11-класничката Емона Бакалова с дебютен концерт на пиано в Смолян

Дебютен концерт на пиано изнесе 11-класничката Емона Бакалова снощи в Клуба на дейците на културата – Смолян.

И тийнейджъри дойдоха да чуят клавирния концерт на младата дама.
А Емона доказа, че може да прокарва пътища между поколенията.

„Понякога може да се водят диалози без думи и музиката е един нагледен пример за това. Чрез нея човек усеща чувства, които не могат да се опишат с думи… Музиката е портал към безграничен свят на чувства, емоции и спомени, в които реалността не съществува… Когато думите не могат да бъдат казани, музиката продължава да звучи и да говори вместо глас на език, разбираем от всички…“, пише Емона Бакалова свое есе, посветено на музиката.

За 45 минути тя направи пътуване във времето, преминавайки през епохи, стилове  и жанрове с популярни и обичани музикални пиеси – от Фридрих Менделсон – „Песен на венецианския гондолиер“, Вовфганг Амадеус Моцарт – „Вариации върху „Ah! Vous dirai-je Maman“, Yiruma – „Реката се влива в теб“, през Металика -„Nothing Else Matters“, С. Джоплин – „Артистът“, Франсис Лей – Любовна история, Paul de Senneville, за да стигне до „Dark-Eyes Boodie“ на Джералд Мартин.

Подборът на произведенията за концерта е направен заедно с преподавателката й по пиано Мария Марковска.

„В този храм на изкуството в нашия град е събрал такива одухотворени, усмихнати хора. Надявам се, че тази красива изложба, която в момента е експонирана, ще ви достави удоволствие така че да усетите музиката в картините и картините в музиката. Емона Бакалова е едно съвършено младо момиче с много музикалност в себе си, много талантлива и амбициозна. И аз съм много щастлива от няколко години да бъде моя ученичка. Тя заслужава този концерт, за мен това е изключително удоволствие“, каза преподавателката й.

Това е трета поредна концертна проява за годината на класа по музика при читалище „Христо Ботев“ от Музикална школа „Стефан Бончев“.

Накрая на своя първи концерт Емона – дъщеря на преподавателката в ПГИ Ева Бакалова и компютърния специалист Минчо Бакалов, получи много цветя и поздравления за успешното представяне.

А ето и целият текст на есето, написано от Емона и посветено на музиката:

Музиката – форма на диалог

Понякога може да се водят диалози без думи и музиката е един нагледен пример за това. Чрез нея човек усеща чувства, които не могат да се опишат с думи. Мелодията влияе върху човешките емоции, завихря се в танц с тях и танцува до последния си тон, оставяйки след себе си мисълта за своето величие.

Музиката е портал към безграничен свят на чувства, емоции и спомени, в който реалността не съществува. Тя е непринуден разговор между изпълнител и слушател или между двама слушатели. Когато думите не могат да бъдат казани, музиката продължава да звучи и да говори вместо глас на език, разбираем от всички. Музиката е вид общуване, което разпространява красиви изживявания на всички, които са я чули. Понякога музиката играе ролята на втори глас – когато човек не знае как да подреди мислите си в текст, музиката ги подрежда вместо него и ги изразява така, че целият свят да чуе.

Най-специална роля има музиката за този, който я изпълнява. Нищо не може да се сравни с усещането, когато изляза на сцената и публиката затихне, когато седна зад пианото и се освободя от всякакви странични мисли. Докато свиря, аз постепенно им предавам своето послание. Чувайки аплодисментите на публиката, разбирам, че съм успяла да им разкажа своята история, да им покажа своя начин на мислене и разсъждение в една кратка пиеса. Не е никак лесна задача да се откриеш на света, да изпълниш музиката, която извира от сърцето ти. Направиш ли го веднъж, осъзнаваш колко много си губил до този момент – споделил веднъж музиката си с друг, двамата вече говорите на един и същ език, пеете една и съща песен.

От другата страна на изживяването емоциите са също толкова силни и истински. Затъмнена зала, пълна с хора, чува се единствено гласът на изпълнителя, придружен от тихи акорди на пиано и приглушена червена светлина. Изумително как всички, които извън залата дори не биха си разменили и погледи, слушаха сплотени с несдържани усмивки. По лицата на някои се стичаха сълзи. Запленена от музиката, дори не бях забелязала, че държа момичето до мен за ръката. Точно тогава си помислих: каква безкрайна сила притежава музиката! Как правилно подредените тонове и гласът на човек могат да докоснат дълбоко толкова много хора!

Ако хората комуникираха чрез песни, вместо чрез думи, светът би бил много по-добро място за живот. По този начин лъжите биха били сведени до минимум, защото гласът на човек не може да ги спести. Същото е, когато гласът се променя, докато плачем. Много сила и упоритост е необходима, за да скрием тези свои емоции. Невъзможно е човек да промени песента, която се излива от душата му. От друга страна, ако виждахме не външния вид на хората, а тяхната песен, посланията и чувствата им, нямаше да съществуват пречки за социална комуникация между хората, защото идва момент, в който думите просто не са достатъчни да опишат всичко, което трябва да бъде изразено. Музиката няма пол, език и раса. Тя е универсално средство за общуване.

Песента на някои може да е хард рок, на други джаз, на трети мелодичен инструментал. Някои хора дори може да споделят една и съща песен, но чувствата, с които я изпълняват са различни, както твърди барабанистът на Нирвана Дейв Грол – „Това е едно от великите неща за музиката. Ако изпееш песен на 85 000 човека, те ще я изпеят обратно за 85 000 различни причини.“ . Точно това е и идеята на музиката – да преоткриваш нови жанрове, нови хора, нови характери и индивидуалности и да откриеш себе си в тях.

Музиката е ключът към мира и хармонията между хората. Диалогът, който води тя с човека, отваря сърцето му към нови хоризонти и мечти.

Facebook Comments