „Зенит“-а. Беше на прозореца в дневната. Щракахме копчетата. Бяхме с най-модерната техника вкъщи, с най-модерната музика, даже и забранена. Израснахме с „Бийтълс“,“ Би Джийс“, „Абба“ и всичко останало, с всичките модерни групи от 80-те. Слушали сме невероятно хубава музика. Някои вече сме меломани. Ненавиждаме чалга, а занаятчийството си ни е в рода, всеки си има някакво хоби и си работи по него“, с усмивка споделят Миглена и Юлия.

Facebook Comments