Легенда за звяр, опитал да спаси село от земетресение, пази „Вълчи камък“

Легенда за звяр, опитал да спаси девинското село Гьоврен от земетресение, е скътала местността „Вълчи камък“.

Разказват я водачите до най-високата панорамна площадка на Балканския полуостров.
Мястото се намира на час път с високопроходима кола от разклона за селото. Първият етап от прехода е по асфалт. Но той трае само около два километра. Следва истински екстремното пътуване по стръмни коларски пътища. Все нагоре и нагоре. До върха Зелено било – четвърти по височина в Родопите след Перелик, Карлък и Бойдалъка. 

Там от местното туристическо сдружение „Зелена долина“ са изградили две панорамни площадки, от които се откриват невероятни гледки.

Едната площадка е вградена към ствола и клоните на много рядък за нашия район иглолистен вид – средиземноморски бор, който няма връх. В околността има само три такива дървета, защото много рядко може да се получи нужната им комбинация от природни и климатични условия, за да виреят. Тя е изцяло от дървен материал.

В изграждането на другата е ползван и малко метал (20% от площадката) със специалното разрешение на екоинспекцията в Смолян, защото е вдигната на територия от мрежа „Натура 2000“. 

Тя е най-високата на Балканския полуостров – на 1650 м. н. в.

От нея се разкрива великолепна панорама. Виждат се гънките на връх Виденица, Голям и Малък Персенк, част от Рила планина, цялата верига на Пирин и гръцката планина Боздаг. Очарованието на гледките е сравнимо може би с пейзажите, които се виждат от кулата Снежанка на Пампорово. Сходно е с великолепието, разкриващо се от Орлово око – площадка на 1530 метра надморска височина, изградена над село Ягодина.

Залезът там е много красив – непосредствено преди да се скрие слънцето целият небосвод става аленочервен. 

С мястото, което от няколко години се превърна в туристическа атракция, е свързана една тъжна история отпреди векове.

Местният войвода на Гьоврен по време на Османското владичество изкачвал с коня си често връх Зеленото било на път към съседното село Мугла. Там се събирали войводите от околните села и обсъждали как да пазят селата си от нападения в онези тежки времена, разказва Велизар Шанов – председателят на сдружение „Зелена долина“.

Прибирайки се обратно, на равната част войводата видял една глутница вълци да се хранят. Гръмнал два-три пъти, за да ги прогони. Всички се разбягали. На поляната обаче останало едно малко вълче. Човекът решил да го вземе със себе си. Започнал да го отглежда като домашно животно. С времето то свикнало с хората, а и те с него.

Председателят на туристическото сдружение Велизар Шанов

Един ден човекът отново тръгнал към Мугла и както винаги оставил вълчето в селото. Малката му дъщеричка си играла пред къщата. Неусетно отишла до ръба на каменна стена, с която бил заграден дворът им. Вълкът, предусещайки опасността за детето, се хвърлил към него и го захапал за ръката да не падне. Детето даже не било наранено. Съседите видели всичко това, но разбрали погрешно действията на дивото животно. И когато войводата се прибрал, му казали, че вълкът започнал да напада малките деца. Той се ядосал и като водач на селото отсякъл: „Ще го върна там, където го намерих, и ще го погубя!“. С няколко четника закарали вълка на този връх, хвърлили го от скала, висока 130 метра. Прибирайки се обратно, на няколко пъти чули силен вълчи вой, насочен към селото. Звярът отново се опитал да ги предупреди за опасност. 15 минути по-късно станало силно земетресение. Половината къщи се срутили, имало и подпалени. 

Тогава жителите на Гьоврен повярвали, че дори след смъртта си вълкът се опитал да ги спаси, предупреждавайки ги с вой за идващото природно бедствие. И нарекли това място Вълчата скала или Вълчи камък.

Facebook Comments