В деня на погребението си Таньо Стайковски спечелил дело, водено 3 години

Три години известният в Родопите дългогодишен строителен предприемач Таньо Стайковски водил дело за извършено от него строителство, за което му дължали крупна сума. Спечелил го обаче едва в деня на погребението си.

Историята е тъжна, донякъде и поучителна.

Тя започва през 2011 г. когато Таньо Стайковски с фирмата си „Строй тис“ сключва договор за подизпълнител на пътя Рудозем – Смилян. Това е част от Лот 27,  който включва и пътищата от Смолян до Стойките през Пампорово и Превала. Възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура“, а първи изпълнител е консорциум „Родопи СЗВ“, в който „Пътстрой“ ООД от Стара Загора на Сашо Желязков е с 95% участие (впоследствие АПИ прекратява този договор заради забавени срокове, но плаща на консорциума 1,3 млн. лева за изпълнени СМР – б.а.).

Над 800 хиляди от платените на консорциума са били изработени и актувани от фирма „Строй тис“ на Таньо Стайковски. Той обаче получава едва около 50 000 лева.

Предприемачът Стайковски, който е почетен член на УС на Минно-геоложката камара и на Строителната камара, прави многобройни опити с писма да си изиска дължимата сума, но категорично му отказват. От фирмата на Сашо Желязков му отговарят, че „Пътстрой“ не му дължи нищо, защото договорът му е сключен с фирма „Пътно строителна компания Ес Ай Жи“ АД, която също е съсобственост на Сашо Желязков.

Тогава – през 2013 г., се принуждава да заведе дело за дължимите пари, защото и самият той вече е задлъжнял доста.

Преди това е продал всичките си имоти. Имал построени 5 апартамента в Несебър отпреди, но ги продал на ниски цени, за да се разплати поне с работниците си. Останали му обаче дългове към доставчици на гориво и материали. Отделно към държавата за осигуровки и данъци.

По онова време споделя в едно интервю, че в Минно-геоложката камара му се учудвали: „Браво, ние от теб се учехме, а теб да те завлекат“. Казва също, че се е предоверил, защото никога преди не му се е случвало подобно нещо от колега строител, че подобна наглост не помни. Споделя също, че е оптимист от завършека на делото и че ще си получи парите, макар че срещу старозагореца са завели дела над 20 фирми.

Тогава обаче той едва ли е знаел, че клопката срещу него е толкова хитро подготвена и че отсрещната страна още при наемането му за подизпълнител е нямала намерение да му плати. Такава е била целта на договора с друга фирма на Сашо Желязков, която не е част от консорциума за изпълнение на лот 27.

Въпросното дело е и най-голямото изпитание за Таньо Стайковски. В съда го представлява дъщеря му, която е адвокат – Иванка Стайковска, и колегата й адв. Елена Радева.

В годините, докато се води, са правени няколко съдебно-технически и счетоводни експертизи. Викани са много свидетели, в това число и бившият областен управител Стефан Стайков. Между него и Сашо Желязков даже се провежда очна справка, за да се докаже, че Желязков пред ексобластния управител е поел ангажимента да плати на „Строй тис“ за изпълнените дейности.

Желязков през цялото време твърдял пред съда, че неговата фирма и друг подизпълнител са извършили строителството по пътя Рудозем – Смилян.

„Заведохме делото през 2013 г. и го спечелихме едва на 3 февруари 2017 г. – в деня на погребението на баща ми“, разказва адв. Иванка Стайковска. „Процесът беше много тежък, защото г-н Желязков оспорваше абсолютно всичко с твърдението, че изпълнител на отсечката Смилян-Рудозем е бил той. Три години в хода на делото той не даде нито едно доказателствено средство, че се е намирал въобще на тази отсечка. Имаше доказателство само за едни 600 километра, че е пътувала негова кола от Стара Загора, и то до отсечката към Пампорово. Двете съдебно-технически експертизи и икономическата експертиза доказа, че реален изпълнител, който е правил взривните работи, е била „Строй тис“. Експертизите доказаха, че количествата, които „Строй тис“ е актувала и АПИ е приела, са абсолютно идентични както по стойности, така и по количества. Единствено разминаване имаше по цените, защото се различават договорените цени между „Пътстрой“ и АПИ и между „Строй тис“ и „Пътстрой“, защото фирмата на баща ми се явява подизпълнител и естествено цените при нас са по-ниски. Три икономически експертизи доказаха, че е имало преводно нареждане от АПИ към консорциума, в който Желязков е водещ, в размер на 1,3 млн. лв. И един единствен превод от тях към „Строй тис“ от 50 000 лв. Оттам насетне нищо не е плащано към реалния изпълнител“, казва тя.

Заради високите държавни такси, делото всъщност е заведено за 250 000 лева – частичен иск от общата призната дължима сума на стойност почти 724 хиляди. В момента Желязков обжалва решението на Старозагорския окръжен съд пред Апелативния съд в Пловдив.

„Най-болно ми е, че баща ми не доживя да си види решението. Не че щеше да си види парите, но поне да беше доживял моралното удовлетворение“, споделя адв. Стайковска.

Тя недоумява как е възможно да се твърди, че фирмата на Желязков е изпълнила обекта, като от там не са стъпвали на обекта, при това най-безочливо пред баща й, пред съда, пред областния управител на Смолян.

„Този човек се подигра с баща ми, с паметта на баща ми. Умишлено си е изпразнил фирмите, направил си е особени залози. И е все едно се бориш с вятърни мелници“, негодува тя.

Според нея държавата трябва да встъпва в такива процеси, защото тя би могла да купи вземането на „Строй тис“ от „Пътстрой“, за да си погаси дълга от „Строй тис“ като данъци и осигуровки.

Снимка: „Отзвук.нет“

Facebook Comments