Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Сметната палата с унищожителен доклад за недвижимите културни ценности

Като крайно неефективни и неефикасни определя Сметната палата дейностите по опазване и поддържане на недвижимите паметници на културата, които изпълняват Министерството на културата (МК) и Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

Това се сочи в направения от нея одит  за опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда  за периода от началото на 2015-та до средата на миналата година.

Сметната палата е направила 13 извънредно критични извода и оценки за дейността на двете институции.

Констатирано е, че годишно на един служител от НИНКН се падат над 3000 обекта за мониторинг. За 98% от обектите има проблем в режима на опазване. За 93% пък от обектите със статут на недвижими културни ценности не е направена оценка на притежаваните качества.

Друг проблем е, че националната система за опазване на културното наследство включва редица органи и структури с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения – областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на БПЦ и на централните ръководства на другите вероизповедания.

Повече от 9 г. след влизане в сила на Закона за културното наследство все още не e приета Национална стратегия за развитието на културата, в която следва да се съдържат стратегически цели за управление и опазване на културното наследство.

Съществуващите нормативни разпоредби относно финансирането на дейностите по опазване на архитектурни обекти-недвижими културни ценности не подпомагат тяхното поддържане и съхранение от собствениците им в интерес на цялото общество.

Дейността не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. Липсва обвързаност на числеността на служителите в НИНКН и МК с броя на недвижимите културни ценности и изпълнението на нормативно определените функции.

Не са изградени териториални звена на Института. Служителите работят в условия на ниски възнаграждения и недостатъчни дейности за повишаване на квалификацията им. В него не е изградена система за мотивиране и задържане на служителите и за оценка на административния капацитет и необходимостта от обучение на служителите.

През одитирания период – тоест, за три години и половина, не е извършван мониторинг на недвижими културни ценности, с изключение на няколко обекта със световно значение.

Министърът на културата не изпълнява законово определеното задължение за извършване на ефективно координиране, организиране и контролиране на дейността по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности.

Информация за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана регулярно. Съществува сериозна диспропорция между броя на отговорните служители в Националния институт за недвижимо културно наследство и броя на обектите, които подлежат на мониторинг – средно над 3000 обекта на човек годишно.

Неефективни са координацията и взаимодействието между общините и Министерството на културата при изпълнение на процедурите за осъществяването на контрол и прилагане на мерките за закрила на недвижимото културно наследство.

В доклада на Сметната палата са визирани редица публикации и репортажи в медиите през последните години за лишаването на български градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство.

„Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Практика са случаи, при които сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация. Липсва и публичност на информацията за паметниците на културата“, се сочи в одита.

В него се допълва, че НИНКН следва да поддържа публичен регистър на хартия и под формата на електронна база данни, достъпна през интернет страницата на института.

Но вместо това са публикувани само регистри на недвижими културни ценности от национално значение по области с данни към 2017 г.

По данни на института общият брой на обявените и декларирани недвижими културни ценности са 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в т.ч. 355 от национално значение. По-малко от една четвърт от паметниците са със статут на културна ценност. Всички останали – 14 780 са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности.

В резултат от анализа Сметната палата прави 15 препоръки на министъра на културата и шест на директора на НИНКН.

Срокът, даден на министъра, да предприеме мерки по изпълнение на препоръките, е до 30 юни 2020 г., а до 30 декември 2019 г. – на шефа на института.

На снимката: Пангаловата къща (частна собственост) в кв. Райково е под №21 архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение, обявен в ДВ бр.25/1998 г. Повече информация за нея може да прочетете ТУК.

А целия списък на недвижимите паметници на културата с национално значение от област Смолян може да видите ТУК

Facebook Comments

admin

Администратор.