Защо е важно да се ваксинираме?

Преди повече от 100 години инфекциозните болести са били широко разпространени и засягащи голяма част от населението. Една от най-древните инфекции е едрата шарка, която обхваща почти целия свят с развитие на опустошителни епидемии като само в Европа от заболяването загиват 150 млн. души.

Днес  вариолата, известна още като едра шарка, е напълно изкоренена. Човечеството е на път да забрави и съществуването на полиомиелита, който води до тежки двигателни увреждания.

Световната статистика дава достатъчно убедителни примери, че именно ваксините са причина да забравим значителното разпространение на тези заболявания.

Откриването и въвеждането на ваксините в практиката се приемат за един от най-големите успехи на медицината въобще. 200 г. след откриването на първата ваксина срещу вариолата от английския лекар Дженер днес разполагаме с вакси­ни срещу повече от 26 инфекциозни болести. 84 г. след Дженер Луи Пастьор обяснява научно общия метод за създаване на ваксини чрез отслабване на болестотворните свойства на инфекциозните агенти, като при това се запазва тяхната способност да създават имунитет.

България е сред първите държави, в която през 1903 г. противовариолната ваксинация става задължителна.

Националният имунизационен календар ни предпазва от 11 инфекциозни заболявания, които могат да доведат до тежки усложнения или летален изход. С изпълнението му честотата на ваксинопредотвратимите заболявания значително е намаляла.

Независимо от това, че заболяванията са започнали да намаляват, те не са изчезнали.  Когато ние и хората от нашата общност сме с изграден имунитет към дадено заболяване, то не може да се разпространява лесно.

Заедно ние предпазваме тези, които не могат да бъдат имунизирани /бебета, възрастни със здравословни проблеми и отслабена имунна система/ от вирусите или бактериите, причиняващи  ваксинопредотвратимо заболяване.

Това явление се нарича колективен имунитет.

Но когато по-малко деца в обществото са имунизирани, заболяването лесно ще се разпространи от човек на човек и ще предизвика епидемичен взрив.

Припомняме, че през 2016 и 2017 г. обширна епидемия от морбили засегна европейския континент. Най-засегнати от болестта са Румъния /5605 заболели/, Италия /4973 заболели/, Германия /952 заболели/, Гърция /922 заболели/, като общият брой на смъртните случаи през този период достигна до 30.

В началото на 2017 г. в България в резултат на внос на морбили от пътуващи до засегнати държави възникнаха епидемични взривове в областите Пловдив, Пазарджик и Монтана. Установени са 165 заболели основно сред ромски деца, като голямата част от тях са неимунизирани или непълно имунизирани.

В случай, че вирусът не бе срещнал мнозинство от редовно ваксинирани деца, ситуацията щеше да напомня в голяма степен на тази в съседните страни, с хиляди заболели и смъртни случаи сред засегнатите.

През последните години в област Смолян се отчита много добър обхват  на подлежащите деца на задължителни имунизации /над 96%/, което е следствие общите усилия и отговорно поведение на общопрактикуващите лекари и родителите на децата, подлежащи на имунизации. В подкрепа на този факт са резултатите от изследваните в  референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести 10 кръвни проби на имунизирани деца от различни общини за наличие на антитела срещу вируса на морбили, от които само една е отрицателна.

Много важна задача за изпълнение на имунизационната програма в областта е точното определяне на подлежащите на имунизации и реимунизации лица и необходимото количество биопродукти.

Ваксините се получават от Министерството на здравеопазване при стриктно спазване на хладилната верига при  транспорт и съхранение в РЗИ. На база заявените количества необходими биопродукти се разпределят на общопрактикуващите лекари. Те уведомяват своите пациенти за предстоящите имунизации и реимунизации в съответствие с имунизационния  календар.

Наред със задължителните, изцяло финансирани от държавата, в наредбата за имунизациите са предвидени и т.нар. препоръчителни имунизации, с които се цели защита на отделни групи от населението, уязвими по отношение на определени инфекции поради специфични възрастови, медицински, професионални или социални показания.

В списъка на препоръчителните имунизации в Република България са включени и ваксините срещу: ротавирусен гастроентерит, хепатит тип А, човешки папиломен вирус и грип. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане.

Чрез две действащи национални програми се осигуряват безплатно, на определени целеви групи, две от препоръчителните ваксини. Едната програма е за първична профилактика на рака на маточната шийка, която обхваща 12 и 13-годишните момичета. Тази програма е приета в отговор на необходимостта от намаляване на заболеваемостта и смъртността от рак на маточната шийка, по които България е на първо място в Европа.

Другата национална програма е за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити. Това е остра инфекция с диариен синдром и засяга  основно децата в кърмаческа и ранна детска възраст, като по-голям е рискът от тежки форми  при децата до 1 годишна възраст. Основната целева група за имунизация са децата от 6-седмична възраст. Чрез специфичната профилактика на децата ще се намали заболеваемостта от ротавирусен гастроентерит, включително и на тежките му форми, налагащи хоспитализация.

При изпълнение на имунизационната програма в област Смолян основният проблем  е миграцията на населението в страната и извън нея, неявяване на преглед и имунизация.

Много малък е процентът на отказ от имунизации.

През последните години в страната се забелязва тревожна тенденция за отказ от имунизации. Антиваксиналните настроения стават все по-агресивни, разпространяват се бързо и обхващат немалки групи от населението. В нашата област средно по 4-5 деца на година са неимунизирани в родилните отделения, поради отказ на родителите. За 2017 г. това представлява 0.93% от всички новородени деца, единични случаи от общини Смолян, Мадан, Рудозем.

След проведени срещи и разговори с тези родители се очертават негативни нагласи, почиващи на различни  предразсъдъци, заблуди, тенденциозни информации за вредата от ваксините, разпространяващи се в интернет пространството.

Тази група от родители се доверява често на едностранчиво поднесена информация, според която ваксините крият риск от увреждане на здравето без да е подкрепена с доказателства. Някои от тях изразяват съмнение, че ваксините може и да не действат ефективно, но общото при всички е страхът от постваксиналните реакции и усложнения.

Повечето реакции след ваксинация обикновено са несериозни и временни, например оток на ръката или лека треска. През последните пет години в РЗИ не е постъпвала информация за сериозни постваксинални реакции.

Много по-вероятно е човек да пострада сериозно от заболяване, за което съществува ваксина, но не е имунизиран, отколкото от самата ваксина.

Има две основни причини да се ваксинираме  – да предпазим себе си и околните.

Източник: д-р Сийка Чернева – директор на дирекция „Надзор на заразните болести” при РЗИ – Смолян.

Facebook Comments