Глупави въпроси за пещера „Дяволско гърло“

Гидовете на пещера „Дяволско гърло“ са опитни, млади и хубави, а другото общо между тях е чувството им за хумор (като приятна гарнитура към вкусно ястие).

Работата им е такава, че се налага да повтарят една и съща лекция по няколко пъти на ден. В летните месеци се стига до посрещане на над 20 групи дневно. Напрежението става доста голямо, защото те не само разказват и  развеждат туристите в пещерата, но отговарят за живота и здравето им. 

А туристите, естествено, са от всички краища на прекрасната ни Родина, и от чужбина. Но със сигурност са от целия спектър откъм наличие на интелектуален потенциал. Едно е общото между посетителите – любопитни са. Някой ще каже, че да питаш няма нищо лошо – да, така е. Нали всички помним: „С питане до Цариград се стига“. Но и въпросите могат бъдат много видове, като например точен, актуален, провокативен, логичен, добър, но също така тъп, по-тъп и най-тъп.

Предлагаме на вашето внимание няколко необикновени истории, няколко интересни диалога с „провокативни“ въпроси в и покрай пещерата.

Триградското ждрело

„Кога е работното време на ждрелото?“ – е най-глупавият въпрос според скромното мнение на автора на този материал.

Може да прочетете и останалите:

Колко неоткрити пещери има в района?

Ние ако ги знаем, няма да са неоткрити! – следва „замислен“ поглед

Коментар на колега:

– Будала, речи му 14 – да ходи да търси.

– Защо са я направили пещерата „Дяволско гърло“?

– Да вадят пари! Направи си и ти една!

Яяяя, какво ждрело! Лелеее, и още едно!

Ооо, то и надолу има, и нагоре има – ждрела да искаш!

Реката от водата ли идва или от водопада?

Водата дали е от реката или от водопада не мога да ти кажа, но ако водопадът е от реката и е мокра, значи е нормално. 

Застанал турист до най-малкия водопад в пещера „Дяволското гърло“ и пита:

– Това водопадът ли е или реката?

Две в едно.

Стоят туристите в сянката на Дявола вътре в пещерата и им разказват за нея. Следва въпрос:

– Тази сянка постоянно ли си седи така?

Отговор:

Когато изгасим тока – изчезва.

Коментар:

  • Аааа, вие сте я наглáсили…!

Влизат вътре, от водопада се вижда малка част, но някои се озъртат и не го виждат. Следва обобщение:

– Водопадът не работи!

И коментар от водач:

– Да, копчето заседна!

Или

– Много вода плащаме за него!

Младо момиче прави скандал защо разрешават да се снима в пещерата, а няма обхват на телефона вътре. Горката, мислела, че като няма обхват, не може да ползва камерата, пък е с телефон за 2 000 лева. И закачката:

Политика на фирмата – само с фотоапарат може да се снима, с телефони не може.

Защо?

Облъчват се прилепите!

Отново подобен въпрос: – Защо няма обхват, сега не можем да снимаме?

Имаше wifi, но прилепите го изядоха.

Спряло е електричеството. Предупредени са от Енергото. Докаран е агрегат и на всеки час – когато трябва да влезе група, го включват. Идва един мъж и пита кога ще се влиза. Водачът му отговаря, че е на кръгъл час и тръгва към агрегата. Туристът отива с него да гледа:

Това машина за въздух ли е?

– Да. (И сипва гориво в агрегата).

Ха, а това сигурно е олио?

Да, дааа, с олио работим.

Човекът и досега сигурно е убеден, че вкарват въздух в пещерата и машината работи с олио.

Влизат в пещерата и възрастен човек пита:

– А в другите зали няма ли да влизаме?

– Господине, няма други зали.

– Не е вярно, аз съм влизáл!

– Добре, аз не съм – примирява се водачът. Всъщност други зали няма.

Преди 2 г. идват пещерняци от Бургас. Решили, че ще се спускат покрай водопада. Но това е национален обект и те са длъжни да направят заявка. Те обаче „пропускат“ това задължение.

Двама мъже, две жени и две деца – по на годинка и на две. Завързали въжета горе – за тръбата, и се спускат четирима човека с две деца, направо бебета. Никой не знае, че са в пещерата.

И какво се получава!? Влиза водач с първа група. Завежда ги в през пещерата, стигат до стълбите и ги изпраща нагоре, а водачът се връща. Чува мъжко викане. Поглежда нагоре – няма хора. Мисли си „Някой се е скрил и ми прави номера“. Все пак да чуваш гласове в пещерата не е нормално. Шубе е. С фенера обикаля цялата пещера – няма никой!

Решава, че може би получава халюцинации., но си премълчава. Как да признае!?

Влиза друг колега. Той пък чува женски гласове, но и той не казва, за да не се шегуват с него, че не си е пил хапчетата.

Влиза трети колега. Той трябвало да придружи възрастна жена по стълбите. И докато се изкачва, вижда завързаните въжета. Шестимата били поне 40 метра надолу. Наложило се да слезе стар пещерняк, който да им помогне да излязат. Накарал ги да подпишат декларация, че няма да влизат повече в пещерата.

„Чак тогава двамата си признаваме, че чувахме гласове в пещерата. Най-интересно щеше да е, ако тези хора бяха успели сами да си излязат и да си отидат без да разберем. Ние и до днес щяхме да си мислим, че чуваме гласове“, споделя единият от водачите.

Питат един от тях:

– Кой го е изкопал това ждрело?

– Гьовренци – отговаря той.

Друг път на същия въпрос отговаря:

Как кой – туристите! Ти знаеш ли колко много минават на ден!? Всеки взема по два-три камъка и го издълбаха.

И се случва така, че в същия момент мъж излиза от пещерата и носи три големи камъка. Минава покрай тях и водачът казва:

– Видя ли – аз какво ти разправям?

Пролетно време, когато навън се готви да вали, вътре в залата с водопада е пълна мъгла и нищо не се вижда.

После се нормализира, но минава време докато мъглата се отдръпне. Като влезеш, в първия момент започваш да се чудиш. Един турист пита:

– Какво е това, бе – мъгла ли е, прах ли е?

Не, бе, чистачката минава след всяка група и е запрашила. След малко ще се оправи.

А чистачката наистина е вътре, но заравя кабел.

Да бе, да… – не вярва туристът.

В същото време чистачката излиза отвътре, носи метла и лопатка. А той:

– Вярно бе, наистина е било прах!

Старци, чули-недочули лекцията, излизат от пещерата и водят следния диалог:

Ти разбра ли, бе? Тук са правùли някви демонстрации.

Какви демонстрации, бе?

– Пускали са некви трупи.

Какви трупи, бе?

Е, как какви – 300 кубика чух аз, бе.

Нищо не си разбрал. Те не знаят водата къде излиза, а ти

– Прилепите с машина ли ги пускате?

– Да, с такава, дето изстрелва топките за тенис. Засилва ги.

Прилепите кълват ли?

–  Кълват, да, хапят.

– Прилепите изкуствено ли ги поставяте?

– Да.

Една рускиня влиза и вижда огромно петно накацали прилепи. Петното е с ширина около два метра. Все пак вътре те са около 60 000 (всяка година ги броят). И тя пита:

Това един прилеп ли е?

Ако това е един прилеп, и аз няма да вляза. Моля ви се, госпожо, дори Батман е по-малък!

Преди 5 г. влиза голяма група деца. Един сладур на 2-3 години:

– Къде е екскурзоводът?

– Аз, отговаря момичето водач.

Жена!? Ужас! – всички почват да се смеят

Тебе кой те научи да говориш така?

Дядо.

И какво ти каза той?

– Че жените не са хора!

И момичето се обръща към всички:

– Добре дошли на цялата група. Разбрахте, че ще ви води жена! Ужас! Но това е положението.

– Тази скала колко е висока?

– 205 метра, но е забранено скачането. Глобата е 5 лева. На последния, дето скочи, още не са му ги взели.

На входа на паркинга към пещерата има огромна реклама на Вълчи камък. Има още по-голяма табела за „Дяволското гърло“, цифрите за работно време са много големи. Идва жена на паркинга и пита:

– Къде е пещерата?

– Вие сте пред пещерата.

– Амиии, никъде не го пише! Аз мислех, че сме на Вълчи камък. Никъде няма табели!

– Извинете, пуши ли се в пещерата?

– Да, само в барчето.

– Има барче вътре!?

– Не, няма.   

Има ли тоалетна в пещерата?

Диалог между турист и водач пред „Дяволското гърло“:

В колко часа ще се влиза в пещерата?

– В 11.

Тука се влиза, горе се излиза, нали?

Да.

Ама ние няма да ходим.

Добре.

Ягодинска как работи?

Със същото работно време, пак на кръгъл час.

– Тя беше най-дългата в Родопите.

– Да.

– Ние и там няма да ходим.

– Добре.

А този, каменният слон, къде беше?

Преди Девин, към кв. Настан.

– Ааа, там преди ВЕЦ-а, от лявата страна, нали?

– Да.

– Знаех си.

Влиза мъж в „Дяволското гърло“ и пита:

–  В коя пещера сме?

Един отива при бара пред пещерата, объркал Вълчи камък и Орлово око, пита:

Значиии, Вълчо око къде се намира?

Той го поглежда и отговаря:

– До Мечи чал.

Техен колега, който е гид на Харамийска пещера, има номер. Колата му е с пазарджишка регистрация. Идва и спира пред касата. Показва се през прозореца на колата и със сериозен тон пита:

– Извинете, къде е пътят за летището!?

– Оттук-нагоре, след пристанището, вляво и си точно на летището – гласи точно толкова сериозният отговор.

– Благодаря ви!

– Моля!

И си тръгва. Всички туристи го изпращат с шокиран поглед.

Туристи пият на барчето бира. Идва една жена и вика:

– Добър ден, момчета, може ли да задам един тъп въпрос: Къде е ждрелото?

Барманът я хваща за ръката:

– Ей, сега ще те заведа! – Качва я нагоре към търговската каравана на Байректарови и посочва:

– Ето ти го!

А тя:

– Знаех си, че е тъп въпросът.

Част от снимките за филма „Съдилището“ са правени в района на Триград. Сцената с убийството я снимали точно над пещерата. Пет пъти хвърляли от върха на огромната скала чучело в реален човешки размер с камуфлажни дрехи. Алпинистите като го хвърлят отгоре, то пада в храстите и дърветата зад караваната.

Патрулки отдолу и отгоре са отцепили движението, за да не минават хора. Събрал се е народ, чакат за пещерата и гледат сеир. Всички разбират, че снимат филм, само един не разбрал.

Отива към водачите и пита:

– Какво става, бе? Какъв е тоя?

– Мани. Изневерила му жената. И глей го сега, будалата – ще се хвърля!  

– Няма ли кой да му каже на тоя, бе – за една жена! Ама не си заслужава, бе, човек. Друга ще си намери!

Водачът му показва алпинистите горе:

Има. Ей ги, психолозите са горе. Казват му, ама не чува: „Не та не, тя ще е и това е!“.

В същия момент отгоре бутат чучелото и в дърветата се чува: „Тряс!“

Старецът:

– Еййй, целият ден ми отиде по дяволите. Как можа бе, човек!? Как можа!?

Прибрал се с убеждението,че е присъствал на самоубийство.

Другият колега пита:

Защо не му каза, че е филм?

А защо да му казвам!? Ей го, сега ще има цял месец да разправя на комшийките какво е видял.

Същият ден.

В продължение на половин час петте чучела са хвърлени долу в храстите. Една жена с кученце минава покрай водач и той й прошепва:

– Дават пет бона да метнат едно куче отгоре.

Тя го държи за каишката – поглежда кучето, поглежда водача, пак поглежда кучето, пак – водача, и казва:

– Не е мое.

Мъж се пуска напред по тролея до пещера „Дяволско гърло“. Жена му се тутка и гидът я пита:

– Хайде, ще се спускаш ли и ти?

– Ами, нямам гащи!

Гидът се обръща към нея:

– Как може така да говориш пред хората. Мъжът ти се отдалечи по въжето и ти казваш, че нямаш бельо.

– Не бе, не бе. Колан нямам.

– Сегааа, между гащи и колан има голяма разлика. Уточнявай, че виж как започнаха да те гледат хората!

Facebook Comments