Заради побойник променят предназначението на Центъра за деца в Устово

Заради 16-годишния Махмуд, който през септември преби възпитателката си и трябваше тя да се лекува в болница, променят предназначението на Центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца и младежи с увреждания.

Големият проблем в центъра е критичният недостиг на персонал. Той съществувал и преди, но особено се изострил след този побой.

Докладна записка с искане да се промени целевата група – тя да е деца/младежи от 13 до 18 години без увреждания, е внесена за разглеждане в местния парламент от кмета на Смолян Николай Мелемов.

На 21 септември миналата година, още в началото на нощната смяна момчето се заканило, че ще пребие възпитателката Пенка Пойдовска. Тя се обадила на шефката на центъра да я уведоми за заканата. Момчето обаче чуло, че възпитателката се оплаква и на момента решило да й отмъсти. Накарало децата да я заобиколят. Държали я като заложник, без да й дадат да мръдне. Всички се страхували от него, защото знаели какво ще последва, ако не му се подчинят.

По някое време тя все пак успяла да избяга и се скрила в тоалетната. Махмуд тропал на вратата й дълго време. Едно от децата поискало памперс, за да си легне. Това принудило възпитателката да се отключи. Успяла да се промъкне на третия етаж, където е възпитателската стая. Дала памперс на детето и пробягала към съблекалнята, където бил телефонът й. Смятала да се обади на полицията, но Махмуд я проследил. Заблъскал вратата. Жената не успяла да я заключи. Легнала на земята, с гърба подпирала стената, а с крака – вратата. Нападателят й извикал и други деца да помагат. Когато всички заедно заблъскали вратата, тя се отворила и Махмуд я нападнал. Започнал да я удря с лопата по главата с цялата си сила. Възпитателката припаднала, но той продължавал да я удря. Децата се уплашили, започнали да го  да го спират, за да не я убие.

Пойдовска бе настанена в болница с множество травми (средна телесна повреда), а момчето впоследствие пролежа в психиатрия един месец. След това обаче го върнаха обратно в центъра.

От докладната на кмета се разбира, че един от потребителите, проявяващ тежка форма на физическа агресия, многократно е упражнявал насилие над децата и персонала. За периода от настаняването му е нанесъл тежък побой на три детегледачки, социален работник, две готвачки и две хигиенистки, като някои от тях са били хоспитализирани за лечение.

„Последният инцидент (с побоя над 60-годишната възпитателка – б.а.) доби широка популярност и бе отразен както от местните, така и от национални медии. Негативната „слава“ на Центъра за настаняване на деца/младежи с увреждания се разнесе из града и проблемът с набирането и текучеството на персонал на услугата се задълбочи“, се сочи още в докладната.

Налице е обективна невъзможност да се осигури квалифициран персонал, въпреки множеството публикувани обяви за набирането му. Все още няма хора, заявили желание да започнат работа в услугата или тези, които се информират за свободните места, отказват да започнат работа именно в този център, имат нереалистични очаквания или са напълно неподходящи за работата.

При нужда от не по-малко от 9 човека, в момента там работят петима.
Община Смолян има други два ЦНСТ за деца без увреждания. Единият е за малки деца до 12 години в кв. Каптажа. Другият е за деца от 13 до 18 години – в ученическото общежитие.

„Ние фактически ще преместим в Устово настанените в общежитието, защото там базата е позахабена, а в Устово всичко е ново и на много добро ниво. Процедурата ще е бавна, ще минат 2-3 месеца, докато се намерят подходящи места за децата и те бъдат изведени. Чак след това ще преместим в Устово децата от общежитието“, посочи секретарят на общината Момчил Николов.

Той подчерта, че работата с тези деца действително е много трудна.

„Те са отглеждани в домове. Никой никога не ги е прегръщал и обичал. Но те са и с увреждания. Работата с изоставени деца е трудна. Но работата с изоставени деца с увреждания е далеч по-трудна. Те си имат специфики. Има с умствена изостаналост, със Синдром на Даун, с чисто поведенчески проблеми. Имаше дете и с тежко сърдечно заболяване. Едно момиченце почина, не можа да издържи операцията. Опитахме абсолютно всички варианти. Направихме всичко по силите ни. С Международната социална служба търсихме всевъзможни решения, но без специалисти на място не можем да се справим“, коментира Момчил Николов.

По думите му в другия център децата също са расли в институции, но все пак елементът „увреждане“ го няма. „Вие сами съзнавате, че е убийствено да се грижиш за дете с увреждания. Те изискват денонощна грижа. Не може за секунда да го оставиш, а то не е едно. От тази гледна точка просто не достига персонал. Задължително трябва да има социален работник, детегледач, медицинска сестра. Има си и съпътстващи услуги – изхранване, почистване, отопление. Вече не можем да намираме персонал“, подчерта той.

Николов направи сравнение и с дневния дом „Звънче“ в Смолян. Там децата също са с увреждания, но растат в семейна среда. Имат си родители. Обичани са, обгрижвани са откак са се родили. И в това е огромната разлика. Грижата в този център е по-лека. Повечето от напусналите социалния център в Устово са на работа в „Звънче“.

Капацитетът на ЦСНТ за деца с увреждания в кв. Устово е за 14 деца. В такъв случай, по стандарт, персоналът трябва да е от 12 човека, защото грижата е денонощна. А в момента в него работят едва петима.

За другите два центъра за настаняване от семеен тип в Смолян проблем с персонала няма, защото децата са без увреждания.

Facebook Comments