Кметът на Златоград:  Инвестиционната ни програма за 2020 г. е за над 10 милиона лева (интервю)

Визитка: Мирослав Янчев е кмет на община Златоград от 2007 г. насам, четвърти мандат Той е завършил магистратура по „Управление на бизнеса“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“. Преди да спечели изборите преди 13 години е бил управител на „Дружество за заетост и структурно развитие Златоград-Кирково“. 

Г-н Янчев, предлагате проект за изграждане на нов кооперативен пазар, от кога датира тази идея?

Предлагам да разглеждаме въпроса в две направления. През 2008 г. възложих изработване на концепция за централната градска част. Тогава екипът проектанти предложи вариант как да изглежда кооперативният пазар на града, да е достъпен, атрактивен и съобразен с новите изисквания като цяло в съседство на джамийското настоятелство. Тогава част от населението на Златоград даде отпор в публичното пространство. Джамийското настоятелство предложи да не се прави кооперативен пазар на това място, благоустрояването да стане по друг начин.. Екипът тогава даде ново решение в 3D-измерение и предложи парк. Когато се говори за парк ние може да закрием сегашния пазар, за нов кооперативен пазар най-удачното място пак е в центъра, където се намират две самосрутващи се сгради.

 Чия собственост са те?

Общинска. Те са пак в центъра, зад площад „Свобода“, златоградчани го знаят. Близо е до парка, но не е за негова сметка. Моята логика и на екипа, който разработи тази идея, е да вкараме зеленина в съществуващия пазар. Той се отваря, уточнявам, само в понеделник и петък, и го изместваме. Идеята е новото място да е достъпно, да има място за паркиране и за клиентите, да няма този хаос, който сега съществува, да се осъществява търговия и в лошо време. И с тези два проекта Златоград да завърши изцяло централната градска част. Тук е мястото да кажа, че когато планираме благоустрояване на съществуващия пазар и превръщането му в място за отдих, ние задължително трябва да мислим и за място за търговия, тоест за кооперативния пазар. Затова двата проекта се разглеждат едновременно. Те се правят с една цел – да има Златоград приветлив вид и за търговия с достъпна площ, в същото време да направим още едно място за отдих, още един парк. Екипът на тези два проекта, които вече са част от инвестиционната ни програма,  е предвидил бонус за джамийското настоятелство. Ще предложат благоустрояване на тяхната площ, съобразно изискванията им така, че да е свързана с общата визия за централната градска част.

Общинският съвет какво казва за всичко това?

Аз много се радвам, че за първи път откак съм кмет стана реална дискусия по тази тема, когато се обсъждаше общинският бюджет. Присъстваха представители на мюсюлманското настоятелство, имаше коментари от граждани, въпроси общински съветници. Доста надълбоко влязохме в тази тематика и смятам, че вече я изчистваме, защото 15 от 16-те присъстващи съветника одобриха бюджета, само един гласува против.

Опции за финансирането на тези проекти?

Има два варианта. Единият е с европейски средства от предстоящия програмен период, но за да влезем в него, трябва да имаме готови проекти. Те да са подготвени, обсъдени, да има влязло в сила разрешение за строеж, а не когато излезе мярката, да се чудим какво да правим. Ще се търсят и други форми, но без проект не може да се кандидатства, а ние в тазгодишния бюджет сме заложили средства за тази цел.

МРРБ отново увеличи бюджета за саниране на блокове, община Златоград също е в поканата. Вие ще се възползвате ли?

Ние вече имаме 56 сгради, които са засегнати от Оперативната програма „Региони в растеж“ и от Националната програма за енергийна ефективност. Санирани са частни многофамилни жилищни сгради и държавни административни. Сега имаме пълна проектна готовност за още 38 сгради. Тук има осем блока за новото саниране, останалите са многофамилни къщи. Ние ще разгледаме всички проектни предложения, направени от различни екипи, ще ги редуцираме, за да стигнем само до задължителните мерки, които гарантират енергийна ефективност. Тоест, ако има някакви допълнителни опции, като екстра, ние ще ги редуцираме, за да стигнат парите за повече обекти. Възможностите, които има общината, са за три проекта на обща стойност 4,5 млн. лева.

Всеки от тях колко обекта ще съдържа?

Това ще покажат изчисленията. Различните екипи, които са проектирали тези 38 сгради, са дали различни цени на изолация и дограма. Ние ще ги уеднаквим, като се съобразим с пазарните проучвания, които сме правили до момента. Така ще паднат бюджетите и ще можем да кандидатстваме с повече къщи. Златоград и Ботевград влизаме с малко ограничение и тепърва ще видим какви резултати ще постигнем. От тези  4 проекта, по които вече работим с управляващия орган на ОПРР, ще се опитаме да изпълним поне два , за да можем да сключим договори за нови, ако бъдем одобрени. Това е така, защото ако не приключим на 100% два проекта, няма как да сключим други договори. Пред нас стои предизвикателството не само да вкараме нови проекти, но и да отчетем вече започнатите.

Споменахте, че бюджетът на общината е приет, той какъв е?

Рекорден бюджет като план. Иначе имаме подобни отчети, но стартът сега е много висок. За малка община това е добра възможност за инвестиции. Около 22 милиона лева е рамката. Надявам се, когато го отчитаме, да е по-голям. Рекорден е, защото инвестиционната ни програма е на стойност над 10 милиона лева, от които над 7 млн. лв. са европейско финансиране.

Кои са най-важните инфраструктурни обекти, тъй като това е частта, която се усеща от хората?

Улици и пътища. Завършване на енергийна ефективност на сгради, енергийна ефективност чрез въвеждане на ново осветление във всички населени места. Имаме проектиране на абонатни станции за минералната вода. С този проект даваме 100% решение за интегрираното използване на минералната вода – не само за отопление, но и за балнеология.

Започва изграждане на нов ГКПП Рудозем – Ксанти, как се приема този проект – като конкурентен на ГКПП Златоград ли?

Не, не като конкурентен. Ние знаем много добре, че пунктът в Златоград изигра изключително важна роля в период, когато нямаше ГКПП между Гоце Делчев и Свиленград. Той даде сериозен тласък на българо-гръцките взаимоотношения в този 370-километров диапазон. После се отвориха Ивайловград и Маказа. Смятам, че Рудозем ще има изключително значение за региона, дори за България, защото по смисъла на спогодбите това е пунктът, който трябва да отвори търговските взаимоотношения, не само туристическите. Очаквам той да изиграе много по-голяма роля. Дори Златоград да остане с регионално или местно значение, той си е нужен. Рудоземският ще повлияе за развитието на бизнеса и търговията с превоз на стоки. Да уточня, че през Златоград, Маказа и Ивайловград не могат да минават ТИР-ове и автобуси с пътници, а само леки коли и микробуси. Тук ролята на областния управител и на правителството, както и доброто партньорство с Гърция, което се поддържа от години, трябва да се отбележи , защото ще даде своето отражение занапред. Аз съм оптимист и го гледам не като конкурентен, а като нова възможност, изключително важна за бизнеса и региона.

Доста културни събития имате всяка година, кое от тях привлича най-голям интерес?

Няколко са със сериозна посещаемост. Целта ни с тези събития да покажем на гостите бита, културата, фолклора, традициите в района – Дельови празници, празник на чевермето, възстановки, Трифониада, Скариада. Местният бизнес с помощта на общината се опитваме да създадем настроение не само на гостите, но и на местното население. Това са празници, които всъщност дават добавена стойност и за бизнеса в сферата на туризма, а и на икономиката като цяло – с пълни хотели, с пълни ресторанти. Отделно това е реклама за нашия регион.

Facebook Comments