Министър Павлова издаде разрешително за строеж на ГКПП Рудозем-Ксанти  

Разрешително за строеж на ГКПП Рудозем-Ксанти и подхода до него получи областният управител на Смолян Недялко Славов от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Документът е с вчерашна дата – три дни след като е било подадено заявлението от Славов. Предстои той да бъде публикуван в Държавен вестник и 14 дена по-късно да влезе в сила при липса на обжалване. Това стана ясно днес от изявление на Славов пред журналисти.

„На 12 декември входирахме заявленията за одобрение на техническите проекти и искане строително разрешение. В рамките на три дена то беше издадено, като през тези три дена бяха набавени документите, изискани от страна на МРРБ. Подготвени бяха становищата по работния проект от страна на агенция „Митници“ и „Гранична полиция“, за което искам дълбоко да им благодаря, тъй като се справиха за часове“, посочи той.

На практика с разрешителното се слага край на подготвителната работа по обособяване на обекта, проектирането му до отваряне на процедура за строеж. Сега на дневен ред е обявяване на две обществени поръчки – за строителство и строителен надзор. Предвид стойността на обекта – около 13 млн. лв., техническата документация за трябва да мине на предварително съгласуване от Агенцията за обществени поръчки, обясни Славов.  Но подчерта, че само по себе си свършеното до тук е невероятно, дори да звучи пресилено, защото сроковете, в които е станало, са изключително кратки. 

Областният обясни, че по график пунктът и подходът към него (участък от 1 км – б.а.) трябва да са изградени до 2018 г., но срокът за пускането му в действие е 2019 г. Дотогава трябва и гърците да изградят пътя от Димарио до границата с България.

Славов изрази надежда със същите темпове да се върви работата и оттук-нататък, за да се сбъдне дългогодишната мечта на родопчани.

„Предприели сме и по-масирана информационна кампания в гръцките средства за масова информация – да се говори повече за пункта, да се подготвя общественото мнение, упражнявайки обществен натиск за по-бързата реализация на проекта от тяхна страна. Знаете, че в крайна сметка дори да направим граничния пункт и пътищата от наша страна, сме зависими от темповете, с които те строят пътната връзка на тяхна територия“, уточни управителят.

От изказването му стана ясно, че гърците за втори път отлагат датата за обявяване на обществена поръчка за строителство на техния път. Според него обаче обстоятелствата са обективни. През август месец там е излязла промяна в законодателството, според която задължително трябва имотите под обекта за строителство да бъдат отчуждени, тоест платени на собственика.

Това според него ще ги забави с още около три месеца. Последният срок, който дават от там, е за обявяване на поръчката през януари-февруари.

Поръчката за строителство на пункта и подхода към него от наша страна също се очаква да се обяви тогава и а при липса на обжалване, да приключи с избора на изпълнител в рамките на 5-6 месеца. 

„Тоест, имаме си достатъчно рискове до тогава. Трябва да бъде финализирана също и обществената поръчка в пътната агенция за строителство на пътя Средногорци-Рудозем“, допълни Славов. Тази отсечка също е подход към бъдещия пункт.

„Поздравявам областната администрация като напористи служители, благодарение на които в такива кратки срокове се извърши отчуждаване, извърши се проектиране с 10 части по проекта и всичко се канализира в такъв кратък срок. Аз съм свидетел от 1986 г. за първи път сме водили министри да лобират за откриването на пункта. Това е един героизъм на служителите на областна администрация“, заяви арх. Антон Иванов, който е участвал в проектантския екип на пункта. По думите му Славов е постигнал върха в неговата кариера на областен управител, защото едва ли друга областна администрация може да се похвали с такива успехи в такова кратко време.

„Първоначалното решение на пътната връзка от гръцка страна беше с наклон от 8 на сто, но на такъв наклон ГКПП не може да се устрои. Това наложи преработване на пътната част. „Пътпроект“ много експедитивно и бързо си свършиха работата. Нашият пункт ще бъде с 4 ленти в двете посоки, с много модерен 30-метров рентген, който може да сканира товарите. Всички съвременни технологии, които са предвидени в митническото обслужване, ще бъдат на нашия пункт“, посочи арх. Иванов.

„От гръцка страна имаше срок до 17 март да бъдат завършени всички процедури и да има в сила договор за изпълнител. В Гърция обаче през август настъпи промяна на Закона за териториалното развитие по искане на министър председателя Ципрас, една от промените беше да не се отпочва строителство без да са изплатени обезщетенията на собствениците на земята и без да са постъпили парите по техните сметки. В Гърция има страхотен натиск за искане за инвестиции и от бюджета, и от Европа. И Ципрас въведе тази промяна, за да си поеме глътка въздух. По тази причина се оказа едно закъснение у нас между 3 и 5 месеца“, отбеляза Георги Чилингиров – председателят на Българо-гръцкото дружество за сътрудничество  в Смолян, който неизменно превежда разговорите между ръководители от Смолян и Гърция.

Според него благоприятното е, че повечето земи в този район са държавни, малко са частни.

„Важното е, че с последните действия, които се предприемат, ние успяхме в Гърция да се убедим, че въпросът за пускането на този ГКПП се знае от населението не само на Ксанти, но и от цяла Източна Македония и Тракия. Преди това нямаха информация, а това е много необходимо в настоящия момент. Славов има няколко публикации, в това число в един от най-силния в района местен ежедневник, изявления по интернет, срещи на изложения. И обратно до нас стигна един отзвук от населението, че очакват да стане със сигурност този обект. Появи се едно изявление на един бивш радетел на този проект от 1996 г. Згуридис , който беше зам.-председател на парламента, сега е част от управляващата коалиция в Гърция и координатор за Ксанти. Той даде изявление, че този път ще се изпълни със сигурност. Аз специално не виждам начин на обрат в развитието на този проект. Има споразумение за три години срок, в който трябва да бъде завършен обекта. Фондовете са осигурени от гръцка и от наша страна“, каза Чилингиров.

Facebook Comments