Отново изгоря къща в Момчиловци
Къща на семейство от Момчиловци е изгоряла снощи близо до изгорелия през март месец 2016 г. дом на приемната майка Роска Николова, става ясно от пост на кметицата Сийка Суркова.
Във фамилната къща на бездомното вече семейство Костадинови са били шест човека – възрастни майка и баща, двамата им сина, внучката с малкото й момиченце на по-малко от две години.
„Някога питали ли сте се какво е общото между пламъците, политиката и Св. Мина? И да не сте се, ще ви кажа. Момчиловци е общото. Поредният голям пожар остави без дом цяла фамилия снощи. Покривът изгоря като факла, целият трети етаж също, въпреки бързата намеса на пожарникарите, на които обаче им трябват 30 мин., за да дойдат от Смолян. Сърдечно им благодарим за бързата и адекватна реакция! Останалите два етажа са обилно напоени с вода. С две думи – не става за живеене“, пише Суркова.
И по-нататък обяснява:
„Знаем си урока тук – камбанен звън тревожно възвестява пожара и събира цялото село край пламъците, първите подават сигнал на 112, всеки пита хората от къщата навън ли са, добре ли са, смелите доброволци застават в първите редици /някои от тях са по къс ръкав при минус 2 градуса, от бързане не успели да се облекат/, с риск за живота си изнасят между пламъците каквото могат, пълни се вода, ограничава се огънят да не запали гората и търсим в множеството тези, които до преди 10 мин. са имали дом. Дом – топъл, уютен, граден десетилетия, събрал целия им живот. Роднини ги приютяват, докато се устроят отново, обявяваме мащабна дарителска акция и им помагаме да влязат в нормалния ритъм на живот. Както казах, знаем си урока.
Но животът им вече няма да е същият. Един огнен ад ще се прокрадва в мислите им, ще отприщва сълзите им и ще нашепва благодарност към Бога и Св. Мина – Светецът, който почитаме днес, и който ни помага лошото да се „разминава“.
Няма пострадали хора, това е най – важното, шепне цялото село. И тревожно поглеждат към изгорялата снощи къща, застанала редом до друг опожарен преди 2 г. дом в съседство. Зловещо! 
„Кмете, трябва пожарна! Отиде къщата докато дойдат от Смолян. Нали правихме подписка, какво стана?“, питат притеснено с осветени от пламъците лица хората на пожара.
Това с пожарната е цяла сага. Двегодишна сага, започнала при пожара отсреща. И чакаща финала си от м. март т. г., когато лично говорих с гл. комисар Николов и той разпореди в Момчиловци да има пожарна. Стара. Излязла от употреба. Но пожарна, с която да се реагира в първите минути като лумне огънят. Кметството не може да я поиска, трябва да го направи Общината. И го направи. Сега месеци наред чакаме да ни я даде, след като мъже от Момчиловци я ремонтираха в двора на пожарната в Смолян. И заявиха готовност доброволно да я поддържат. Защото не веднъж са минали през огнения ад и не се знае за кого е отредено да е следващият. И защото знаят, че бюрокрацията няма нищо общо с човешкия живот. А за всички нас, на които са гласували доверие, човешкият живот и добруването на хората трябва да е в центъра на политиката, която правим.
Преди месец 200 кметове на малки населени места излязоха на протест заради обезвластяването им във всякаква форма. Утре имат среща с премиера Борисов. Дано нещата да се променят!
„Кмете, пак трябва да направим курбан“, напомня блага възрастна жена след пожара снощи. Ще направим, казвам, и се моля Бог да пази Момчиловци и Св. Мина да закриля жителите му!“.