Смолян

Спорен имот в центъра на Пловдив е диря от богат райковец, с чиито пари са построени две жп-линии

Заграденият имот в центъра на Пловдив, където дълго време стоя смущаващият мнозина надпис „Частен имот“, ще бъде купен за 600 000 лева от общината. А той всъщност е диря, оставена от много богат родопчанин – Анастас Куцооглу.

Той е роден в село Райково, днешен квартал на Смолян през 1853 година, починал е през 1945 г. в Пловдив. Фамилията му в архивите се среща в няколко варианта: Куцооглу, Куцоглу, Куцуоглу,

С дарени от него 4 милиона златни лева е построена ЖП-линията Пловдив – Асеновград през 1927 година. Благодарение на него е построена и ЖП-линията Асеновград-Крумово.

Държавен архив – Смолян, Анастас Д. Куцуоглу със семейството му. 1890 г.

За първата отсечка търговецът дал заем от 4 милиона лева на кметството в Асеновград. Когато градоначалникът му върнал дълга, Куцооглу казал: “Нека този хаир е от мен”. Той финансирал и няколко социални трапезарии в Асеновград и в Пловдив. Това е станало със средства от фондация „Анастасия и Димитър Куцооглу“ – в памет на неговите родители.

А целта на покупката от местната управа в Пловдив е да завърши ремонта на площад „Централен“ до пощата.
Преди броени дни кметът Иван Тотев получи правото да придобие имота с площ 286 квадратни метра, а спорът за него между общината и 32-мата собственика е на повече от пет години.

Имотът в центъра на Пловдив е бил някога собственост на Анастас Куцооглу – крупен тютюнотърговец от село Райково.

Анекдот за него разказва, че веднъж той спрял за обед в гостилницата на Бачковския манастир и си поръчал фасул чорба.

Гостилничарят не го познал и измърморил, че предния ден там били синовете на Куцооглу – яли, пили и музиканти си водели. Направили голям масраф (сметка).

„ – Пък ти, чорбаджи, с фасул чорба минаваш!“ – „Така трябва да бъде – отговорил той – синон (синът) ми си има бубайко (баща), пък яс си нямам”.

Прозорлив и предприемчив в бизнеса, Анастас Куцооглу бил строг и пестелив в ежедневието си. Ако някой му поискал 20 лева, нямало да му даде. Но ако го помолят за 10 000 за къща, веднага отварял кесията. „Двайсетте лева човек ще ги профука. А когато някой иска голяма сума, значи има цел, смисъл”, така разсъждавал търговецът, пише за него в-к „Марица“.

В дома спазвали строг ред. На стената стоял закачен Правилник за семейството. Ето какво пишело в него: „ … всяка сутрин първо става стопанинът, събужда прислугата. Децата нямат право да спят след 8 часа, всички присъстват на закуската. Преди да започне закуската, има молитва. Никой няма право да разговаря с другия от разстояние – ако иска да му каже нещо, отива до него…”.

Куцооглу бил етичен и към своите работници. Интересно е как човек с толкова мащабен бизнес се обръщал към своите подчинени? С писма, изписани собственоръчно, с неговия почерк. Едно от тях е изпратено до беден човек в малко село. В него Куцооглу го пита оздравяла ли е дъщеря му? И какво роди кравата? Мъжко или женско? Кравата обаче е на Куцооглу – и както се вижда чорбаджията изкъсо си следял собствеността.

Внучката му Елена Станева разказва, че в началото на 90-те се срещнала със Захмана – гайдар от Смолян. Той бил на 21 години, когато работил при дядо й в Ксанти като овчар. Младият работник се разболял от бронхопневмония и Анастас Куцооглу три седмици се грижел за него докато оздравее.

Анастас Куцооглу се оженил на 29 години за Шина Пангалова от Райково. Тя му ражда 10 деца (едното починало), но след последното си раждане умира. Втори път се жени за Стана Алексиева от Устово, от която има три дъщери.

Дъщерите и най-малкият син останали в родината, другите двама напуснали България. Най-големият – Васил /1886-1975/, бил най-образованият, посмъртно през 1989 г. са издадени у нас неговите „Спомени и размисли“, писани в Швейцария.

Архив: в-к „Марица“

Вторият – Константин /1888 – 1986/ е заминал в навечерието на войната в САЩ, живял и починал в Лос Анжелос. Дъщерята на Константин Василка (Илка) /1938/ отдавна живее в Калифорния. Тя е съпруга на диригента маестро Божидар Аврамов, снаха на проф. Владимир Аврамов, нейният син Дориан /1970/ е американец. Василка и Божидар подариха на АМТИИ рояла и книгите от голямата библиотека от проф. Владимир Аврамов. Третият брат Георги бил женен за дъщерята на ген. Никола Недев. Сестрите Невена, Недялка, близначките Дора и Мария и най-малката Елена, както и последвалите ги от втория брак – Шина, Ветка и Ана, били омъжени за мъже от известни и по-малко известни фамилии.

Днес наследниците на стария Куцоглу са повече от 30 на брой. Те реституираха част от огромното наследство и някои от тях и до днес живеят в едни от най-интересните в архитектурно отношение къщи в центъра на Пловдив.

Анастас Куцооглу навремето разгърнал бизнес в мащаби, на които днес могат да завидят много успели хора.

Основната му дейност била изкупуване и преработка на тютюни. Той е главният търговец в Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Хасково, Райково, Устово, Ксанти, Дедеагач, Гюмюрджина, Кавала, Мегара, Софлу и Цариград.

Тогавашно проучване сочи, че Куцоглу е владеел 25 процента от пазара на тютюни в България, Гърция и Турция (130 000 тона годишно).

Притежавал 40 000 декара земеделски земи в Гърция, хотели, магазини, тютюневи складове, 6 от които в Пловдив. Главният му офис бил в Цариград. Годишната печалба на Куцооглу възлизала на 5 до 30 милиона лева на онези пари. Воден от необяснима интуиция, през годината преди голямата световна криза през 1929 г., той не изкупил и килограм тютюн и оцелял, за разлика от другите големи в бранша.

По думите на пра-правнучката му Благородна Порязова фирмата на Анастас Куцоглу всъщност е “Никотиана” в романа на Димитър Димов, а филмът е сниман в негов склад в Асеновград.

Едно от големите дружества на Куцооглу било именно „Стоково варантно дружество –  Анастас Куцооглу Амстердам – АКА“. Притежавал и собствена банка.

Всичките му дружества – АКА, „Холандска банка за Ориента” „Хандель маачапи фор туркиш и булгарише табакум”, са регистрирани в Холандия, централата им е в Амстердам. Но имат свои клонове в Пловдив след Първата световна война (1922 г.) до 40-те години на миналия век.

Родопчанинът толкова впечатлил западноевропейците, че през 1922 г. немското киностудио UFA направило филм за него и за АКА. През 1967 г. пък немската национална телевизия заснела лента за сина му Васил Куцоглу, който продължил бизнеса на баща си с тютюни в Западна Европа.

Анастас Куцоглу подарил на всичките си деца по една къща – 9 от първата и 3 от втората. Потомството му е пръснато по целия свят.
След като историята прелисти БГ социализма, наследниците на Куцоглу започнали дела за възстановяване на имотите на богатия прадядо. Но не успели да получат дори 20 процента от тях. В Пловдив например сградата на бул. “Руски”, където е Военното окръжие и БАН, не била реституирана.

Съдебен отказ имало и за централата на Цигарената фабрика на ул. “Авксентий Велешки”. Всъщност никой от тютюневите складове не преминал към рода на Куцоглу. Фамилията притежавала апартаменти на “Дондуков” в столицата, но държавата предложила за тях бонове.

Склад в Асеновград, в който днес е фирма “Брилянт”, също не е реституиран. С дела са върнати много от жилищните сгради на наследниците, отнети от народната власт, пише в-к „Марица“.

Семейството предава хубава история за почтеността на Анастас Кудоглу. Един чорбаджия му дал кесия със златни левове за съхранение. Но скоро след това станала обмяна на парите. Цели 20 години чорбаджията не потърсил сумата. Един ден отишъл в дома на Куцоглу и той го попитал дали няма все пак да си поиска обратно спестеното.

“Няма, отговорил чорбаджията. Хартиите загубиха цена”. А Куцоглу отворил касата, извадил кесийката със златните левове и му ги дал с думите: “Аз от теб хартии не съм вземал”.

Анастас Д. Куцооглу

В книгата си „Чудаците на Пловдив“ Иван Дионисиев пише: „В големия бизнес между двете световни войни никой не оспорва, че най-мощната фирма в търговията с тютюни е АКА (Анастас Куцоглу – Амстердам). Едноличен собственик е Анастас Куцев, чист българин от Райково, който държи тютюневия пазар в България, Гърция и Турция, а турцизираната фамилия Куцооглу или Куцоглу, някои го наричат и Куцоолу, се възприема добре и в трите страни. Виждаме сградите, на които е бил собственик“.

В други мемоари пише, че „най-развитият икономически център на Западна Тракия беше Ксанти. Основното му богатство (на Куцооглу) идваше от производството и износа на най-висококачествен тютюн, чиято годишна стойност се пресмяташе между 30-35 милиона лева. Търговията преди 1912 г. бе изцяло в ръцете на повече от 30 чуждестранни и местни фирми, които притежаваха 143 склада. Освен фирмите на Кудоглу и Куцооглу, всички останали бяха небългарски.“

Измежду сегашните собственици на имота, който скоро ще стане общинска собственост, само един има същата фамилия. Анастасия (Шони) Константинова Куцооглу (внучка на богатия търговец) притежава и най-големият дял от него – 31,65% идеални части.

Имотът на Куцооглу в центъра на Пловдив. Снимка: БНР

Надписът „Частен имот бе сложен там откак със заповед на кмета бяха премахнати четири магазина за промишлени стоки и кафе-пицария. Тя бе обжалвана от различни групи собственици, но съдилищата отхвърлят оплакванията, показва справка в съответните инстанции, до които са стигнали делата.

Всички собственици, респективно наследници, са получили имота като правоприемници на бившето „Стоково варантно дружество“ АД със заповед на областния управител Андон Андонов от 1999 г.

Спорът с местната администрация се изостри след като стана ясно, че заедно с реконструкцията на площад „Централен“ ще се прави пешеходна връзка с археологическите разкопки от северната страна на пощата.

32-ма са собствениците на имота, сочи справка в Имотния регистър. Сред тях с най-голям дял е Анастасия Куцооглу.

Неслучайно в делата се посочват два значими за местната общност проекти, които са станали основа за възникване на спора между страните.

Единият е „Одеон при форума на античния Филипопол – реставрация, експониране и използване“. Проектът е изпълнен от ДЗЗД „ОДЕОН“ с изплатени за него сума от 115 347 лв. без ДДС.

Другият обаче е много по-мащабен. Това е проектът „Подлез при Централната поща” – транспортен възел на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител” – бул. „Княгиня Мария Луиза” – ул. „Гладстон” – изпълнение на основен ремонт по одобрен проект“.

Договорът е подписан в началото на юли месец 2018 г. и е на стойност 10 229 943 лв. без ДДС. За изпълнител е избрана пловдивската фирма „Драгиев и Ко“ ООД и по него вече се работи.

Дружеството е поело ангажимент да изпълни обекта за 295 дни като ползва фирма „ИСА 2000“ ЕООД за подизпълнител в 48% от дейностите.

Водеща снимка: Анастас Д. Куцуоглу със семейството му (1890 г.), предоставена на Пламък.бг от Държавен архив – Смолян.
error: Защитено Съдържание!