Родопчанка в Испания: Тук купуват храна и я замразяват, за да не излизат

Роси Младенова е родена в доспатското село Бръщен. От близо 20 години със семейството си е в Испания. Живеят в област Ла Риоха, в 150-хилядния град Логроньо, където създава и успешно развива бизнес. Има ресторант за готова храна „Мария Еухения“. Тя и семейството й ежедневно се срещат със стотици хора. Потърсихме я да разкаже как живеят по време на извънредното положение в страната с изключително висока заболеваемост и смъртност от коронавирус. 

Роси, Испания към момента е на 6-място в света по заболеваемост и на 4-то място по смъртност от коронавирус. Какво ви е забранено? 

Забранен ни е изцяло социалният живот, който водихме до 14-ти март – излизане от домовете ни, срещи с роднини, приятели, всякакви събирания. Не можем да пътуваме в града и извън него без уважителна причина. Когато се върнеш от магазина или от аптеката, носиш касова бележка. Когато отиваш на работа, получаваш декларация от фирмата за доказателство.

А на път към аптеката и магазина?

Отиваш до най-близкия магазин и до най-близката аптека, които са до твоя дом. Полицаят вижда къде отиваш, проследява те къде вървиш. Нямаш право да отидеш в другата част на града да пазаруваш.

А какво ви е позволено?

Да пазаруваш неща от първа необходимост, да си купиш вестник, да изкараш кучето и да отидеш на работа. Само това.

До паркове и градини може ли да отидете?

Не, не. Те бяха затворени още с обявяването на извънредното положение – на 14-ти март, един ден по-късно от България.

Съобщава се в някои български медии, че на децата вече им е позволено да излизат след 6 седмици вкъщи. Това вярно е?

Не, децата до 14-годишна възраст ще могат да излизат след 27-ми април, по един час дневно, придружени от един родител близо до домовете си, тоест на кратка разходка, в рамките на един час.

Наистина ли са били вкъщи през цялото време?

Да, не са излизали изобщо по никаква причина. По изключение дете е излизало с родител, когато няма на кой да бъде оставено вкъщи. Единствено и само тогава.

А учат ли?

Да, учат онлайн. Годината ще им се зачете. Няма да има ученици, които да повтарят – това е, което аз чух.

Хората негодуват ли срещу ограниченията?

О, да. Има хора, които негодуват. Според мен възрастните хора го приемат най-зле. Възрастни хора, мои редовни клиенти – направо плачат.

Защо?

Защото не могат да си видят децата, внуците. Отразява им се много зле и дето се спекулира, че вирусът е изкуствено създаден, за да се изчисти част от възрастното население.

Това много ги притеснява, не могат да спят, не могат да се хранят. Според мен те го преживяват най-зле. И на по-младите хора им е трудно, че не могат да се видят с приятели, че не могат да излизат на барове, по заведения, на разходки. Но като цяло според мен обстановката е спокойна. Ограниченията се приемат нормално, знаейки, че това е най-доброто за нас. Колкото сме по-дисциплинирани, по-отговорни, по-рано ще приключим с вируса.

Болниците как издържат на толкова много пациенти, вероятно приемат само с коронавирус?

Да, така е. Болницата в нашия град е 7 етажа. Изцяло е адаптирана за лечение на коронавирус. В началото не можеха поемат всички пациенти. Тогава бяха приспособени стадиони и спортни зали, за да могат всички болни да има къде да се настанят. Болниците в началото бяха напълно колабирали. Имаше недостиг на маски, медикаменти, материали, облекла, очила, респираторни апарати – както в много държави. Не достигаше и медицински персонал. Заради това бяха призовани и лекари чужденци, на които не им бяха легалиризани дипломите, да работят. Студентите в последен курс медицина също бяха пуснати да помагат.

Спомена, че цялата болница в Логроньо е била адаптирана за Ковид, а спешните пациенти къде ги приемат?

В главната болница се приемат само спешните случаи. Останалите болни записват час по интернет чрез личния лекар. Когато дойде определеното време чрез личния лекар се прави консултация с лекар от болницата по телефона.

Минало ли е най-страшното във вашия град? 

Това, което коментират медицински работници – мои клиенти, е, че определено нещата са по-добре. Даже казват, че два етажа от болницата са освободени. Дезинфекцират ги и ги подготвят да работят по предназначението си. Болните определено са по-малко, драстично са намалели смъртните случаи. Лекарите са оптимисти. Медицинските работници, които работят в болницата, от няколко дена са доста позитивно настроени. Казват, че се вижда вече светлина в тунела. Вече могат да пият водичка, защо преди не са пили вода, за да не ходят на тоалетна. Нямали са време за това.

Има ли вече съобщения за фалирали бизнеси?

Наистина положението е доста тежко, доста сериозно. Фирмите, които са изцяло затворени, разчитат на спестяванията си, за да покриват разходи и сметки. Положението наистина е много тежко. Песимист съм дали ще оцелеят след това изпитание и да имат капитал да започнат отначало. Не знам как ще се справи малкият и среден бизнес, а вече и големи компании стигат до там да искат ERTE – това е законодателна процедура, която позволява на работодателя да освободи временно работника при налагащи се обективни причини, в случая форсмажорни обстоятелства. След обявяването на извънредно положение работата при нас драстично намаля. Пуснахме работниците на ERTE. При това държавата поема социалните осигуровки и им покрива 70% от заплатата.

В неплатена отпуска ли са?

Не, на трудовата борса са. Там получават 70% от заплатата си, но са с право да се върнат на работа, с договора, който са имали преди. Договорът и трудовият им стаж не се прекъсва. Отпуските и всичко останало, което им се полага, се запазва.

Твоят бизнес е от сферата на туризма, която е най-засегната от коронавируса, а не сте спрели да работите. Как продължихте да работите?

Нашият бизнес е храна за вкъщи. Хората не идват да сядат при нас да обядват и вечерят. Те идват, избират си храната и я носят вкъщи. Първата седмица след извънредното положение наистина беше страшно зле. Затова бяхме принудени да пуснем работниците на RT. Аз, мъжът ми и дъщеря ми останахме поради единствената причина, че обслужваме една фабрика, с която работим вече няколко години и на която даваме храна целогодишно. Обадих се на ръководството, питах ги дали ще работят. Те произвеждат опаковки за лекарства и обслужват фармацията. Казаха, че ще работят. Заради тях аз се чувствах длъжна да не затваряме, за да готвим храна поне на тях. Така беше в началото, след това работата доста се подобри. Освен храната, която готвехме за фабриката, започнаха да се връщат редовните клиенти. Увеличиха се поръчките и по домовете.

Как се пазят вашите хора?

Доставките изцяло се правят от мъжа ми. Колата се дезинфекцира преди всяка поръчка. Той е с ръкавици и маска. Аз съм в кухнята – готвя, и дъщеря ми обслужва. И тя е с маска постоянно. Вярно, че клиентите са доста по-малко от преди, но вземат много по-големи количества. Има клиенти, на които караме храна за две седмици – първо, второ и десерт. Това са 15 менюта. Замразяват храната. След това се обаждат и правят нова поръчка за 15 менюта. Клиентите, които идват при нас, са по-малко, но взимат повече храна, за да не се налага да излизат всеки ден. Взимат готова храна например за три, четири дена, за една седмица.

Взимат готова храна и я замразяват, защо?

Замразяват я с цел да не излизат навън. Колкото по-рядко си навън, толкова по-добре. А всичко, което се готви, може да се замрази. Не знам какво става това, което е панирано и пържено. Нямам обратна информация. Но ми казват клиенти, че всичко е наред с храната. Този, който ми се обажда примерно за 15 дена, ми казва: „В понеделник, вторник или сряда, когато ти е удобно, ми прати храната!“. Аз се подготвям за един от тези дни,а той си преценя кое да замрази, кое да остави в хладилника. Иначе тя до три, четири, пет дена би трябвало да издържи с оптимално качество добре съхранена в хладилника на 3-4 градуса, за повече трябва да е във фризера.

Шефът на националния ни кризисен щаб ген. Мутафчийски стана най-бързо добиващият популярност човек в България – обичан, мразен, ярък като личност. В Испания има ли такъв човек като него?

Такъв в Испания определено е президентът Педро Санчес. Хората са недоволни, негодуват от управлението му, от липсата на адекватни мерки, от късно взетите мерки относно извънредното положение. Не мога да кажа, че е мразен, но масово хората негодуват срещу него. А България с това ме изненада – че реагира навреме, постъпи много правилно и коректно. Сега трябва да се спазват инструкциите, да сме дисциплинирани и отговорни, за да се наслаждаваме колкото се може по-бързо на така жадуваната ни свобода.