Златоград пусна шегаджийски речник на крилатите си диалектни фрази

Златоград пусна в разпространение шегаджийски речник на крилатите диалектни фрази, които се ползват там. Става дума за изразите, които са предимно с преносно значение, но се употребяват като устойчиви словосъчетания и имат точно значение за местните жители. За гостите обаче трябва да бъдат старателно превеждани, за да не се стига до конфузни ситуации.

„Преводачът“

Сигурно мнозина си спомнят култовия златоградски лаф на Виктор Калев в „Шоуто на Слави“ преди няколко години. Когато той каза, че Хамлетовият въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш“ има превод на златоградски и той звучи така: „Дъль – Ъль“.

Изданието е миниатюрно и се разпространяваше в деня на празника през уикенда в Златоград. Прави впечатление обаче, че преводът е направен сякаш от експерти. Стилът е престорено много висок и всъщност точно там е забавната част. Защото никой не си представя професор да слуша как си говорят двама човека в златоградската махала Хикс и да превежда на друг професор какво си казват те. Тъй като преводът е сякаш направен от един учен за друг. Обяснението не е както се очаква, на книжовен език, а е по-скоро като за изпит по диалектология.

Зам.-кметът Елмира Угорлиева

„Една част от превода е мой, а другите отново са си народно творчество, взела съм ги наготово. Те всъщност ме провокираха да направя останалите преводи на култови изрази, крилати златоградски фрази. Това стана голяма тема на разговор. Когато се събирахме със златоградчани по различни поводи, напоследък ме питаха: „А този записала ли си го?“. Самата подготовка беше емоционална, забавлявахме се докато го правим“, заяви зам.-кметът на Златоград Елмира Угорлиева. Книжките с диалектни фрази са вече две и са отпечатани в тираж от по 2000 броя.

ЕТО ГИ И САМИТЕ КРИЛАТИ ФРАЗИ С ПРЕВОД:

 

  1. Ам късните, майка, ве ще те би яли“ ПРЕВОД: „Хапнете,…въпреки че вие май сте яли вече”. Домакинът А, в стремежа си да бъде гостоприемен, предлага на гостите си Б и В да се почерпят от предлаганата им гозба, но имайки предвид затрудненото си финансово състояние, изказвайки „ве ще би яли“, тънко намеква на гостите си, че те най-вероятно са сити и не е необходимо да се възползват от предложението за почерпка, като по този начин домакинът реализира едновременно любезно поведение и материални икономии.

 

  1. Вър съ рипкайПРЕВОД: (буквално)„Надскочи се”; (по смисъл) „Гледай си работата”. Лицето А отказва да извърши дадена услуга или не е съгласен по даден въпрос с лицето Б и отразява вероятността да извърши желаното или да се съгласи с твърдението на лицето Б с невъзможното, а именно лицето Б сам да надскочи себе си.

 

  1. Маю, ъль си е млекусу ут краваса ейсей люту ъль“… ПРЕВОД: „Майко, да не би нашата крава да е почнала да дава вкиснато мляко или…”. С провокиращото „ъль…“ в края на умишлено недовършеното изречение, лицето А подканва лицето Б да даде алтернативно обяснение на проблема, относно незадоволителното качество на предоставения му млечен продукт. Като изказва невъзможното предположение кравата да даде негодно за употреба мляко, той тънко загатва, че познанията му по животновъдство не са за подценяване и изразява своето недоволство от качеството на продукта.

 

  1. Нимой мъ буботка на хавайа, от ятце бъхтам“ ПРЕВОД: „Не ме лъжи, защото мога добре да се бия”. В израза, една от десетте божи заповеди „Не лъжи“ е издигната до степен на ненарушимо житейско правило. Прекрачването на тази морална бариера представлява заплаха за физическото оцеляване на индивида-нарушител, като императивният характер на повелята се подсилва от заплаха за физическа саморазправа.

 

  1. Ам ейтва комуто сте го сипали, та е малко“ ПРЕВОД: „На когото и да е тази порция, май няма да му стигне”. Лицето А констатира недостатъчното количество храна в една от поднесените на масата порции и опасявайки се от съществуващата вероятност да я получи, симулира загрижено поведение, относно останалите гости и любезно информира домакина, с цел коригиране на количеството храна и разсейване на всякакви свои подозрения, относно количествено ощетяване. Дори при положение, че количеството храна не бъде коригирано, извършвайки дискретната забележка, лицето А уведомява за своето небезразличие и количествените си предпочитания, психически подготвяйки домакина за своя евентуален избор на някоя от останалите порции.

 

  1. Му гу прави кайметь“ ПРЕВОД: „Не го прави на проблем”. Отрицателната частица „му“ изразява призив да не се пресилва действителното значение на дадена ситуация до степен на „каяметь“. Самата дума „каяметь“ носи библейския смисъл на „апокалипсис“. Трезвомислещото лице А обаче категорично десаркализира тази представа и отхвърля дори самата хипотеза, че ситуацията може би действително е усложнена до степен на „каяметь“.

 

  1. „Юбре курорте!“ ПРЕВОД: „Ех курорте!”. Възглас, изразяващ ескалиралия екстаз, метафоризирайки удоволствието от преживяното с опредметения образ на почивно-ваканционно селище. Представа, хиперболизирана в съзнанието на редовия златоградчанин и осмисляща пътуването (на курорт) като върховно преживяване на отвореност към околния свят.

 

  1. Разградено пънгаджово“ ПРЕВОД: „Незаградена нива”. Незаградена нива, чийто стопанин е бил заклеймен в две простички думи. Използва се като нарицателно за in-out място, в което всеки злонамерен съсед и най-вече неговите суб-биологични единици (хайванине) биха могли да преминат.

 

  1. Ъль ти дойде на възбърце?“ ПРЕВОД: „Измори ли се?”. Лицето А отпраща запитване към лицето Б, относно затрудненото му положение, саркастично карайки го да го съпостави със чудовищния наклон и умопомрачително стръмния автентичен релеф на култовия златоградски квартал „Бърце“.

 

  1. Со вечер викъм дъ уградим ъднъ къща“ ПРЕВОД: „Тази вечер смятам да се напием”. До болка запознат с психологията на злоупотребилия с алкохол златоградчанин, лицето А предявява желанието си за алкохолни подвизи, наблягайки на върховния, изпълнен с творчество и креативност, момент на неограничена власт и непреклонни амбиции, настъпващ след няколкото бързи ментета.

 

 

  1. Де съ зъгуби в мъглътъ чърнъ?“ ПРЕВОД: „Къде се загуби в черната мъгла?” Посредством литературната фигура „мъглата черна“, типична за епохата на символизма, обикновеният делнично-битов въпрос „къде се губиш“, надраства елементарния разговорен стил и се доближава до почти поетични върхове.

 

  1. „Осъмнах опулен” ПРЕВОД: „Не мигнах цяла нощ”. В резултат на рискова ситуация, съпроводена с усилия за разрешаване на жизнено важен проблем, издигнат до степен на апокалипсис, лицето А, търсещо отговор на своя проблем, информира лицето Б, че цяла нощ не е склонил глава, в мисли за своята съдба.

 

  1. „Айсе ти зарих огъньчекът”. ПРЕВОД: „Сега вече ти зарових огъня”. Лицето А, намиращо се в състояние на афект, отправя към Лицето Б закана за саморазправа като назидание срещу безумните действия на Лицето Б. Със заканата за зариване на огъня, който в историята на човешката цивилизация винаги е бил носител на сакрална сила, Лицето А заплашва Лицето Б, че най-малко ще му наруши спокойствието като по този начин демонстрира, че неговата справедливост ще възтържествува.

 

  1. „Дъль…..ъль…” ПРЕВОД: „Да бъдеш или да не бъдеш”. Само с две думички „Дъль…..ъль…” златоградчани синтезират философския смисъл на споровете на личността, познати още от древността, най-известният пример за които е прочутият Хамлетов монолог от трагедията на Шекспир-„Хамлет”.

 

  1. „Му съ буботка хавая” ПРЕВОД: „Не се хаби напразно”. В стремежа си да направи впечатление Лицето А демонстрира действия, които в очите на околните изглеждат ненужни. В отговор на неговите „напеналки” Лицето Б заявява, че е напълно излишно да се полагат толкова усилия за нещо съвсем безполезно.

 

  1. „Ни му му ходи в края”. ПРЕВОД: „Не му търси дъното”. На досадното подпитване на т.нар. „клепатчийки” (клюкарки), които неистово искат да узнаят истинската причина за поведението на Лицето А, Лицето Б отговаря, че не е необходимо да се пита тънко, тънко, за да се разбере поведението на определен човек.

 

  1. „Му си я ушите” ПРЕВОД: „Не си яж ушите” (буквален) „Гледай си работата” (по смисъл). По подобие на „Му си я дръбъть” (Не си яж дроба), Лицето А с убедителен тон заявява, че това, което твърди Лицето Б е напълно невъзможно, така както е невъзможно човек да си изяде ушите, например.

 

  1. „Да не тъ е измамил враг” ПРЕВОД: „Да не те измами враг”(буквално)или по смисъл „Да не си посмял”. След многократни опити да бъде убедено Лицето Б, че мислите му са опасни, Лицето А му отправя предупреждение да не превърне мислите си в реалност. В стремежа да не навреди преди всичко на себе си, Лицето А дава на Лицето Б, съвет, наситен със заряда на заплаха, да не се оставя на врага да го подведе.

 

  1. Мъри мойтъ сопа”. ПРЕВОД: „Ех, моята пръчка” или „Сега като заиграе пръчката”. В изблик на безсилие, след като са изчерпани всички останали възпитателни методи за укротяване на опърничавото дете, бабата, за да не прибегне към по-сериозни мерки, използвайки силови похвати, заканително се обръща към него със заплахата, че ако не престане ще се наложи да го понатупа с пръчка.

 

  1. „Мъль хас?”. ПРЕВОД: „Наистина ли?”. Лицето А задава въпрос на Лицето Б, изненадан от информацията, която получава. „Мъль хас?” преплита в себе си едновременно изненада и доза несигурност, което автоматично кара разказващия да не спира да говори по темата, при това да продължи с уточняващи и изчерпателни пояснения.

 

  1. Пантольете шъ ти устанът сираци”. ПРЕВОД: „Панталоните ще ти останат сираци”. Лицето А ядосано отправя недвусмислено послание към Лицето Б. Границите вече са прекрачени, няма връщане назад и Лицето Б реално е заплашено от унищожение.

 

  1. „Пукна ми съ жъжкъсъ” ПРЕВОД: „Спука ми се жлъчката” (буквален) или по смисъл „Уплаших се неистово”. В състояние на силно нервно напрежение, предизвикано, преди всичко, от отрицателно физическо въздействие, Лицето А информира, че е преживяло стрес. В резултат на този силен стрес, организмът реагира и предизвиква здравословен проблем, изразяващ се в пукане на жлъчка.

 

  1. „Му са втика” ПРЕВОД: „Не се бъркай”. Кратко, ясно и категорично Лицето А отправя послание към Лицето Б да не навлиза в чужди територии. Забраната изразява и едва загатната заплаха към Лицето Б, че нещо лошо може да го сполети, ако продължи да се бърка.

 

  1. „Налесни ми гу” ПРЕВОД: „Успокой ме”. В ситуация без изход, Лицето А отправя гореща молба към Лицето Б да внесе успокоение в изтерзаната му душа, като направи нещата да изглеждат по-лесни, отколкото са в действителност.
  2. „Тръси си мухите” ПРЕВОД: „Много е отракан”. Лицето А е толкова подредено, знаещо, можещо, оправящо се във всяка ситуация, че е трудно да бъде излъгано или подведено. Хитър Петър и Настрадин Ходжа в едно. Уникален Златоградски типаж.

 

  1. „Му будалье!” „Ъль си ти будалеф?” ПРЕВОД: „Не се излагай!” „Ти луд ли си?” Лицето А е удивено от наивността на Лицето Б и с въпросително-удивителното възклицание „Ъль си ти будалеф?” прави опит да го върне в реалността. Изразът категорично подчертава високия интелект на Лицето А, пред който Лицето Б трябва да склони глава и да признае превъзходството му.

 

  1. Кучку мурвку!” ПРЕВОД: „Колко малко!” Израз, който златоградчани използват, за да предадат изненадата си от това как е възможно в този свят нещо да е толкова малко!

 

  1. „Бърсна мъ глъвъсъ” ПРЕВОД: „Заболя ме главата”. Лицето А има ясно изразена позиция по даден въпрос, с която Лицето Б трябва да се съобрази. Когато това не се случва, Лицето А се обръща към Лицето Б с категоричен императив, че го е връхлетяло внезапно главоболие и няма намерение да слуша повече човешка реч.

 

  1. „Му пука уста” , „Му са вчиква” ПРЕВОД: „Не досаждай”. Лицето А ясно и недвусмислено заявява позиция като бг избирател пред урна. Дава да се разбере, че е безсмислено лицето Б да прави опити да убеждава в нещо, което не импонира на усещанията на лицето Б.
  2. „Биндюф хап” ПРЕВОД: Биндю често, когато го боляло каквото и да било, го правел достояние на всеки срещнат човек. Все се случвало някой да му помогне, я със съвет, я с някакво хапче. Биндю приемал и съвета, и хапчето, което слагал винаги в джоба, казвайки „Сега ще го изпия”. Хапчето винаги си стояло в джоба му, а на Биндю винаги му минавала болката. С израза „Биндюф хап”, златоградчани много отдавна откриват и категорично доказват изпитаното лекарство на плацебо ефекта като удивителен аспект на човешката психология.
  3. „Харбазовинье пет бална” ПРЕВОД: „Хиляди проблеми без решения”. Златоградската фамилия Харбазови измисляла оправдания, за да не извърши дадено действие, толкова често, че в нейна чест златоградчани превръщат крилатия израз „Харбазовинье пет бална” в култов златоградски мохабет.  В днешно време той се употребява, когато Лицето Б, без колебание, прекъсва монолога на Лицето А, който, за да не извърши дадена дейност, изрежда причини, правещи възможното невъзможно. Казвайки „Харбазовинье пет бална”, Лицето Б заявява, че задачата  може да се реши и без да се изреждат причините за невъзможността.
  4. „Щу тъ пак тьйкна?” ПРЕВОД: „Какво пак ти дойде на акъла?” Лицето А е толкова изумено от безкрайния ентусиазъм на Лицето Б да предлага различни варианти, че само с четири думи синтезира положителния заряд на любопитството и отрицателния на отегчението.
  5. „Появи се като Хубавкото”. Превод: „Дойде изневиделица”. Лицето А реагира емоционално и спонтанно спрямо Лицето Б, установявайки, че последното се е появило като призрак и без да бъде очаквано. В израза се преплитат мистика, изненада и вяра в свръхестественото.

 

  1. Заяват се като кучета. Превод: Карат се!

 

  1. Кльъкна кат кокошка. Превод: Отстъпи в даден спор.

 

  1. Възвре му кельън. Превод: Ядоса се.

 

  1. Докарва си го каматно с устана. Превод: Много е сладкодумен, говори хубаво.

 

  1. Нагада си го. Превод: Убедителен е на думи.

 

  1. Хич мъ ни впира. Превод: Не ме интересува!

 

  1. Тва гу ни клавъм в устасъ. Превод: Такова нещо не ям.

 

  1. Ъль охласка парите! Превод: Пропиля ли парите!

 

  1. Зелъ му е страхън. Превод: Наплашила го е!

 

  1. Лаф, лаф изпъда. Превод: Дума, дума отваря!

 

  1. Яце прифърня. Превод: Доста послъгва.

 

  1. Полюби ли си ръките? Превод: Повече не се надявай!

 

  1. Сбери си юмът. Превод: Събери си акъла! Вразуми се!

 

  1. Възбира ми съ душъсъ. Превод: Притеснявам се!

 

  1. Сейни го, вейни го. Превод: Израз за разсеян човек.

 

  1. Ага тъ фатя, видиш ли?! Превод: Израз за закана към някогоСамо да те докопам”.

 

  1. Сейкъ съ въз пъть и низ пъть. Превод: Мотае се по пътищата.

 

  1. Тва са ветеруни. Превод: Това са празни работи, глупости.

 

  1. Ноги ми ни устанаха. Превод: Изморих се.

 

  1. Ти си осте занапреж. Превод: Пред теб е животът

 

  1. Ти катуга си в съне. Превод: Ти като че ли бълнуваш

 

  1. Стигъ приткава. Превод: Не говори излишно!

 

  1. Ъль ти толкова ни утсицъ пъшкътъ? Превод: Толкова ли не можеш да проумееш?

 

  1. Пълно е плитки и гагальки. Превод: Има много спънки и формалности.

 

  1. Нва е пишкач. Превод: Човек, който подтиква за нещо, но в своя полза

 

  1. Позадмери съ малку! Превод: Скрий се, отдалечи се!

 

  1. От срам станъ засръмът! Превод: От много срамежливост се излагаш.

 

  1. Просветили му съ ушине! Превод: Отслабнал е, изнемощял.

 

  1. Опули съ, ниму съ уставя. Превод: Съвземи се, не оклюмвай! Насърчение, даване на кураж.

 

  1. Пак съ нагнезди! Превод: Пак се настани удобно, намести се.

 

  1. Ръзвевъш увес. Превод: Много хойкаш!
Facebook Comments