Тим Чембърс – англичанинът, който промени съдбата на едно българско село

Преди 16 години доспатското село Бръщен с близо хиляда жители е като всички останали в Родопите – западнало, с рекордно число безработни, след като и малкото цехове са закрити след изгрева на демокрацията. Изкупуването на тютюна – масовото занятие на хората там, става на все по-ниски цени. Ден подир ден местните започват да преминават границата към Гърция – къде законно, къде не, да работят и да спасяват семействата си.

Селото е сиво, неугледно. Без перспектива за живеещите в него.

В момента е най-богатото в района Чеч (югозападните части на Родопите), състоящ се от около 60 български и гръцки села.

В събота част от жителите на Бръщен за първи път видяха англичанина, който промени съдбата на мнозина от тях, но и на населеното място като цяло. На пръсти се броят семействата, от които нито един човек да не работи за него. Наетите при него от това лято са 350 човека от селото.

Англичанинът Тим Чембърс дойде на сватбата, която негов високопоставен служител в „Оукдън фарм“ от доспатското село Шукри Чолаков организира за дъщеря си. Той е на 52 години и притежава ферма за малини, къпини и рубарб близо до град Мейдстоун, Югоизточна Англия.

Тим Чембърс с младоженците и родителите на булката

Малък жест бе направил огромно впечатление на всички.

Валяло, докато пред дома на булката очаквали да дойде младоженецът с неговата рода и с музика да я изведе. Възрастна бабичка, прегърбена от годините, отишла да види гиздавите сватбари. Дъждът се сипел, а тя стояла приведена до ограда. Виждайки я, чужденецът отишъл с разтворен чадър и застанал до нея. Пазил я от дъжда дълго време, докато не се отворили вратите на колата, с която да отиде на тържеството в ресторанта. А чадъри имали всички.

В ресторанта, или по-точно в стола на ученическия пансион в Доспат, той бе развълнуван да види близо 800 човека как споделят радостта от свързването на два живота в един.

Игра с всички българските хора, които учеше в крачка. А на неговата (шефската) маса бяха сервирани точно такива храни и напитки, каквито на другите сватбари.

Англичанинът с усмивка на хорото

Всеки поглед, насочен към него по време на хорото, той посрещаше с топла усмивка.

Беше ми много приятно. Сватбата тук е повече социален момент и виждаш, че цялото село, всички хора се събират. В Англия е повече семейна традиция, където само семейството се събира и празнува. Ние по принцип сядаме и се храним, след това танцуваме. А тук се храните, танцувате, после пак се храните и отново танцувате. Английските сватби са по-подредени. Тук е много свободно всичко, което се случва“, сподели след тържеството Чембърс. Той е собственик на ферма в Англия с 1200 работника. От тях над 1000 са българи. От българите около 350 са бръщенци. Другите са от Румъния.

Попитан как ще разкаже у дома за българската сватба, отговори: „Че е като общоселски събор, като панаир, като празник за всички. Не трябва да си поканен – просто отиваш“.

Казва, че много зле е играл на хорото. „Отстрани изглежда като нещо много просто, много бавно, но когато заиграеш, се оказа много сложно“, смее се той.

За него сватбата е била релакс – почивка. Познавал повече хора, отколкото когато си е в къщи. Видял много познати лица измежду сватбарите, част от тях работещи при него, макар да не ги знае всички по имена.

А за това, че на неговата маса нямало нищо различно, отсича: „Не, аз искам да бъда като всички останали, не желая да съм специален“.

Непринуден бе и отговорът му за възрастната жена, която пазил от дъжда. „Тя се мокреше, затова й държах чадъра. Аз имах чадър, а тя нямаше“. Но когато се спомена, че и другите хора са имали чадъри, той допусна, че може би се дължи вече на английското джентълментство в него.

Въпреки всичко, което притежава, въпреки че толкова много хора работят за него, Тим Чембърс не се смята за важен, за нещо повече от другите. „Това е така, защото виждам себе си като всички останали. Аз работя, имам семейство и съм като всички други“, добавя бизнесменът.

Главният му мениджър Салих Ходжов от Бръщен казва, че това си е негова персонална черта: „На него семейството му е с много добро възпитание, много работят и се държат нормално“.

Собственикът на фермата на кафе с главния му мениджър в Бръщен

За първи път предприемачът дошъл в доспатското село преди 11 години. Сега той вижда промяната така: „Пътищата са много по-добри. Сградите изглеждат много поддържани, сякаш са станали много по-цветни и по-хубави от предишния път“.

За хората казва, че са много честни, много работливи и много лоялни, че и помежду си са лоялни: „Манталитетът им е такъв, че и на сватбата, и в Англия искат да са заедно, да споделят и да се грижат един за друг“.

Обяснявам му, че хората от Родопите са много гостоприемни, мили и сърдечни. В района Чеч, към който е село Бръщен обаче, тежкият живот ги е направил доста сурови. И ако негови работници бяха жители на Триград например или на Смилян, те и роднините им вероятно биха го прегръщали по улицата. В Бръщен обаче подобно нещо не може да се очаква, защото са по-резервирани. А неговият коментар бе: „Но погледите са приятелски, дружелюбни, аз усещам уважението им“.

Попитах го какви хора са работниците му от Бръщен, а той отвърна: „Знаят как да работят. Те разбират, че работата не е само в първите 10 минути, а в останалото време да мислиш за уикенда. Това е проблемът и с хората в Англия, че когато работят, не са концентрирани, а мислят какво ще правят след като свършат работата. А хората от Бръщен са много етични“.

Не смята, че е допринесъл за положителната промяна в селото. „Аз мисля, че промяната щеше да се случи с мен или без мен. Ако не работеха за нашата компания, щяха да са в компании някъде другаде – в Австрия, Германия или където и да е. И промените щяха да се случат. Не си придавам никакво значение. Те всички имат телефони, интернет, телевизия – и виждат какви са възможностите пред тях“, е категоричен Тим Чембърс.

Споделя, че много се радва, когато хора напускат фермата и отиват да работят на по-хубаво място. „Аз знам, че при нас се работи много. Но ако те искат повече от живота, нека отидат да постигат мечтите си. Аз ги искам, но ако те намерят нещо по-хубаво, нека се развиват“, разсъждава той.

А как е започнало всичко!?

През 2001 г. Салих Ходжов, който е главният му мениджър, отива на студентска бригада в Англия. На визата му за 6 месеца пишело „Белкс фарм“ – така се е казвала фермата на Чембърс тогава.

Главният мениджър на компанията

Това била неговата първа работа и първото му излизане в чужбина. „А Тим беше като всеки от нас – береше малини, режеше малини, работеше заедно с всички ни“, спомня си Салих.

Фермата била тогава с 35 човека, обработвали 250 декара площ. „35 човека – това беше целият персонал. Но когато бизнесът стана по-голям, започваш да търсиш хора, които могат да поемат отговорност. Сáли поемаше отговорност без да се стресира. С всяка година фермата ставаше все по-голяма“, казва Тим Чембърс.

Трябваше да се доверя на някого. А защо точно на него!? Преди 15 години, когато Сáли започна да поема повече отговорности, аз видях, че той е силен и праволинеен. За него има „черно“ или „бяло“, няма „сиво“. Това е перфектно! Ако трябва да управляваш много хора, трябва да си много точен в това, което им казваш, да си много честен. Не всеки може да го прави, повярвайте ми!“, споделя собственикът на фермата.

Аз бях от малкото хора тогава, които останаха и зимата там. Понякога е късмет да си на правилното място и да срещнеш правилните хора. Ще ви разкажа историята. Аз съм вярващ човек. И когато отидох в Мейдстоун, тръгнахме с един мой приятел да търсим джамия. Отидохме в един турски кебап, питах там. Но човекът ми отговори: „Каква джамия търсиш ти тук? Ти си в Англия, не ти трябва джамия!“. Върнах се и срещнах бащата на Тим. Казах му къде сме ходили и за какво. На следващия ден той ни закара с неговата кола. Намерихме джамията, която беше като къща, и ни върна обратно. Тогава си казах: „Ако тези хора ме уважават такъв, какъвто съм, значи са много толерантни, значи искат да работят с мен „. Разбрах, че цялото семейство са много коректни, много честни, човечни. За мен това си е съдба наистина – да намериш точните хора на точното място в точното време. Това е късмет. Аз много бързо уча езици. И това също е част от късмета, защото започнах много бързо да комуникирам с тях, а и да поемам повече отговорности“, сподели главният мениджър.

Той е причината да има толкова много работници от Бръщен в английската ферма, защото знае, че съселяните му са работливи, коректни и почтени.

Двамата са на едно мнение, че във фермата има много хора, които са по-умни и по-добри от тях и от всички останали, но като не могат да комуникират, няма как да се разбере какъв капацитет притежават: „Ние постоянно ги търсим тези хора, но ни е трудно да ги открием, защото не могат да покажат в пълнота способностите си“.

На въпроса как е пораснал бизнесът му в годините, Тим отговори така: „Това е като къща. Започнахме да строим първо подземието. Аз прекарах 25 години да строя основите на къщата. Когато основите са много здрави, започваме да ставаме вече и много високи. Две неща са важни. Първото е, че продуктите, които ние произвеждаме, хората искат да ги купуват. Второто е – хората, които работят за нас, растат заедно с нас. Не са дошли отвън. Това са нашите хора“.

И добавя, че от мениджърския състав едва 5-6 човека са дошли подготвени, всички други са започнали като обикновени работници и са доказали във времето възможности да заемат по-високи позиции. Той е категоричен, че предизвикателства винаги ще има.

Сега сме по-големи, но имам същите притеснения както тогава, когато бяхме малки. Никога не може да почиваш. Един-два дена и след това пак трябва да си в кондиция. Ако бяхме сгрешили като малки, можехме да оцелеем, щяхме да поправим нещата. Но при грешно решение, когато сме големи, може би няма да оцелеем. Сега е по-трудно и е по-голяма отговорността за взетите решения“, е убеден Тим Чембърс – човекът, който промени живота в цяло едно българско село.

Сега във фермата му работят 34 пъти повече хора и притежава 4000 декара – 16 пъти повече отпреди 16 години.

Източник: Актуално.ком

Facebook Comments