Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Д-р Френкев: В Смолян имаме специално отношение към кръводарителите, но трябва да се промени законът

Бившият директор на болницата в Смолян д-р Елена Славкова и съпругът й д-р Сергей Сиденко се оказаха сред кръводарителите  с най-дълъг стаж в областта. Двамата имат по над 50 кръводарявания – безусловни и безвъзмездни, чисто благородство. Съпрузите дават кръв напълно безвъзмездно още от студентските си години.

Д-р Васил Френкев е завършил висше медицинско образование през 1975 г. във ВМИ – Пловдив. През 1975 г. започва работа в Обединената работническа болница – Смолян. Придобива специалност „Трансфузионна хематология” през 1980 г. и оттогава до днес – 38 години е началник отделение по Трансфузионна хематология в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД – Смолян.

Д-р Френкев, в Световния ден на кръводаряването какво показва равносметката – колко дарители са нужни месечно на болницата и колко има реално?

Средно на месец кръводарителите в Смолян са над 200. Не уточнявам цифрата, защото варира, даже януари бяха над 300. Това съответства на броя болни, лекувани с кръв и кръвни продукти, съответно възстановяването им, осигурено от близките им и от тези, които идват по желание. Накратко казано, имаме толкова кръводарители, колкото са нужни.

А какво е съотношението между близките и тези, които идват по желание?

Тези, които идват по желание, на месец са 10, 15, 20 . Това значи 10% от всички.

На национално ниво съотношението същото ли е?

Прочетох данни на проф. Фани Мартинова – тя е шеф на Националния център по трансфузионна хематология. Ние сме карали курсовете с нея през 80-те години. На национално ниво е малко по-различно, защото големите кръвни центрове имат и мобилни екипи и ходят в предприятия, където даряват кръв. Там процентът на безвъзмездните дарители се завишава. Ние ако сме на 10%, на национално ниво е 20%. Може и повече.

Защо ги наричате безвъзмездни, имате предвид тези, които ходят да даряват пожелание, а не заради дълг към роднини ли?

Вижте, думата безвъзмездни е в кавички, защото с това малко се спекулира. Много от хората, които се водят официално безвъзмездни, са овъзмездени по някакъв начин, но това става зад гърба ни. Ние не сме свидетели на това кой каква форма на благодарност ползва спрямо тези, които е ангажирал извън кръга на кръвните му роднини. Предполагам, че не минават само с едно „мерси“. Взаимоотношенията между хората са много тънка работа. Истински безвъзмездни също е много относително. Тези 10-15-20 човека на месец, за които Ви казах, някои от тях споделят примерно, че им трябва отпуск два дни или са чули, че ако дарят кръв, ще се почувстват по-добре от високото си кръвно. А онези, които идват и казват: „Искам да помогна на хора в беда“,  се броят на пръсти.

Според Вас какви са основните страхове по отношение на кръводаряването?

Аз не мисля, че страховете са определящи за хората да не се отзовават за кръводаряване. Вярно, че тези, които са дошли при нас, са преодолели страховете си. Те знаят, че ще има боцкане, ще има кръвозагуба. Не това ги спира.

А какво ги спира?

Тук мога само да гадая, не мога да бъда категоричен и да кажа защо тези, които могат да дарят, не идват. Вероятно там се намесват други неща.

За какви заблуди сте чували и знаете?

Имаше заблуда в началото на демокрацията. Сега вече всички разбраха, че дарявайки кръв няма да се заразят със СПИН. Много тънки са моментите тук. Едва ли може да сме правдиви, ако кажем какви са причините хората да не искат да дарят кръв. Но чета коментари, че хора, дарявали кръв, когато им се наложи за тях или близки, никой не им уважава жестовете дотогава. Не говоря за Смолян. Тук имаме специално отношение към редовните кръводарители. Хората са благодарни, че в най-критичен момент сме реагирали адекватно и след това продължават да даряват. тук ние се знаем с хората, които идват да даряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но тук ние се знаем с хората, които даряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но в Пловдив и София нещата не са така. Там кой познава дарителя!? Как да му помогнат!? Аз смятам, че това трябва да бъде уредено законно. Не както при нас да е въпрос на чест. Законът трябва да каже, че на безвъзмездните кръводарители това им гарантира осигуряване на кръв на тях и на техните семейства при нужда. Такава постановка е нужна.

Всички знаем, че кръводаряването спасява човешки живот, но какво става в организма на човека, който дава кръв?

Кръвта е единственият орган, който е течен и се възстановява изцяло. Всичко друго, което отрежем, няма да се възстанови, но кръвта се възстановява. И възстановяването е за сметка на усилена дейност на органите на кръвообразуването. В една доза дарена кръв има всякакви кръвни клетки – млади, стари и умиращи. Когато човек дари кръв, равновесието се нарушава в полза на образуването. Нормално на ден в организма на човек се образуват 50 милилитра кръв и 50 милилитра се разрушават. Но след кръвозагуба или кръводаряване, което е по същество контролирана кръвозагуба, превес има образуването на млади кръвни клетки – с по-добри качества и възможности да транспортират кислород. По този начин организмът се изменя към подмладяване.

А доколко е вярно това, че при даряване може да се уравновеси високо кръвно?

Не зная защо се разпространява това. Може би чистото човешко прагматично мислене е такова – че ако даде кръв, ще му се оправи кръвното. Действително на човек с оплакване от тежест в главата му светва в очите като даде кръв. Но ефектът е ден до пладне. Това не отстранява причината за заболяването. Има други, които получават кръвоизливи от носа. Те като дарят кръв, проблемът им за известно време спира. И това е обяснимо, защото при всяка кръвозагуба организмът реагира с подобряване на кръвосъсирването. Хората, които имат гъста кръв – висок хемоглобин, най-добре усещат кръводаряването. За съжаление не трябва да вземаме поради други рискове. На тях им се предписва лечебно кръвопускане в отделението. Литър-два кръв им се пуска за седмица. Това е начин на лечение, защото гъстата кръв е рискова. Носът – син, очите – червени, на тези хора като се пусне кръв, се чувстват много добре.

А кои са ви най-дългогодишните кръводарители?

Имаме десетки. В болницата имаме семейство кръводарители – д-р Сергей Сиденко и д-р Елена Славкова. Те имат по над 50 кръводарявания. Д-р Сиденко е руснак и не знам дали в Русия имат друго виждане, но те от студентските си години даряват кръв. Дори днес д-р Сиденко пак дойде, но се оказа с по-нисък хемоглобин, защото на 19 март беше дарявал кръв и не се е възстановил напълно. На границите на нормата беше, но му казах, че не трябва. Искам да ви кажа и още нещо. Ако през тоталитарно време някой беше редовен кръводарител, другите му се присмиваха, че е будала. А това беше заради неправилната политика на държавата – даваш не даваш, попаднеш ли в болницата, се осигурява кръв колкото трябва. Това беше грешка. В днешно време редовният кръводарител се ползва с уважение сред неговите близки и познати.

Митове за кръводаряването

Мит 1: Чрез кръводаряване има риск от инфекции и дори заразяване със СПИН.

Факт: При кръводаряване не може да се заразите с каквито и да било болести. Всички игли и инструменти за провеждане на манипулацията са стерилни, а конфигурацията на медицинските изделия за кръводаряване е такава, че не е възможно да се използват повторно.

Мит 2: Кръводаряването е болезнена процедура.

Факт: Даряването на кръв не е болезнено. Ще усетите само убождането от иглата, което е неизбежно.

Мит 4: Не може да се дарява кръв често.

Факт: Неточно. Здравият мъж може да дарява кръв до пет пъти, а жените до четири пъти годишно с минимум поне 60 дни между всяко кръводаряване.

Мит 5: Един човек може да дари колкото кръв е нужно за лечението на негов близък.

Факт: Един човек може да дари 450 мл кръв веднъж на 2 месеца. За една операция на сърце в най-добрия случай са нужни около 3-4 банки кръв от по 450 мл.

Мит 6: Кръводаряването ще отслаби имунитета ми; ще повлияе на кръвното налягане; ще понижи кръвната захар; ще понижи общото ми здравословно състояние.

Факт: Имунитетът на организма не може да бъде засегнат при даряване на кръв. Би трябвало да сте здрави, за да дарите кръв, да не приемате инсулин или други подобряващи здравето препарати.

Мит 7: Кръводаряването отнема много време.

Факт: Цялата процедура на вземането на кръв от момента на регистрацията отнема между 30 и 40 минути. Като по-голямата част от времето е за попълване на медицинската документация. Самото кръводаряване отнема не повече от 10-12 минути.

Мит 8: Пенсионерите не могат да даряват кръв.

Факт: И да, и не. Човек над 65 години не може да дарява кръв.

Мит 9: Не може да дарите кръв преди да сте се нахранили.

Факт: Вярно. Трябва да сте се нахранили добре най-малко 4 часа преди кръводаряване.

Мит 10: След кръводаряване ще се чувствате отпаднали.

Факт: Неточно. Много хора смятат, че след кръводаряване ще се почувстват отпаднали. Това не отговаря на истината. Този мит се базира на факта, че след кръводаряване обема на течности в организма се възстановява за ден, а качественото възстановяване отнема около 3-4 седмици.

Мит 11: След кръводаряване задължително трябва да си вземете ден почивка.

Факт: Неточно. След кръводаряване наистина ще ви дадат бележка, с която може да извините отсъствието си от работа за същия ден, както и за следващия. Ако бъдем реалисти, след кръводаряване може да се върнете към съвсем нормален ритъм на живот, но трябва да се погрижите за следното:
Пийте поне 10-12 чаши вода, включително сокове в рамките на 24 часа след кръводаряване.
Избягвайте излагането на слънце.
Избягвайте да шофирате в следващите 2-3 часа.
Избягвайте пушенето в следващите 2 часа. То така или иначе не е полезно за вашето здраве.
Избягвайте употребата на алкохол в следващите 24 часа.

Мит 12: Не може да бъдете донор на кръв, ако в предходните 24 часа сте приемали каквито и да е медикаменти.

Факт: Вярно. Дори да сте взели само аспирин, не е препоръчително да дарявате кръв. Това може да навреди на самите вас.

Мит 13: Диабетиците не могат да са дарители на кръв.

Факт: Вярно. Да, диабетици не е препоръчително да даряват кръв без значение от вида на диабета и лекарствените препарати, които приемат.

Мит 14: Бременна жена (или кърмачка) не може да дари кръв.

Факт: Вярно. Нито един лекар не би разрешил на бременна жена (или кърмачка) да стане кръводарител. Младата майка може да дари кръв най-рано 6 месеца след естествено раждане.

Мит 15: Може да дарите кръв, ако сте консумирали алкохол предния ден.

Факт: Погрешно. Не е препоръчително да се консумира алкохол ден преди даряване на кръв.

Мит 16: Пушачите не могат да даряват кръв.

Факт: Погрешно. Пушачите могат да са кръводарители, но е добре да се въздържат от пушене един час преди и два след даряването. Това е изцяло за тяхно добро.

Мит 17: Редовното кръводаряване може да доведе до затлъстяване.

Факт: Погрешно. Даряването на кръв не засяга телесното ви тегло.

Мит 18: Вегетарианците не могат да бъдат кръводарители .

Факт: Приемането на постна храна не пречи на акта на кръводаряване. Напротив. Дарената кръв има по-ниско съдържание на холестерол. Вегетарианството не застрашава и кръводарителя. Преди кръводаряване се правят стандартни изследвания за установяване на здравословното състояние и ако показателите не са в норма, кръводаряването не се разрешава.

Facebook Comments