Гола сеч искат за над 60% болна гора

При над 60% повредена дървесина да се усвоява цялата площ със 100% санитарна сеч. Силно повредените иглолистни култури в съседство с широколистни насаждения да се изсичат със 100% санитарна сеч. Това е най-новото нареждане на земеделското ведомство.

Изискването касае площите с болна гора в областите Смолян, Кърджали, Кюстендил, Перник, София, Пловдив, Монтана, Пазарджик и Стара Загора.

Утре подробности за новите мерки зам.-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев ще разкаже пред журналисти в Ардино. В пресконференцията ще вземат участие представители на Института по гората, Изпълнителната агенция по горите, РИОСВ – Смолян, и др.

В резултат на нападения от корояди и фитопатогенни гъби в страната са регистрирани повреди върху над 280 хил. дка иглолистни гори, като около 113 хил, дка от тях са засегнати от корояди. Нападенията със силна степен са около 75 хил. дка (40 хиляди декара от тях поразени от корояди).

Анализът на земеделското ведомство сочи, че превантивните оздравителни мерки срещу тези вредители и фитопатогенните гъби са ограничени, скъпи и с неясен резултат заради техните биологични особености. 

Най-прилаганото ограничително средство срещу е провеждането на санитарни сечи в нападнатите насаждения.

Още през 2016 г. след констатирано разширяване на разпространението на тези вредители в районите на Смолян, Кърджали, Кюстендил, Перник, София, Пловдив, Благоевград, Монтана, Пазарджик и Стара Загора, от Министерството на земеделието, храните и горите и неговите структури се предприеха необходимите организационни мерки, насочени към бързо усвояване на засегнатата дървесина, както в държавните, така и в недържавните гори.

Всички сили на държавните горски предприятия – работна сила и финансови средства, са насочени за решаване на този проблем, като в засегнатите райони сечта на друга дървесина е сведена до минимум. Въпреки това обаче се наблюдава увеличаване на засегнатите площи и не може да се прогнозира развитието на процеса.

Част от нападнатите насаждения са в трудно достъпни местности за транспортни и технически средства за дърводобив, което затруднява усвояването на повредената дървесина.

В определени райони има недостиг от фирми-изпълнители на сечта и работна ръка.

Във връзка със създалата се обстановка Министерството на земеделието, храните и горите проведе по средата на юни месец национално съвещание с ръководителите на шестте държавни предприятия и с ръководството на Изпълнителна агенция по горите, директорите на регионалните дирекции по горите, на лесозащитните станции и експерти.

На това съвещание са фиксирани основните проблеми и конкретните мерките, които трябва да се предприемат в определени срокове.

Решението за гола сеч в най-силно засегнатите площи е с цел да се намалят икономическите загуби от влошеното качество на дървесината.

Влияние върху разпространението на болестите оказа най-сериозно снежното бедствие през месец март 2015 г. в Родопите.

В резултат на предприетите от Южноцентрално държавно предприятие мерки за спешно събиране и реализиране на повредената дървесина са усвоени над 1 млн. куб. метра паднала дървесина. Това представлява 95% от достъпната инвентаризирана маса. Изводите са, че най-ефективна лесозащитна мярка за ограничаване на развитието на стъблени вредители е сечта на нападнатите дървета и почистване на отпадъците от нея.
Профилактиката изисква да не се оставят дървени материали в сечищата през летния период за повече от един месец, което се прилага в момента, а сечищата да се почистват от отпадъците и сечта.
На база на лесопатологичната прогноза през 2017 г. за усвояване на повредената от корояди дървесина в страната са предвидени санитарни сечи върху 7 900 хектара, от които 3 900 хектара са гори държавна собственост. По данни от държавните горски стопанства обемът на изсъхналата от корояди дървесина в държавните гори е 230 хил. куб. метра, като към края на месец април от тях са добити и реализирани 28%, а освободените площи са 758 хектара.

Към изкуствено възобновяване на тези площи ще се пристъпи, ако се установи, че процесите на естествено възобновяване в тях са затруднени или неосъществими в регламентирания от Закона за горите тригодишен период.
В горските територии се провежда постоянен лесопатологичен мониторинг за установяване динамиката на развитието на популацията на короядите, чрез залагане на феромонови уловки като през 2017 г. в районите на Смолян, Кърджали и Перник са заложени 110 броя.
Други причини, от които съхнат иглолистните гори, са фитопатогенните гъби. Нападението от фитопатогенната гъба в най-големи размери е установено през 2016 г. върху 400 хектара, а през 2017 г. са инвентаризирани нови 4 500 хектара.

Подробности по темата вижте от отговора на министър Румен Порожанов ТУК.

И в стенограмата от негов отговор пред Народното събрание на следния линкhttp://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/52/ID/5763

Снимки: Красимира Георгиева

Facebook Comments