Д-р Дариткова: Надявам се коронавирусът да ни направи по-човечни

Д-р Даниела Дариткова е завършила е Санкт Петербургския медицински педиатричен институт с пълно отличие. От 2009 г. е депутат от Смолянския избирателен район. Член е на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ. Председател е на парламентарната комисия по здравеопазване и на парламентарната група на ГЕРБ. Потърсихме я за интервю и прагматични съвети след 28-дневния период на карантина, в който преодоля заразата с коронавирус.

Д-р Дариткова, свърши карантината ви и отново сте на линия. Всеизвестно е, че сте работохолик, как издържахте 28 дни вкъщи?

Аз наистина бях в неочаквана ваканция, но успях да си намеря много занимания вкъщи, които обикновено съм вършила между другото или съм изоставила поради липса на време. Поддържах форма. Много неща успях да свърша в дома ми и градината, но имах време също така да чета и да размишлявам.

Имахте ли през този период някакви симптоми?

Не. Когато се върнах във времето назад и анализирах, симптомите ми са били няколко дни преди положителната проба. След като ми беше установено наличие на коронавирус не съм имала никакви оплаквания.

Докато бяхте под карантина къде беше семейството ви?

Аз бях под карантина заедно със съпруга ми и кучето. Синът ми е последна година студент по медицина и е доброволец в инфекциозна клиника.

Сега притеснена ли сте, че може да се заразите отново, ще се тествате ли пак след известно време?

Все още има много неясноти около развитието на заболяването. Аз си направих най-общи изследвания след приключване на карантината. Изследвах се и за антитела. Имам наличие на имуноглобулин G. Ще проследя от интерес какво се случва в следващите месеци с тези антитела. Всички ние трупаме познания за Ковид-19 и всички факти са важни, за да се обобщят, анализират и да се намери най-точното клинично поведение. Смятам, че беше наистина полезен опитът, който се натрупа през тези месеци в една относително спокойна обстановка на нарастване на броя на заразените. В това е големият успех на навременните противоепидемични мерки, препоръчани от Националния оперативен щаб и реализирани чрез решенията на правителството и парламента.

Изненада ли ви съобщението на СЗО, че излекуваните от Ковид-19, които впоследствие са дали положителни проби, са свързани с мъртви клетки, останали в белите дробове след оздравяването?

Аз следя всички съобщения на Световната здравна организация и при тях често пъти има промяна на първоначално заявление или мнение. Това е в контекста на казаното от мен вече, че заболяването е ново. Природата на вируса, макар и известен отдавна, в този му вариант и проявленията, които следват, все още са обект на проучване и трябва да се натрупа достатъчно материал, за да може изводите да бъдат анализирани, класифицирани и обобщени.

Какво бихте посъветвали да направи човек, ако се разболее, но семейството му е многолюдно – как да се справи с това предизвикателство „социална изолация“?

Това наистина създава затруднения. Ако човек е безсимптомен, според моите чисто емпирични наблюдения от гледна точка на моето заболяване, не излъчва достатъчно вируси в околната среда. Тоест, той ако се изолира в една стая, ако това е възможно, и спазва строга хигиена, също може да не е вреден за семейството си. Разбира се, при симптоми по-добре е да постъпи в лечебно заведение. Общините също са предвидили възможности за изолация на пациенти, които са без симптоми, не се налага болнично лечение, в същото време нямат постоянен адрес или нямат къде да пребивават без да застрашават околните. Когато човек е в такава ситуация, се налага карантина и на контактните лица. Тоест, карантината се спазва общо от семейството. Смятам, че наистина това, което решава проблема, е спазването на дистанция и добра хигиена.

Как стана така, че не заразихте нито един човек, предвид многобройните ви социални контакти, а за вируса е известно, че е много прилепчив?

Не е чак толкова зарáзен, както други инфекциозни заболявания. Примерно вирусът на морбили е много по-зарáзен от коронавируса. Много повече хора се заразяват от един носител. Аз смятам, че именно поради факта, че не съм имала никакви симптомни оплаквания от горните дихателни пътища не съм разпространявала вируса чрез кашлица или кихане. В кабинета спазвах всички мерки, ползвах лични предпазни средства. Добре, че не съм заразила и близките си, защото предизвикателството щеше да е по-сериозно.

Всъщност на какво ви научи този 28-дневен престой?

Животът винаги може да ти представи ситуация, която е коренно различна от плановете, които правиш, и да те изненада във всеки момент. За мен беше наистина полезно да имам време да помисля, да анализирам и да пренаредя приоритетите си. Оказва се, че в забързаното ежедневие понякога пропускаме истински важните неща. Надявам се предизвикателството коронавирус да ни промени именно в тази посока, за да може преосмислим кои са стойностните неща в живота, да станем по-човечни и да обръщаме повече внимание на близките и приятелите си. Винаги семейството е било на първо място за мен, но без да му отделям достатъчно време, а с много ангажименти е важно да не пренебрегваш хората, които са ти най-голяма опора. Установих също така колко мотивиращ позитивен заряд ми носи обичта и подкрепата, която ми показаха близки, приятели и пациенти.

Сега, след всичко преживяно, какъв е вашият съвет за маските – кога да ги слагаме?

Аз в началото се доверих на СЗО и смятах, че здрави хора не трябва да носят маски, но се вижда, че може да си безсимптомен носител на вируса, което създава риск. Съветвам всички хора, които са в затворено помещение и им се налага някакъв по-близък контакт от препоръчаната дистанция, да носят маски. Смятам, че три неща са изключително полезни, за да се предпазиш от заразяване: дистанция, маска и добра хигиена.