Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Респект! Родопчани откликнаха на всеки зов за помощ    

„И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът…“

С този стих Вазов е възпял в своята „Епопея на забравените“ делото на Апостола, подкрепяно явно или скришом от негови сънародници.

Може би не толкова гръмко, но смисълът на казаното от него важи в някаква степен за всеки вик за помощ на родопчанин в беда.

Голямата разлика е, че засега в нашия край състезанието по доброта се печели не от „богатий с парите“, а от многото хора с отворени сърца.

„От цялото си сърце и душа благодаря на всички хора, отзовали се в този толкова тежък момент за нас. Нямам думи, с които да опиша благодарността ни за вашата помощ. Благодарим Ви за подкрепата! Бъдете живи и здрави и нека добрината ви се връща стократно. Сумата е събрана, скъпи приятели, познати и роднини. Поста със сметките ще бъде премахнат“ – това написаха близки на убитата в Германия Меди Челебиева от родопското село Корита.

От опечаленото семейство бяха отправили призив за подкрепа, за да платят транспорта на тленните останки на 24-годишната жена, за която от Германия съобщават на 8-ми април, че предната вечер е убита от съпруга й Кирил.

Това беше пореден вик за помощ от хора в беда, който в Смолянския край не е останал като глас в пустиня.

Примери има безброй в района. Най-скорошният е на Венци Иванов от Златоград, чийто 4-годишен син Виктор е болен. Детето е с трансплантиран черен дроб едва като двумесечно бебе. Той става донор на детето си. Преди това обаче цяла седмица мъничето било в кома, последствията от която са страшно тежки.

Сега малкото момченце е с епилепсия, детска церебрална парализа и атрофия на мозъка. То не може да говори, не може да ходи, а родителите му са обнадеждени, че в турска клиника могат да му помогнат. Надяват се там да приложат на Вики подходяща рехабилитация, за да проходи.

Бяха сметнали, че за две седмици в Турция ще им трябват около 10 000 лева, с които не разполагат, а имат и заем. Техният вопъл бе поет от родопската певица Златина Узунова и издигнат до сърцата на стотици.

За броени дни с мащабен концерт, в който участваха близо 200 изпълнители, и поредица благотворителни инициативи, в това число с автомобилно шоу, хората им събраха 40 000 лева. На помощ се притече с 20 000 лв. и семейство от Ардино, съвсем наскоро загубило 15-годишно дете. Останали им средства от кампанията на тяхното момче след неуспешна операция в Германия и те даряват на други нуждаещи се.

Включиха се и инициаторите на кампанията за болното 18-годишно девойче Атанаска от Девин, което си отиде преди година.

Венци с болка сподели разочарованието на негови познати от Благоевград, които също се нуждаят от подкрепа за лечение на детето им. „Те сами не могат да се справят, за операцията им трябват 58 хиляди евро. От близо година са обявили кампания, а са събрали 13 хиляди. Къде е Благоевград като население, а къде е Златоград? Наистина тук хората са много по-чувствителни и съпричастни към чуждата болка“, коментира бащата на 4-годишния Вики.

Безспорен факт е също, че в Смолянска област са най-малко в цялата страна изоставените деца и настанените в домове възрастни.

И не е трудно да се предположи, че журналистите, като част от сърцатото местно население, не остават безучастни.

Когато се чуе стон, представителите на съсловието рязко прекрачват ограничението за авторското право. Болшинството собственици и редактори в медии, въпреки конкурентните им взаимоотношения, популяризират пред своята аудитория всеки „Вик за помощ“ и банкови сметки. В последните поне 20 години няма случай журналист да е обвинил колега, че е „преписал“ неговия „призив“.

Да припомним само един случай, че преди намесата на група смолянски журналисти Ася Кьорова от родопското село Стърница не бе излизала навън до 26-годишната си възраст.

Като 4-годишна на партиен митинг тя пада от подпорна стена. Намират я в безсъзнание, с книжни синьо и червено знаменце в ръка. Закарват я в болница в кома. Опериращите я лекари установяват голяма линеарна фрактура около корема, тежка компресия на мозъка, контузия на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена инвалидност 95,25% и необходимост от чужда помощ.

Оттогава е на легло. Майка й Дафина, която обслужва и баща й – също инвалид, до 4-ти клас я носи на гръб до училище. После учители идват у тях да й преподават.

За съдбата на Ася се разбра заради измама на стоматоложка, лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Вземала им парите авансово и после се скрила, без да си довърши работата. Сред измамените била и Ася.

Въпреки че лявата ръка не й служи, към онзи момент има рингова количка, която може да се кара само с две здрави ръце, невъзможно за нея!

Журналистите събраха необходимата документация – становище на ЛКК за уврежданията ѝ, експертиза и на психиатър – че е психически годна да управлява електрическа количка. Подадоха ги в Социалната служба и държавата отпусна 3019 лева за момичето, което през зимата гледа света само през мъничко прозорче на стаята си. Осигуриха електрическа количка и момичето от тогава видя свят. Ходи и в София, в „Шоуто на Слави“.

Сега 32-годишната Ася отново учи и ходи на изпити за средно образование. Мечтата й е да започне работа. И тя е осъществима.

А е имало случаи болни от съседни области да търсят подкрепа на журналисти в Смолян. Те също не са оставени без отглас и получиха голямо: „Благодаря“, което даже не бе медийно отразено.

И ако всичко това е добър пример за човешка съпричастност и журналистическа колегиалност от Смолян, нека той се последва! Няма по-възвишено състезание, освен по доброта!

Водеща снимка: Pixabay

Facebook Comments