Картина на родопския художник Стайков „Майка бърка качамак“ е купена във Венеция през 1943 г.  

115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНАСТАС СТАЙКОВ – ДОАЙЕНЪТ НА РОДОПСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

Анастас Петров Стайков е един от малкото художници, които могат да се похвалят с успех сред културните, интелектуални среди и широката публика. Отправна точка в изкуството му са родопският бит, култура, багрите на планината с вписващата се възрожденска архитектура.

Анастас Стайков

Роден е на 21 май 1905 г. в гр. Пашмаклий (от 1934-а, Смолян) и е от Харбалийския род, който произхожда от родопското село Левочево. Дядо му Стайко, баща му Петър със своите братя, са дюлгери – гурбетчии (строители), работещи предимно из Беломорието. Майката е домакиня и тъкачка. Тя е скромна и грижовна женица, желаеща Тасо да се изучи.
„Петре, нимой гу прувада негу на рапта. Йе ша да идам. Той има да пее книга”. („Петре, не го пращай на работа. Аз ще отида . Той [Анастас] трябва да чете книга”) – така си спомняше художника за детството, майка си.

И добавяше: „Моят характер тя определяше така: „То Насу ми е млогу добър и йеце руклив”. („Той Насу – галено по родопски на Анастас – ми е много добър и доста сръчен”.).

„Много, много съм рисувал майка. И на руданя, и на софрата, и как ли не. Най-добрата ми работа с нея си остана „Моята майка точи”, пише той.

Още от дете Стайков мечтае да е художник и в един разговор със Златю Бояджиев споделя: „Там, където аз съм роден, друг, освен художник, не можех да стана. Мама тъче, защото е нямало кой да й каже, че подобно чудо се докарва и с четката. В планината всичко е пред теб, трябва само да го пренесеш върху статива. Отдаваше ми се. Най-напред рисувах вместо игра, после да се покажа, накрая рисуването се превърна в мъка и занаят”.

През 1921 г. Анастас завършва гимназията в с. Райково (сега кв. на Смолян) и става писар в Околийския съд на родопския град. Не забравя обаче детската си мечта и рисува непрекъснато, като най-сполучливите си рисунки показва два пъти в читалище „Христо Ботев” – Смолян.

„Моята майка точи”, 1984 – темпер, 79 х 64 см.
Картина от фонда на ХГ – Смолян

Идва 1925 година и мечтата го отвежда в приложния отдел на Художествената академия – София, където учи при проф. Стефан Баджов. През 1929 г. завършва и Анастас вече е първият родопски художник с академично образование. Знанията, получени в България и владеенето на френски език, му отварят вратите на „Академи Жулиен” в Париж.

Две години специализира при проф. Пол Пиер Лоран. Слуша лекции в Сорбоната по История на изкуствата, посещава Лувъра и множество галерии, като обикаля артистичния квартал Монмартър, където се усеща духа на Париж. За да се увери обаче, че светът на изкуството не е концентриран само във френската столица, посещава – Белгия, Холандия, Швейцария и Унгария.

След срещата с френската изобразителна школа и надникването в европейското изкуство, амбициозният родопчанин се завръща в България. Смолян обаче е високо в планината и завинаги остава във висините на душата.

Пловдив е най-близък по разстояние и със „същий бит и дух”, а понеже за художниците няма много работа, Стайков става учител по рисуване и френски език в IV прогимназия „Иван Вазов” в квартала Кючук Париж.

През 1932 г. Анастас се жени за Невенка Арнаудова – дъщеря на българския учител, революционер и активен деец на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Антон Арнаудов.

От този брак през 1933 г., се ражда сина му Петър, който продължава бащиното дело в изобразителното изкуство. В началото на 1945 г. обаче туберкулозата отвежда Невенка към вечността и младият татко остава вдовец – с нахапано от болка сърце. (

Времето минава и художникът свързва живота си Ралица Белева – биохимик и преподавател в Медицинската академия на Пловдив, която го дарява и с дъщеря на име Мария.

Може да се каже, че периодът от началото на 30-те до 50-те години на миналия век е най-усилният в неговия живот.

„Родни къщи” („Къща с цветя”), 1959 – масло, 62 х 71 см.
Картина от фондовете на Комплексен отдел „Изкуство” при Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян

Макар и учител, Стайков неуморно рисува, създавайки неповторими картини от „звездната” си колекция.

В началото на 1948 г. спира да преподава и става художник на свободна практика. Участва във всички изложби на южнобългарските художници и организира свои самостоятелни изяви в галериите на София, Пловдив и Смолян, разбира се.

Стайков има над 20 самостоятелни изложби и многобройни участия в национални и регионални експозиции. През 1943 г. участва в Биеналето във Венеция, а платното „Майка бърка качамак“ е единствената българска картина, приета на биеналето и веднага е откупена.

Към неговите картини има подчертан интерес. Изложбите му се радват на солидна посещаемост, а една в Пловдив е разгледана от над 6 000 души – факт, непознат до тогава.

Родопчанинът е част от художническия живот на Пловдив, любимец е на публиката и платната му не се задържат в ателието.

„Не познавам друг случай с художник, чиято колекция да е изкупена преди още да е експонирана в зала, въпреки „солената” й цена!” – казва за колегата си известният наш художник и председател на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив Цанко Лавренов, който още през 1933 г. настойчиво кани Стайков да се включи в организацията.

Прочее, творческата дейност на Анастас Стайков е разнообразна със специфичен стил, като неговите картини.

Рисува фигурални композиции, интериор, пейзаж, битови сцени, архитектура… Творбите му се отличават с реалистичен рисунък, стилизиран колорит и детайлност, което подчертава осезаемото състояние на ри. Небето е ведро, ясно и винаги в тон с цветовите вариации на синьото. Светлосянката с ярките и летни контрасти от китната зеленина и палитрата на есенните дни е в стила на Стайков и подчертава умението на майстора.

При битовите композиции художникът продължава с мотивите на светлината и самата светлосянка определя специфичното им излъчване. Третирането на прозрачните и леки сенки, чрез степенувания с ясни контурни ограничения, подсказва за романтика в домашния интериор и атмосферата, която в много случаи се усилва от липса на насочено осветление.

Светлината сякаш струи от различни посоки, макар че в повечето случаи има точно зададен източник – често от прозорец. На места има преплитане между битовия и портретен жанр. В тези случаи фигурите са под общия знаменател на пластиката с геометрия на формата, чрез различни декоративни нюанси и дори лицата на моделите не са лишени от декоративното третиране на сюжета. Затова понякога е трудно да се говори за портрет в чист академичен вид…

По–значими творби на Стайков са:

„Родна стая” (1933) ;
„Четиринадесет дома”, 1936 ;
„Родопска невяста”, 1938 ;
„Край Смолян”, 1938 ;
„Майка бърка качамак”, 1942 ;
„Родни къщи” („Къща с цветя”), 1959 ;
„Търколевата къща”, 1979 ;
„ Триградското ждрело”, 1984 ;
„Моята майка точи”, 1984 ;
„Портрет на Николай Вранчев”, 1985 г.

Множество от картините му са притежание на: Художествена галерия, Държавен Архив и Регионална библиотека – Смолян ; НХГ – София, както на други галерии, музеи и частни колекции в страната и чужбина.

Във фондовете на комплексен отдел „Изкуство” при Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян, се съхраняват 4 оригинални негови платна, от които 3 са знакови: „Родни къщи” („Къща с цветя”), 1959 ; „ Триградското ждрело”, 1984 ; „Портрет на Николай Вранчев”, 1985 г. и 8 на сина му – Петър Стайков.

Анастас Стайков работи и твори повече от половин век с всеотдайност, обич и признателност към Родопите. Удостоен е за почетен гражданин на родния си град Смолян и е носител на редица отличия и награди, сред които орден „Св. Св. Кирил и Методий” I степен. Умира на 10 септември 1988 г. в гр. Пловдив.

Водеща снимка: Картината на Стайков „Родопска сватба“, чиято история може да прочетете ТУК
Автор: Ангел Г. Пелтеков, Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян
Facebook Comments