Доброволецът, който гаси пожари в цялата страна: Добрината е в кръвта ми и в сърцето

Едуард Монов

На 10 юли тази година община Чепеларе обявява, че търси доброволци, които да помогнат да се изгаси пожар. Към онзи момент той е изпепелил 15 декара гора в местността „Зло усое“ до село Павелско, но обхванал около 20 декара.

Сигнал за пожара бива подаден около 16 часа на 9 юли. В овладяването му се включват екипи на РСПБЗН – Чепеларе, Община Чепеларе и Горското стопанство.

Ден по-късно огнената стихия е овладяна, но има още множество огнища, които тлеят и трябва да бъдат угасени, за да се предотврати повторно избухване на пламъците.

На този зов за помощ откликва 29-годишният родопчанин Едуард Монов. За да се присъедини към гасаческите екипи, той ангажира майка си да го закара до Чепеларе на свои разноски.

Момчето е от Неделино, но в онзи момент е на вилата си в село Белащица, Пловдивско. Зарязва приятното и уютно място и тръгва на собствени разноски да гаси огън в гора, в която не е ходил никога.

„За пожара разбрах от фейсбук страницата на община Чепеларе, разказа Едуард пред Actualno.com. – разбрах, че той е с торфища и не могат да го загасят, че е в труднодостъпен район, където много трудно се прекарва вода и спешно набират доброволци. Обадих се на майка ми и тя ме закара с нейната кола. Намерих заместник-кмета Стоян Кузмов, който ме закара на място – над село Павелско, и започнахме да гасим. Пожарът беше на десетина километра от селото“.

От мястото на пожара. Снимки: Община Чепеларе

През нощта Едуард се прибирал да спи в пожарната на Чепеларе.

„Четири дена гасихме, защото торфищата създаваха големи проблеми. 20 огнища с торфища имаше“, допълва младият мъж. Той от три години е инженер по пожарна безопасност и защита на населението, а работи като пиротехник във фирма „Енигма“, която се занимава професионално с фойерверки,  огнени шоу програми, пиромюзикъли и др.

Излиза така, че младежът пали искри там, където са нужни, и гаси там, където нанасят щети.

Той обяснява, че торфищата се образуват от падналата листна маса и иглички от дърветата, които с времето загниват и се превръщат в тор. Гасят се много трудно, защото отгоре може да създадат илюзията, че проблемът вече е решен. Отдолу обаче огънят си тлее и съществува риск часове по-късно да се възпламенят отново.

Монов казва, че носи добрината в кръвта си и в сърцето. „Искам да помагам на хората. Като доброволец пожарникар сбъднах детската си мечта да стана пожарникар, а мечтата ми като зрял човек е пожарникарската професия. Не зная защо и как, но още от малък съм се влюбил в нея и се стремя към нея“, споделя Едуард.

Подготовка за гасенето.

Любимите му филми са „Chicago Fire“, „Стълба 49“, „Обратна тяга“.

Участвал е в гасенето на над сто пожара в страната – в Пловдивско, в Северна България, в Рила и др.

„Когато се касае за голям горски пожар, аз се отзовавам навсякъде“, категоричен е младият мъж.

Твърди, че няма страх от нищо, даже от змии – само от Бога се страхува да не го разгневи.

Обяснява, че да гасиш пожари в гората е много уморителна работа, много тежък физически труд, защото е голяма жегата винаги, а се гаси с лопати, кирки, тупалки, пръскачки.

Едуард Монов неотклонно следва своя път към професията пожарникар. Догодина смята да запише магистратура в Академията на МВР. Вариантите му за там са два – или „Пожарна безопасност и защита на населението“, или „Публична администрация“.

Едуард с кмета на Чепеларе Боран Хаджиев

За тази есен се е записал в ЦПО „Прогрес и знания“ да кара курсовете за парамедик към „Спешна помощ“.

Междувременно очаква да обявят конкурси за пожарникари, за да кандидатства. Категоричен е, че няма значение къде набират кадри. „За мен няма никакво значение, аз претенции към пожарна служба нямам. Важното е да съм в пожарната“, сочи родопчанинът.

На 16-ти юли община Чепеларе изказа публично благодарността си към него за самоотвержения му труд в потушаването на пожара, обхванал 20 декара общинска гора, а в сряда (22 юли) кметът Боран Хаджиев го покани в кабинета си, за да му отдаде своята почит.

29-годишният инженер по пожарна безопасност получи от градоначалника грамота, с която община Чепеларе му благодари за оказаната ценна помощ, както и скромни сувенири, които да му напомнят, че е неин приятел.