Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Столетникът Димитър Узунов, ветеран от войната:  Любовта е нещо прекрасно, смисъл на живота

„Добре дошли на моя юбилей! Не казвам 100-годишнината, защото все още не вярвам, че съм на 100 години!“ – така ветеранът от Втората световна война Димитър Узунов от смолянското село Арда посрещна своите гости днес.

Бай Димитър е роден на  30 октомври 1918 г. в семейството на Стефан и Тодора Узунови. Били четири деца – една сестра и трима братя. Той е средният от братята. Най-малкият е контраадмирал Дичо Узунов – началник на Висшето военноморско училище, служил в Генералния щаб на БНА, главен инспектор на флота и представител на ООН.

Родителите им ги възпитали в дух на патриотизъм.

Въпреки вековната си възраст, дядо Димитър е с много бистър ум. Лицето му е светло, чисто, без бръчки. До ресторанта, в който беше организирано тържеството за рождения му ден, от къщата му на баира дойде на крака, леко подпиращ се с бастун.

Минимум три пъти на седмицата слиза до центъра на селото, да се среща и общува с хората. 

„В хубаво време не стоя в къщи. Излизам с комшиите на пейката. Много ме обичат и аз ги обичам“, споделя той. Казва, че за да живее дълго един човек, е важно спокойствието, равновесието. „Тютюнопушенето е враг, алкохолът – също. За укрепването на организма много помага движението. Аз много обичам да ходя, много работех“, добавя дядо Димитър. 

Детството му било трудно, с много тежка работа. Садили тютюн, носили вода да поливат по стръмните ниви, да копаят, да берат. Още като 8-годишен носел вода на овчарите в гората.

Баща му бил предприемчив. Имали варница, пчели, овце. Сеели ръж, пшеница и почти не усетили нищета в онези години на глад и мизерия. 

Малкият му брат Дичо Узунов завършил право преди 9-ти септември и като тръгвал наесен от село бащата му давал две тенекии мед – това му била издръжката.

Столетникът помни две учителки от своето детство – Елена и сестра й Вяра, дошли от Северна България.

Участвал в първата фаза на Втората световна война – в Пирот, Нишки бани, Ниш и град Прикуплие, близо до Белград. Бил куриер в конен взвод. От войната се върнал в навечерието на новата 1945 година.

„Войната е ужасна, жестока. Видях много смърт. 20-ти век беше век на войните и революциите“, казва бай Димитър и изрежда – Първата световна война, Септемврийското въстание, атентата в църквата „Св. Неделя“, съпротивителното антифашистко движение, което подпомагал.  

„21-ви век, – допълва той – е мирен засега. Надявам се, ако има революции, те да са в науката, техниката, постиженията“. Но е притеснен за бъдещето, защото младите хора по думите му не са добре възпитани, липсват им ценности. „Всеки гледа да използва другия, ако има възможност. Всеки се бори за своето, за личното, за общественото малко мислят“ – обобщава с тъга бай Димитър. 

 Създал семейство след войната. Има две дъщери, двама внука и три правнучета. Попитан как е избрал спътничката си в живота, отговаря, че по доброто й възпитание. Създал изключително хармонично семейство. Никога не си повишили тон с жена му.

Споделя, че е бил най-щастлив, когато се събрал със своята любима. Любовта по думите му е нещо прекрасно и хубаво, смисъл на живота.

Много важно за него са човешките отношения, обичта, разбирателството: „Винаги, когато спорим с някой, аз се поставям на неговото място, за да разбера как разсъждава той. Най-доволен съм, когато моето мнение се схожда с мнението на човека отсреща“.

Съжалява само за своята младост, както се пее в песента: „Черней горо, черней сестро, двама да чернеем, ти за твойто листе, горо, аз – за мойта младост“.  

Сега бай Димитър е вдовец. Голямата му дъщеря не се оженила. Завършила българска филология и цял живот била учителка. Малката – Йордана, която му организира тържеството, развива едър бизнес в Пловдив.  Синът й е професор по генетика в Америка. Завършил в университета „Луи Пастьор“ във Франция, станал доктор на генетичните науки. После заминал за Америка по покана на нобелов лауреат по генетика към института „Рокфелер“. Направил поредица открити публикации и сега работи в компания за генетични тестове. Има едно дете. Дъщеря й е юрист в София и има две момчета.

Дъщеря му казва, че винаги е имал режим на хранене, с определено количество, с движение, никога не е пушил, не е пил алкохол. Не яде тлъсти меса, а повече постна храна – плодове и зеленчуци.

„Димитър Узунов е честен, правдив, почтителен – така го знае цялото наше население – каза председателят на местния пенсионерски клуб „Ехо от младостта“.
„В довоенната служба е помагал в замеделието и скотовъдството на неговото семейство. След службата участвал във Втората световна война. Фронтовак. За 12 години бил кмет на Арда – председател на изпълкома на Общинския народен съвет. Ръководел с огромен ентусиазъм. Електрифицирал Гоздевица, Гудевица, Лъгът, Речани, Билянци, Арда и Горна Арда. Негова заслуга е прокарването на 3,5-километров водопровод с водоем за Арда и Гудевица. Бил е и председател на АПК“, допълни той. 

По думите на Йордана Кайкова баща й живял честен и почтен живот с голямо достойнство. Тя му благодари за „мъдрото и спокойно възпитание“, за неговата безгранична толерантност. И му пожела времето бъде благосклонно към него, да го съхрани здрав и бодър още дълги години.

„Убеден съм, че само добър и позитивен човек може да бъде дълголетник и затова не е случайна любовта, на която се радва от всички“, каза кметът на Смолян Николай Мелемов.

Певицата Росица Пейчева се оказа по случайност в селото. Тя се отби на тържеството и без музикален съпровод му изпя: „Да знаеш, майчо, каква съм мома загалил“.

Майор Анастас Велков от Военното окръжие в Смолян връчи на дядо Димитър плакет и грамота от вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. 

Плакет, поздравителен адрес, книга и броеница му подари Златка Петрова – областен председател на Съюза на ветераните от войните.

Цветя, поздравления и подаръци получи столетникът от Областния съвет на БСП в Смолян, чиито представители Рабие Кьосева и адв. Милко Гавазов дойдоха на празника му. Уважение към него изразиха много роднини, съседи, близки от Арда и околните села.

Негов млад роднина изсвири песента за Свети Георги с тромпет.

А сутринта, когато председателят на пенсионерския клуб отишъл да го пита дали му е нужен превоз, за да го свали от високата част на селото, бай Димитър отсякъл: „Ти ме обиждаш. Аз съм още млад и мога да си ходя“.

Facebook Comments
×