Престъпно ли е подаването на неверни декларации на КПП? – отговори от Адвокатска кантора „Рашков & Крумовски”

Има ли опасност от наказателно преследване, след неистинно деклариране при преминаване на КПП по време на извънредното положение?

Макар, предвид неясните указания, противоречивите и често прекомерни мерки, генезисът на проблема да стои далеч извън наказателното право, това става все по-често задаван и дискутиран въпрос, на който следва да бъде даден отговор.

Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която се налагат сериозни ограничения в правото на свободно придвижване между населените места. Заповедта в тази и част е изменена и допълнена със Заповед № РД-01-153/25.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, като са добавени още допълнителн освнования за право на преминаване през КПП. След изменениетото, гражданите имат право да пътуват само в случаите на неотложност на пътуването, наложено от:
полагане на труд в населеното място; здравословни причини на пътуващия или негови близки; завръщане на настоящия или постоянен адрес или на друг адрес, на който лицето пребивава, който е различен от постоянния или настоящ адрес; необходимост за полагане на грижи за роднини или близки, когато те живеят в населено място различно от постоянния или настоящ адрес на пътуващия; необходимост от снабдяване на себе си или лица за които пътуващият полага грижи, със стоки от първа необходимост, когато в населеното място по техния постоянен или настоящ адрес липсват аптеки или търговски обекти, от които, да се снабдят с тези стоки.

С ал.4, въведена с изменението, се посочва като средство с който да се удостоверяват част от горните обстоятелства(по т.3 от Заповедта), „декларация от лицето за вида на причината, която налага пътуването“.

Документ с невярно съдържание е документът, които е истински по отношение на автора, но невярно отразява обстоятелства, които е предназначен да удостовери, докато при неистинския документ и документната подправка като вид неистински документ, неистината е преди всичко по отношение авторството на документа, като тук се включват и случаите на извършена преправка на истински документ.

Действително, съставът на чл. 313 НК, ал.1, криминализира потвърждаването на неистина или затаяването на истина, в писмена декларация или съобщение изпратено по електронен път, когато по силата на закон, указ или постановление на Министерски съвет те се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е “формално”, тоест няма нужда да са настъпили общественоопасни последици(няма нужда от резултат) и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е без значение, дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и т.н. и дали се съдържа предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно деклариране. Нормата обаче е бланкетна. Необходимо е, да е указано в закон, указ или ПМС, че декларацията се дава пред орган на властта.

Тоест, престъпление има само и единствено когато закон, указ или ПМС(а не Заповед) изрично указва, че истинността на обстоятелствата, посочени в декларацията, може да се доказва и по този начин. Ако в закон, указ или ПМС не е указано, че същите обстоятелства могат да се установяват и чрез декларация, или изрично е забранено доказването им да стане по такъв начин, то деецът, макар и да е дал декларация, с която потвърждава истинността на същите, не върши престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.
Видно от прочита и на Закона за здравето, и на Закона за мерките и действията по време на ИП, изискване за такава декларация липсва. Тя е дефинирана единствено в допълващата Заповед на МЗ. Съставът на чл. 313 НК обаче, не предвижда възможност това да става в заповед, а само в закон, указ или постановление на Министерски съвет. Точка.

Макар относимата хипотеза да е по ал.1, тъй като декларацията се дава пред орган на власт, за пълнота следва да се разгледа и ал. 3 на чл. 313 НК. Тя сочи, че същото наказание се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.
Правната норма на чл. 313, ал. 3 НК също има бланкетна диспозиция. Отново е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или ПМС, в която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация. За да бъде довършено деянието, този документ следва да бъде употребен от дееца за да докаже, че удостоверените обстоятелства или изявления са достоверни. Очевидно е, тук също не се предвижда възможност, това да става в заповед. Само в закон, указ или постановление на Министерски съвет.
Друго би било положението, ако декларацията бе предвидено изискване в Закона за здравето или Закона за мерките и действията по време на ИП. Такова обаче няма.

Разширително тълкуване на наказателните правни норми е недопустимо, ако е неблагоприятно за лицето – “in malum partem” – откъм лошата страна -. В доктрината се счита за възможно, по изключение, но само ако е в полза на дееца – „in bonam partem” -откъм добрата му страна.
Прилагането по аналогия, също е напълно изключено, когато следва да се обосновава наказателна отговорност – чл. 46, ал.3 ЗНА
Тоест, при настоящия законов прочит, неистинното деклариране на КПП, не е престъпление по смисъла на чл. 313 НК.

Декларация на КПП и други документни престъпления

Дeянието е несъставомерно,тоест, не е престъпление и по см на чл. 309, ал.1 НК, тъй като там се говори за “неистински документ”. В чл. 93 т.6 от НК се съдържа дефиниция на понятието „неистински документ”. Това му качество се свързва винаги с неговия автор, а не с неговото съдържание. Истински е документ, който е съставен, произхожда, негов автор е лицето, което е посочено в самия документ като негов издател.Отразяването на неистина в документа от гледна точка на съдържанието му не прави документа „неистински”, а такъв с невярно съдържание, щом като авторът му е действително посоченият в него,а нямаме и “преправяне на съдържание”. Създаването на частен „документ с невярно съдържание” обаче не е съставомерно по чл. 309. То би могло да бъде престъпление по чл. 313 ал.3 от НК, но само при кумулативното наличие на останалите съставомерни признаци на това деяние, а както вече обсъдихме в статията, казусът не покрива състава нито на чл.1, нито на ал.3 от чл.313 НК.

Дали обаче деклариралите неверни данни не подлежат на никаква санкция.

На първи прочит, минималната санкция, ще бъде по чл. 209а, за нарушение по чл. 63 от Закона за здравето.
Чл. 209а Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Вероятност за санкции, наложени сНаказателно Постановление, по съставени АУАН във връзка с горепосочената заповед има, но това не е задължително, тъй като неистинното деклариране не значи автоматично нарушение на мерките. Ако лицето докаже, че е било налично друго основание за преминаване, независимо че не го е декларирало, нарушение на мерките няма и не може да бъде търсена нито наказателна нито административнонаказателна отговорност(глоба)

Стои отворен въпросът с частичния идентитет между текстовете на 209а ЗЗ и 355 НК, в частта им за „нарушаване на мерки“ и разбира се, дали хипотетично е възможно след измененията в чл. 355 НК, да бъде потърсена и наказателна отговорност за нарушение на мерките?
Отговорът отново е отрицателен, тъй като предвиденото в чл. 209а ЗЗ е вид наказание (глобата е вид санкция) и то за нарушаване конкретно на мерките по 63 от ЗЗ във връзка с които е издадена заповедта, а чл. 355 НК касае нарушаване на наредба, правила или мерки издадени като цяло против разпространяването или появяването на заразна болест. Нормата на 355 НК, покрива преди всичко хипотезите на нарушаване на „карантина„ по см. на чл. 61 ЗЗ и отделно страда от сериозни недостатъци, предвид създадената неяснота и непълнота, които обаче ще бъдат предмет на следваща статия.

Текст: Адвокатска кантора “Рашков & Крумовски” (Адв. Росен Рашков и адв. Веселин Крумовски)