Възкресиха уникат на родопски художник след 60 години забвение

Реставрирана и възкресена за нов живот в Смолян е картината „Родопска сватба“ след цели 60 години забвение.

Авторът Анастас Стайков – първият смолянски художник с академично образование, кръсти своята най-голяма картина „Мома се с рода прощава“ и я показа за първи и единствен път в Пловдивската окръжна галерия през 1958 г.

Творбата влезе в историята на българското изобразително изкуство не само защото е най-голяма по размери – повече от 8 кв. метра, но преди всичко поради изключителния интерес на зрителите, който е предизвикала тя преди 60 години.

„Водена е статистика, продавани са билети. Има книга за впечатления, в която ежедневно е отчитан броят на посетителите. Докато изложбата е функционирала, картината е видяна от 35 000 зрители при нормално посещение на други окръжни изложби в Пловдив максимум от 2000 души“, каза при повторното й откриване в Художествената галерия на Смолян Никола Дамянов – дългогодишен директор на Историческия музей.

„Анастас Стайков рисува картината в продължение на около седем години, а историята й е твърде драматична“, заяви директорът на Художествената галерия Иван Пеев.

„Тя е една огромна композиция от около 80 фигури, която представя извеждането на булката от къщата. Било е характерно и за времето тогава, че са започнали да се случват вече смесени бракове между двете основни религии в Родопите – християнска и мюсюлманска. В случая булката е мюсюлманка, младоженецът е християнин. Вляво се виждат роднините на младоженеца, а вдясно – около къщата, под чардака, се виждат нейните роднини. Това личи по облеклото. Тук има един силен етнографски момент. Но не това е най-важно за критиките, които е получила тази картина. За сюжета, за темата не е имало критика. Критиките са към художествената стойност на картината, към начина на изобразяване, към живописта, към прекалената цветност“, разясни Пеев.

От високо партийно ниво картината била отхвърлена, а вестниците дълго време публикували критични материали. Дълбоко обиден от всичко това, за около 15 години Анастас Стайков спрял да рисува.

Прехвърляли творбата му в Смолян от учреждение в учреждение. Дълги години тя е държана в избите и таваните им. В безобразно състояние е предадена през 1985 г. (27 години след пловдивската изложба) в галерията на областния град.

Творбата преди да бъде реставрирана.

В учителския институт имало домакин като фелдфебел, който посегнал да я реже, за да стане по-тясна. В последния момент  го спрели и я завили в края на руло, за да се побира на избраната за нея стена.

„Зле организирано обсъждане на пловдивската окръжна изложба от 11 май 1958 г. с вестникарска шумотевица“ – така Дамянов окачестви критиките по адрес на творбата от онова време.

„Канонадата открива в-к „Народна култура“ в бр. 18 от 11 май 1958 г. Георги Попов публикува рецензия, озаглавена „Изложба, която радва“:

„В изложбата се налага с големия си размер картината на Стайков „Родопска сватба“. Около тази картина се шуми много и тя наистина заслужава да се говори за нея, за принципните въпроси, които повдига. Длъжен съм първо да кажа, че бях потресен от огромната работа, която Стайков е извършил. Ясно е, че художникът е работил със себеотрицание. Уви, също така съм длъжен да заявя, че този труд е почти напразен. Това е халосни снаряд от голямокалибрено оръдие. Целта не е достигната, защото липсва заряд“.

„Заел се е авторът – продължава той, – да реши една важна задача с освобождаването на Родопския край от вековните предразсъдъци. Стайков се е плъзнал по външно изобразителната страна. Увлякъл се е по пъстротата на дрехите и е забравил, че изобразените в картината герои я решават. Тук въпросът не е в недобросъвестността на автора, а в загубената от него мяра във философския смисъл на думата“, пише Попов.

За факта, че критиката в „Народна култура“ е била поръчана и авторът й Георги Попов е имал поръчение от БКП да напише унищожителна критика, има запазено протоколно решение, съобщи бившият директор на музея в Смолян.

Никола Дамянов

Само една седмица по-късно водещият пловдивски вестник „Отечествен глас“ публикува статия: „За една преценка“. Неин автор е проф. Асен Шопов, чиято реакция вероятно е предизвикана от тенденциозната рецензия във в-к „Народна култура“.

Добре познаващ творчеството на Стайков, проф. Шопов пише: „Без да е агитационен плакат картината „Родопска сватба“ предава сдържан, но искрен патос, не само романтика на една истинска родопска сватба с преоблечени сватбари. От нея струи песента „Ела се вие, превива, мома се с рода прощава“, но и призивът да се преодолее дълбоката пропаст между еднокръвни братя, изкопана от чуждото владичество и религията. Посетителите на изложбата виждат тази проблема и съчувстват на разрешаването, което художникът се опитва да даде. Със средствата на художественото възсъздаване, конкретно и целенасочено при явна идейна приповдигнатост, която осмисля картината, художникът, без да измени на себе си, поставя и оптимистично решава една вълнуваща задача. Зрителите виждат тази задача и не отминават картината“.

На проф. Шопов принадлежи констатацията, че композицията е сложна, но зрителят я приема, не чувства претрупаност и не вижда излишни фигури: „Това значи, че идейната антитеза е правилно диагонално построена и се подчертава с логичен център – младата съпружеска двойка“.

Проф. Шопов е впечатлен от точната анатомия и физиология на великолепния гайдар, на сватбарите и на женските фигури, раздвижени със сдържана и естествена грация на родопските жени.

„Що се отнася до живописната техника не можем да обвиним Анастас Стайков, че е слаб рисувач. Напротив, бихме се радвали, ако и други наши даровити художници си изработят жизнен художествен почерк като този на Стайков и се изразяват в типична заглушена гама от меки светлини и сенки, които напомнят леко повяхнал, но майсторски изработен проблем“, пише проф. Шопов в отговор на Попов.

Авторът на картината Анастас Стайков

В заключение той отхвърля упрека му, че художникът не е типизирал и индивидуализирал образите си. „За хора, които са израснали в Родопите, образите на Стайков са взети от живота“, обобщава професорът.

Въпреки многобройните вестникарски критики, имало искане от чужбина да купят картината, но тя не била продадена от автора с убеждението, че тя е национална ценност.

„Впоследствие е откупена от Окръжния народен съвет“, каза директорът на галерията Иван Пеев.

„Разбрахте вече как е била експонирана на няколко места в Смолян. Накрая от избите на учителския институт и в галерията е пристигнала през 1985 г от самия художник. Накрая той си я бил прибрал. С назначаването ми за директор през 2012 г. с мен се свърза дъщерята на Анастас Стайков – Мария, която живее и работи в Австралия. Каза ми, че тя ще помогне при реставрирането на картината и представянето й отново. Когато започнахме да проверяваме, установихме, че не се води на галерията. Няма я записана в нашите книги. Явно не е била предадена както трябва с нужния протокол. И картината беше ничия. След това я записахме с инвентарен номер“, посочи Пеев.

Започнали да търсят пари. Първоначално Мария Стайкова осигурява средства от фонд „13 века България“.

Първият етап от реставрацията представлява дублиране на картината с второ платно, купуване на рамка и изглаждане. 

„Картината беше много повредена, защото е прегъвана един път на две, след това още на две места. И най-лошото – била е навита на руло с живописния слой навътре. По този начин се пука грундът и пада живописният слой. Вторият етап – чувствително по-скъп, беше платен с проект, който защитихме пред Министерство на културата. Реставраторите – екип от 4 човека, работиха по нея близо 2 години. Сега сме я експонирали в зала №3, защото това място е най-подходящо за нея. Стената отговаря на размера на картината. Тя е огромна – 4 метра на 2,50 м. С рамката е още повече. За тази картина е нужна дистанция да се разгледа. И ще остане вече тук. Това е мястото й“, подчерта Пеев.

Според Дамянов картината не е само злободневно интересна. За мнозина тя е и ще остане внушителен паметник на романизирана история и одухотворена етнография.

„Погрешно ще бъде да считаме, че творбата на Анастас Стайков е архивен художествен документ на една отминала епоха. За зрителите картината е и оръжие, с което художникът ясно и целенасочено подпомага българската национална спойка на българи християни и българи мюсюлмани в Родопите. Затова ще допринася за в бъдеще и реставрираната картина и нейното показване в тази хубава зала ще извърши изключително голяма възпитателна дейност сред родопското население“, смята Дамянов.

Автор: Анита Чолакова – Actualno.com

 

Facebook Comments