Аромат на чеверме, мелодия на гайда и много настроение в Златоград

Аромат на печено, мелодия на гайда и много весело настроение имаше днес в Златоград. Денят започна на поляна със 150 окачени на шиш чевермета и тук-там майстори, които правеха последен преглед на ястията. Лека-полека поляните започнаха да се изпълват с хора,  облечени в разнообразни носии и още повече други хора, въоръжени с камери и апарати. Еуфорията обаче настъпи с пристигането на гайдарите. 

150 ручила извиха звук едновременно и огласиха красивия център на Златоград. И сред тях – най-видният гайдар, кметът Мирослав Янчев. Те засвириха с кристално ясни напеви, застанали като за молитва до чеверметата. Когато своеобразното молитвено песенно обръщение приключи, двама по двама мъже се наредиха и понесоха шишовете. А гайдарите ги обградиха от двете страни в стройни колони. Така тръгна многолюдното шествие от парка към площада на града. Около 15 000 бяха дошли на празника – един от поредицата, с които в Златоград отбелязват 240 години от рождението на местния закрилник Дельо войвода. 

На сцената пред общината кметът даде старт на празника с впечатляващо изпълнение на емблематичната „Излел е Дельо хайдутин“, акомпанирайки с гайда на двама златоградски певци.

Подготовката на празника е започнала още снощи със запалването на четири огромни клади. На площта до тях били „впрегнати“ 150 шиша с агнешко. Когато огънят се превърнал в жарава, я превозвали с колички до чеверметата. 

От другата страна пък имаше оградено с плет пространсттво, приличащо на миниатюрно едновремешно селище, където облечени в носии мъже и жени показваха едновремешни занаяти и гозби. Изпълняваха едновремешни народни песни, повечето недобили популярност.

„Досега съм направил много чевермета, не по-малко от стотина“, разказва 67-годишният Виталий Веизов от Старцево. По думите му тънкостите на този майсторлък са, че агнето се пече на бавен огън около шест чáса. Не се залива с никаква допълнителна мазнина, освен с неговата“, споделя Веизов. Той напоследък обаче прави и „модерно“ чеверме.

Виталий Веизов

„Като го завия с фолио и усиля огъня. Така печеното става като задушено. Става много крехко“, разкрива той. Веизов е правил и хайдушко чеверме, което е доста по-различно. „Изкопава се една яма. Четири-пет  чáса гори огън в нея. Изкарваш жарта и дървата, които са останали. Завиваш чевермето в одраната кожа, връзваш я там, където е заклано. Слагаш го в ямата и започваш да палиш огън върху него. Пет чáса поддържаш огъня и като го изкараш, кожата вече е почти изгоряла, останала е само мръвката. На това му се казва хайдушко чеверме, а приготвянето му отнема общо около 10 чáса“, казва майсторът. Но подчертава, че с борови дърва чеверме не става, за да се получи жар, трябват цепеници от бук или дъб.

Нощта преди празника е била много тежка, защото на два пъти валял дъжд. Чевермеджиите били с дъждобрани, за да не се намокрят. Въпреки неудачите през нощта, в началото на деня всичко беше вече перфектно. Печеното беше добре приготвено – апетитно ухаещо, с червена хрупкава коричка.

„Ние сме за Гинес. Рекордът в България е 50 бройки, а ние вече ги правим 150. Докарал съм майстори от Рудозем. Приготвяме ги слагаме ги на огъня. Караме въглени. И всеки си знае работата. Аз минавам, наблюдавам, казвам какво да правят. Имаме отстрани четири огъня, оттам с колички караме въглени и ги слагаме под чеверметата. Хората са подготвени, знаят си работата“, казва капитанът на чевермеджиите Дичо Кабаков.

„Капитанът“ Дичо Кабаков

Той от близо 40 години пече чевермета, станало му е почти като професия.  Разказва, че жарта първо се слага встрани и постепенно се приближава. Пекат по четири чевермета едновременно. И когато двете долни се позапекат, им сменят местата с горните.  После обратно, докато се зачервят.  Според него за празника са приготвени близо три тона печено месо.

„С този празник ние запазваме и поддържаме българщината. Естествено, тези чевермета са една малка подправка към целия празник. По-скоро този празник цели да повдигне българския дух, да види и младото поколение традициите, които имаме в Родопите“, заяви пред журналисти кметът Мирослав Янчев. По думите му тази година е по-специална, защото се навършват 240 години от рождението на Дельо хайдутин.“ Имаме и още много празници до края на годината, които са посветени на легендарния войвода. Вече започнахме с откриването на музея на хайдутството, част от това честване ще бъде празникът на кафето, Дельовите празници, откриване на монументи, посветени на космическата песен  „Излел е Дельо хайдутин“.

„Ние сме доволни, че времето е с нас. Господ ни даде възможност да организираме мероприятието и сме щастливи, че имаме толкова много гости. Такива събития за градчета като Златоград са от голямо значение за развитието на туризма, на икономиката ни. Аз се надявам този аромат, който се усеща отстрани, да изкуши всички гости, да опитат и другите ни гозби и да се насладят на хубавата музика и с гайдите“, каза още кметът.

На празника с носия, този път с родопска, дойде и зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. “Всички гости на празника сме емоционално заредени, докосвайки се до българщината и старите традиции в приготвянето на родопски чевермета. Златоград е прекрасно място, което трябва да бъде посещавано от всеки българин, защото родопчани със своето гостоприемство те карат винаги да се чувстваш като у дома си”, заяви Цветанов. Той благодари на кмета на Златоград Мирослав Янчев, който е възродил традицията за провеждане на празника.

Цветанов се включи в церемонията по пренасянето на чеверметата към площада. Депутатът д-р Даниела Дариткова, колегата й Недялко Славов, за който има очакване да бъде отново областен управител  на Смолян, и евродепутатът Владимир Уручев също бяха с носии на празника.

Утре празникът продължава с гайдарско надсвирване и изпълнения на фолклорни състави.

Facebook Comments