В Смолянско от 10 години пълен автобус не съм видял, казва шефът на автобусното сдружение  

100% от автобусните превозвачи в Смолянско излизат на протест в понеделник срещу тол системата,защото ние тук работим на ръба на оцеляването, заяви председателят на областното им сдружение Димчо Каров.

В понеделник е планирано на 100% да се спрат автобусите за областните, републикански и общински транспортни схеми, които изпълняват. Ще возят само специализирания превоз, за да не се нарушава учебният и производственият процес.

Почти всички линии от общинските транспортни схеми в област Смолян са субсидирани и компенсирани. Получава се обаче следният парадокс: държавата ги дотира за това, че изпълняват губещи и неефективни линии, а в същото време ги товари да плащат високите тол такси за транспорт по първи и втори клас пътна мрежа.

„Те са 12 пъти повече от досегашните винетни стикери, които сме заплащали. Искаме и справедливо разпределение на субсидиите и компенсациите. Какво се получава? Държавата на нас ни покрива разходите за субсидии около 40%. Останалите 60% от загубите ни за изпълняване на неефективни и губещи линии са за наша сметка. Това е от години. Общините нямат практика да заделят средства в общинските бюджети, за да докомпенсират  тези загуби. И това, че тази система продължава доста години, изтощи до максимална степен превозвачите. Доста от тях вече се отказаха от този бизнес. Да не ви стряскам, но 80% от превозвачите са с намерение, ако се въведе тол системата, да се откажат от този бизнес. Оттам-насетне дори държавата да завиши размера на компенсациите, дори общините да започнат да плащат, няма да намерят превозвачи. Когато вече се е отказал и си е намерил по-подходяща работа, няма да се върне в този бизнес“, анализира Каров.

На въпроса как досега са оцелявали, той отговаря: „Защото 100% от шофьорите са и управители на фирмите“.

Каров обясни, че на вчерашното областно заседание 100% шофьорите, които са и управители, изчислили, че ако се направи една равносметка, никога на тях няма да им се формира месечна заплата повече от 400-500 лева.

„Тоест, ако си назначат шофьори, минималният осигурителен праг за т. г. е 610 лева. Като се начислят осигуровки и данъции, излиза някъде около 800-900 лева разход. Превозвачът казва: „Ако има на мен някой да ми даде 1000 лева, се отказвам от всичко“. Над 30% в последните две години вече линиите се отказват – не само до малките села, но и от републиканската схема като Мадан-Кърджали. На прага е превозвачът да се откаже от линията Мадан-Рудозем. Ако не помисли държавата в много спешен порядък да осигури и да покрива поне 90% от реалните загуби на превозвачите, не искам да бъда пророк, но в близките 2-3 години съм сигурен, че над 60% от линиите в Смолянска област няма да се изпълняват“, е категоричен Димчо Каров.

По думите му превозвачите от година на година намаляват. 80% от тях са с по един или максимум два автобуса. И оцеляват, защото собственикът на фирмата е и шофьор, и монтьор, и ръководител. А ако се разболее или откаже, няма кой да поеме дадената линия. 

„Това е една от причините да не можем да си обновяваме автопарка. С лични средства и с много лишения успяваме да бъдем в унисон с изискванията – технически изправни, добре поддържани. Нямаме нито едно произшествие за последните 10 години.Дано Господ да опази тази тенденция. На всеки му се иска да кара нов автобус, да не отделя много средства за ремонти, но може ли да си позволи някой от превозвачите да инвестира, когато на ден се возят двама-трима пътника по линия с по 2-3 лева цена на билет. Никой не може да задели 100 000 лева за хубав автобус. Средната възраст на автобусите е 10-15 години. Рядко си позволяват по-нови автобуси – тези, които са с повече. Републиканските линии се изпълняват с по-нови, пет-шестгодишни“, посочи той.

На въпрос не са ли закъснели протестните действия, след като тол системата вече е в ход, а преди това е имало дълъг процес на подготовка Каров отговаря, че са се надявали правителството и министерствата, които имат отношение към този проблем, да намерят някакво разбиране.

„Нашето предложение беше тези линии, които са по транспортни схеми, да бъдат изцяло освободени от тол такси, защото се получава този парадокс, за който споменах. При нас как е – има-няма пътник, ние имаме час на тръгване. Не може да изчакаме да се съберат пътници и като се напълни автобусът, да тръгнем. А пълен автобус аз от 10 години в Смолянска област не съм виждал. Като ходя по други населени места извън областта и видя пълен автобус, ритъмът на сърцето ми се променя. Тук такова нещо няма“, споделя Каров.

В Смолянско колегите му са изправени и пред още едно ново предизвикателство – от автогарите започнали да им искат такса за влизане в тях.

„Пет лева за едно влизане в автогара Девин. Всяка линия има сутрин и вече влизане. 10 лева, с ДДС е 12 лева. 30 дена по 12 лева е 360 лева, приходът е 75 лева на този превозвач от продажба на билет. Фактически такса автогара да ти струва повече от прихода, не от печалбата. Един от превозвачите ми казва: „За да заредя гориво, защото нямам приход, нямам компенсация, аз ползвам пенсията на съпругата си“, допълва той.

„Държавата трябва да разбере – линиите в малките общини, каквато е Смолянска област, са социални. Един вид социална програма изпълняват собствениците на автобусни фирми. Тук трябва ангажиментът да е на общината, на държавата. Ние правим авторитет на общинското и държавното ръководство, за да возим хората на наша сметка“, категоричен е областният председател на автобусното сдружение.

За четвъртото тримесечие на 2019 година даже превозвачите в няколко смолянски общини не са получили никаква субсидия.

Facebook Comments