Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Областният управител на Смолян:  ГКПП трябва да е готов догодина, пътят от Димарио – също

Недялко Славов е областен управител на Смолян от 2014 г. Магистър по икономика е от Икономическия университет във Варна. Бил е депутат в 41-то Народно събрание. Има собствен бизнес, свързан с консултантски услуги. Бил е общински съветник в Златоград и заместник-областен управител на Смолян до влизането му в парламента през 2011 г. 

Г-н Славов, финализирахте процедурата за възлагане на строителството на ГКПП Рудозем – Ксанти. Кога започва работата на терен?

Поръчката за строително-монтажните работи е възложена, трябва да приключи и изборът на консултант или строителен надзор. Очаквам това да се случи до края на месеца и ако няма обжалване, отпадат всички пречки за започване на същинското строителство. Държа да подчертая, че нямаме закъснение. Дейностите на партньорите по този проект общо взето вървят успоредно. Очаквам при добър развой и липса на пречки в строителството пунктът да е готов догодина през май месец и тогава да се говори за отваряне. Тогава се очаква да приключи и работата по строителството на пътя от Димарио до гръцко-българската граница от гръцката Егнатия Одос. Когато има изграден път, изграден пункт, тогава можем да говорим за отваряне на граничния преход.

Какво ще представлява обектът?

Както знаете, самият пункт, съгласно спогодбата между Гърция и България, е предвиден за всички видове автомобилни превози и товари. Това е нееднократно подчертавано от моя страна, тъй като аз виждам единствено тази  възможност за съживяване на икономиката в региона. Преминаването на автобусите да даде възможност за повишаване на туристите, съответно на приходите от туризъм в нашия регион. Съгласно спогодбата, пунктовете за преминаване на всички видове превози и товари имат своята специфична организация, която се състои в отделни ленти за преминаване на автобуси, товарни камиони, създаване на условия за щателни митнически проверки. Всичко това е предвидено в граничния пункт както за влизащите, така и за излизащите от България.

Колко ленти са в проекта?

По пет в двете посоки. Две за леки коли, една за камиони, една за автобуси и една резервна.

Осигурено ли е финансирането за обекта?

Част от финансирането е от програмата за трансгранично сътрудничество Гърция – България. След приключване на процедурата за избор на строителство, след като са ясни ценовите параметри, от моя страна са направени постъпки към министъра на финансите и към министър-председателя Бойко Борисов. Очаквам процедура по издаване на постановление на Министерския съвет. Така, че допълващото финансиране ще бъде осигурено от държавата.

По кои от подходите към пункта се работи на този етап и какво предстои?

Отварянето на граничния пункт ще промени изцяло организацията и трафика на територията на областта. За това ние се подготвяме отдавна, създавайки условия за по-добро придвижване на пътуващите. Към Рудозем през годините бяха основно ремонтирани участъци до и след Средногорци, които водят към Рудозем. Преди две години беше изпълнен и пътят Смилян – Рудозем. Сега от АПИ е обявена обществена поръчка за проектиране на третата връзка между областния център и Рудозем – през връх  Средногорец и село Фатово. Целта ни е всички подходи към пункта да бъдат изцяло рехабилитирани. В момента със средства от програмата Гърция – България се рехабилитира последният участък Средногорци – Рудозем. Предвиден е за изграждане и обходният път на Рудозем, който ще изведе трафика към граничния пункт извън общинския център. Доколкото знам, има решение за избор на изпълнител за строителството и надзора, в момента текат сроковете за обжалване. Обектът е разделен на две позиции. Едната е изграждането на обходния път, а втората е за изграждане на едно сравнително голямо мостово съоръжение, което да прехвърля трафика през река Чепинска на изхода на Рудозем в посока юг към граничния пункт. Конкретно за пътя Средногорци – Рудозем мисля, че строителството трябва да завърши в края на тази година.

Обектите от републиканската пътна мрежа, които стартират тази година?

Тази година се очертава изключително активна в реализацията на пътни проекти в област Смолян. Освен финансираните по ТГС обекти, подчинени на бъдещия нов граничен преход между Гърция и България, на наша територия се изпълнява и най-дългият лот от инвестициите в републиканска пътна инфраструктура от ОП „Региони в растеж“. Това е пътят Смолян – Девин – Михалково – Кричим, който се намира на територията на Смолянска и Пловдивска област. Изключително важна пътна артерия, особено за общините от западната част на областта. Самият проект е разделен на етапи, но е радващо, че обществените поръчки по тях са възложени. В участъците между Девин, Михалково и границите на Смолянска област напредват строителните работи. Работи се също и в лота, който е изцяло разположен в Пловдивска област. Очаквам догодина да е изцяло реновиран пътят Девин – Кричим, който е наш поет отдавна ангажимент. По обекта има концентрация на техника. Дейностите стартираха преди около два месеца и вървят по график. Наскоро беше определен изпълнител и за последната позиция, която е за участъка между Стойките и Девин, където се предвижда пълна рехабилитация. Тук за отбелязване е, че проектът включва също изцяло ремонтиране на тротоарите и асфалта от края на околовръстното на Смолян до езерото „Рибката“. Това е входът към областния град от вътрешността на страната и откъм Девин и Пампорово, така че залагаме на качествено изпълнение.

Обявихте за проектиране реконструкцията на 35 км. водопровод към новия язовир „Пловдивци“. Какви са плановете за водоснабдяване?

Това е важна крачка към водоснабдяването от яз.“Пловдивци“. Освен да бъде рехабилитиран съществуващият водопровод до Мадан с дължина 27 км е да се изградят водопроводи към близките населени места, покрай които минава, за да можем по най-бързия начин да ги снабдим с вода от новоизградения язовир. Освен общинските центрове обект на проектиране са и селата Средногорци, Елховец, Пловдивци, Войкова лъка. Затова се предвиждат и отклоняващи водопроводи до главните резервоари на тези населени места. Преди проектирането направихме прединвестиционно проучване. Внимателно беше анализирано какви размери и видове тръби е най-подходящо да се заложат за рехабилитацията и на разходите, необходими за строителството. Надявам се поръчката да приключи успешно и работният проект да бъде изготвен в рамките на тази година. След това ще търсим възможности за реализация на самото строителство. Това е сравнително дълъг процес и аз не искам да създавам нереалистични очаквания, че след пускането на язовира ще захраним населените места.

Яз. „Пловдивци“ въведен ли е в експлоатация вече?

Мисля, че остават около десетина дни работа по изграждане на електропровода, който е последната пречка за въвеждането на язовира в експлоатация. Очакванията са това да стане в началото на лятото.

„ВиК“-асоциацията в Смолян бе една от първите консолидирани в България, със спечелен пилотен проект за втори воден цикъл на областния град. С какво технологично време разполага той за изпълнение?

Той трябва да бъде реализиран в рамките на действие на ОП „Околна среда“. Нашето желание е колкото се може по-бързо, но не можем да предвидим колко време ще отнеме преди да приключат обществените поръчки. Знаете, че със стартирането на обществените поръчки започнаха и обжалванията. Тази инвестиция е изключително необходима и очаквана от населението на Смолян. Моите очаквания са след като се възложат поръчките в рамките на две години обектът да е изцяло завършен, това означава най-рано 2020 година.

Всички обекти, за които стана въпрос досега, на каква обща стойност са?

70 млн. лв. са лотовете по ОП „Региони в растеж“, 11 млн. лв. е пътят Средногорци-Рудозем, 7 млн. лв. е обходът на Рудозем, 18 млн. лв. е проектът за ГКПП, 80 млн. лв. е водният цикъл. Общата им стойност е 186 млн. лева като обекти за над 100 млн. лв. са с избран изпълнител. Само водният цикъл е в процес на възлагане.

Facebook Comments